Постинг
06.06.2013 14:11 -
Вземи този валс, който умира в ръцете ми ...
Който не почука на сърцето,
напразно ще чука на вратата...
5 Юни 1898 - 19 Август 1936
Касида за розата
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Живка Балтаджиева
На Анхел Ласаро
Розата
не търсеше зората:
самата тя вечност на храста си
търсеше друго нещо.
Ни мрак, ни познание
търсеше:
предел между пръст и мечта,
търсеше друго нещо.
Розата
не търсеше розата.
Несменна, там, в небесата,
търсеше друго нещо.
ПЕЙЗАЖ
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Ал. Муратов, Ат. Далчев
Полето
със маслините
се разтваря
и затваря
като ветрило.
А над маслините -
небе склонено
и тъмна рамка
от звезди студени.
По бреговете на реката
треперят сенки и тръстика.
Куршумена се къдри маранята.
Маслините
от викове
са натежали.
Едно немирно ято
от пленени птици
опашки дълги и грамадни
поклаща в сенките прохладни.
Във Виена има десет девойки,
едно рамо, на което плаче смъртта
и една гора с препарирани гълъби.
Има един фрагмент от сутринта
в музея на скрежта.
Има една стая с хиляда прозореца.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със затворена уста.
Искам те, обичам те, искам те,
с фотьойла и мъртвата книга,
в тъмния таван на лилията,
в меланхоличното коридорче,
в нашето лунно легло
и в танца, който костенурката сънува.
Вземи този валс със сецнат кръст.
Този валс, този валс, този валс ...
за „да“, за смъртта и за коняк,
който мокри опашка в морето.
Във Виена има четири огледала,
където играят устата ти и ехото.
Има една смърт за пиано,
от която посиняват момчетата.
Има просяци по покривите.
Има свежи венци от плач.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс, който умира в ръцете ми.
Защото те искам, обичам, любов моя,
на тавана, където играят децата,
сънувайки стари лампи от Унгария
от шумкането в хладната вечер,
виждайки овце и лилии от сняг
от тъмната тишина на твоето чело.
Вземи този валс от „Обичам те завинаги“.
Във Виена ще танцувам с теб,
с маска, която има
глава от река.
Виж какъв бряг зюмбюли имам!
Ще оставя устата си между твоите крака,
душата си – в снимки и бели лилии,
и в тъмните вълни на твоята походка
искам, любов моя, любов моя, да оставя,
цигулка и гроб, лентите на валса.
Превод от испански:
Александър Сандев
КИТАРАТА
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Ал. Муратов, Ат. Далчев
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ
Ветре южен,
мургав, жарък,
духаш върху мойта плът,
носиш ми обилен посев
от блестящи
погледи и аромати
на цъфтящи портокали.
Правиш алена луната
и тополите пленени
караш да въздишат, ала идваш
прекалено късно!
Свита във руло нощта на мойта повест
на полицата поставих!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Северняко зъл,
на ветровете мечко бяла!
Духаш върху мойта плът,
зъзнещ от зари
полярни,
с твоя плащ от привидения
капитани
и се смееш гръмовито
като Данте.
О, шлифовчик на звездите!
Ала идваш
прекалено късно!
Моят скрин е цял мухлясъл
и загубил съм му ключа.
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Морски ветрове и гноми,
повеи от нийде.
Рой комари върху роза
с листовце пирамидални.
Вихри от гръдта отбити
между грубите дървета,
флейти в урагана,
днес ме оставете!
Със вериги яки окован е
моят спомен
и пленена - веселата птица,
дето везеше със песни
вечерта.
Миналото никога отново се не връща,
знае го светът отдавна
и сред светлата тълпа на ветровете
безполезно е да се оплакваш!
Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?
Безполезно е да се оплакваш!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.
Когато умра,
между портокали
и мента зелена.
Когато умра,
погребете ме вий, ако щете,
в един ветропоказател.
Когато умра.
напразно ще чука на вратата...
5 Юни 1898 - 19 Август 1936
Касида за розата
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Живка Балтаджиева
На Анхел Ласаро
Розата
не търсеше зората:
самата тя вечност на храста си
търсеше друго нещо.
Ни мрак, ни познание
търсеше:
предел между пръст и мечта,
търсеше друго нещо.
Розата
не търсеше розата.
Несменна, там, в небесата,
търсеше друго нещо.
ПЕЙЗАЖ
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Ал. Муратов, Ат. Далчев
Полето
със маслините
се разтваря
и затваря
като ветрило.
А над маслините -
небе склонено
и тъмна рамка
от звезди студени.
По бреговете на реката
треперят сенки и тръстика.
Куршумена се къдри маранята.
Маслините
от викове
са натежали.
Едно немирно ято
от пленени птици
опашки дълги и грамадни
поклаща в сенките прохладни.
Във Виена има десет девойки,
едно рамо, на което плаче смъртта
и една гора с препарирани гълъби.
Има един фрагмент от сутринта
в музея на скрежта.
Има една стая с хиляда прозореца.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със затворена уста.
Искам те, обичам те, искам те,
с фотьойла и мъртвата книга,
в тъмния таван на лилията,
в меланхоличното коридорче,
в нашето лунно легло
и в танца, който костенурката сънува.
Вземи този валс със сецнат кръст.
Този валс, този валс, този валс ...
за „да“, за смъртта и за коняк,
който мокри опашка в морето.
Във Виена има четири огледала,
където играят устата ти и ехото.
Има една смърт за пиано,
от която посиняват момчетата.
Има просяци по покривите.
Има свежи венци от плач.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс, който умира в ръцете ми.
Защото те искам, обичам, любов моя,
на тавана, където играят децата,
сънувайки стари лампи от Унгария
от шумкането в хладната вечер,
виждайки овце и лилии от сняг
от тъмната тишина на твоето чело.
Вземи този валс от „Обичам те завинаги“.
Във Виена ще танцувам с теб,
с маска, която има
глава от река.
Виж какъв бряг зюмбюли имам!
Ще оставя устата си между твоите крака,
душата си – в снимки и бели лилии,
и в тъмните вълни на твоята походка
искам, любов моя, любов моя, да оставя,
цигулка и гроб, лентите на валса.
Превод от испански:
Александър Сандев
КИТАРАТА
Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански:
Ал. Муратов, Ат. Далчев
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ
Ветре южен,
мургав, жарък,
духаш върху мойта плът,
носиш ми обилен посев
от блестящи
погледи и аромати
на цъфтящи портокали.
Правиш алена луната
и тополите пленени
караш да въздишат, ала идваш
прекалено късно!
Свита във руло нощта на мойта повест
на полицата поставих!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Северняко зъл,
на ветровете мечко бяла!
Духаш върху мойта плът,
зъзнещ от зари
полярни,
с твоя плащ от привидения
капитани
и се смееш гръмовито
като Данте.
О, шлифовчик на звездите!
Ала идваш
прекалено късно!
Моят скрин е цял мухлясъл
и загубил съм му ключа.
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Морски ветрове и гноми,
повеи от нийде.
Рой комари върху роза
с листовце пирамидални.
Вихри от гръдта отбити
между грубите дървета,
флейти в урагана,
днес ме оставете!
Със вериги яки окован е
моят спомен
и пленена - веселата птица,
дето везеше със песни
вечерта.
Миналото никога отново се не връща,
знае го светът отдавна
и сред светлата тълпа на ветровете
безполезно е да се оплакваш!
Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?
Безполезно е да се оплакваш!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.
Когато умра,
между портокали
и мента зелена.
Когато умра,
погребете ме вий, ако щете,
в един ветропоказател.
Когато умра.
Любимият Лорка !
цитирайИз " Лирика"- превод Александър Муратов и Атанас Далчев. Издателство " Захари Стоянов" -2006 г.
-НА УХОТО НА ЕДНО МОМИЧЕ---
Аз не поисках.
Аз не поисках нищо да ти кажа.
Видях в очите твои
две дръвчета луди.
От вятър, смях и злато.
Поклащаха се.
Аз не поисках.
Аз не поисках, да ти кажа нищо.
цитирай-НА УХОТО НА ЕДНО МОМИЧЕ---
Аз не поисках.
Аз не поисках нищо да ти кажа.
Видях в очите твои
две дръвчета луди.
От вятър, смях и злато.
Поклащаха се.
Аз не поисках.
Аз не поисках, да ти кажа нищо.
а музиката трак -трак темперамент с кастанети.
цитирайЛорка , сред рози , в насечен ритъм, сред кастанети и чувства- неговите поетични слова- за всеки ден изтъкала си в този постинг, с отношение и обич!
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
за хубавата композиция от стихове, картини и музика!...
цитирайПриятно ми беше че ни припомняш за Лорка!
Благодаря ти и за картините и хубавата музика!
Лека вечер!
цитирайБлагодаря ти и за картините и хубавата музика!
Лека вечер!
Благодаря за паметта, Таня. Преди години качих в сайта, в който се изживявах, голяма част от преводите на А.Далчев и А. Муратов на стихотворения на Лорка, по това време попаднах и на новите преводи на Александър Сандев
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1466
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1466
8.
ende -
Леле, видя ли какво е станало?
За ...
07.06.2013 11:25
07.06.2013 11:25
Леле, видя ли какво е станало?
За първи път този постинг е с реални четения.
Няма го тутанкаамон да блъскафалшиви четения.
това са реалните ти четения, другото беше от тути
помпаше те като луд, какъвто си е де
цитирайЗа първи път този постинг е с реални четения.
Няма го тутанкаамон да блъскафалшиви четения.
това са реалните ти четения, другото беше от тути
помпаше те като луд, какъвто си е де
При теб винаги е приятно и уютно!
цитирайв съвсем друг свят!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59834
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...