Постинг
15.07.2013 14:13 -
Следващата страница ...
"Ще ти дам една кожа, през която
хората ще те виждат отвътре. И да нямаш
никакви тайни.Ти принадлежиш на всички.
Ти си само светлина."
О. Елитис
Усилията винаги си струват
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
*******
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
*******
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда.
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
********
И как подвива вятъра опашка
от есенни листа и как се спуска
една последна пролет във косите ни
да ни целуне с неподвижни устни,
нас - малките, добрите, ненаситните...
Добромир Тонев
Художник Яна САФРОНОВА
хората ще те виждат отвътре. И да нямаш
никакви тайни.Ти принадлежиш на всички.
Ти си само светлина."
О. Елитис
Усилията винаги си струват
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
*******
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
*******
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда.
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
********
И как подвива вятъра опашка
от есенни листа и как се спуска
една последна пролет във косите ни
да ни целуне с неподвижни устни,
нас - малките, добрите, ненаситните...
Добромир Тонев
Художник Яна САФРОНОВА
започва "Арго на светлината" на Добромир Тонев - много ме беше впечатлила навремето тази поема.
Намерих си три негови стихосбирки през последния месец и напоследък го препрочитам.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
цитирайНамерих си три негови стихосбирки през последния месец и напоследък го препрочитам.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
Да бъде светлина.....!
цитирайДа , така започва "Арго на светлината" ...
Напоследък аз също се връщам към
стихотворенията на Добромир Тонев
и сякаш го преоткривам... това са едни
от любимите ми ... А усилията винаги си струват !
цитирайНапоследък аз също се връщам към
стихотворенията на Добромир Тонев
и сякаш го преоткривам... това са едни
от любимите ми ... А усилията винаги си струват !
"Добиваме усещането, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее...
...
Добро със зло, красиво с грозно
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?"
цитирайче ни живее някой друг, но лошо ни живее...
...
Добро със зло, красиво с грозно
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?"
Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.
Да прекрачваме своя праг с прегръдка от светлина !
цитирайне е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.
Да прекрачваме своя праг с прегръдка от светлина !
Като студент си купувах редовно литературни вестници, както и доста стихосбирки. Тогава се запознах с поезията на Д. Тонев...
Песента е класика...
цитирайПесента е класика...
Поздрави!
И за чудесната музика.
цитирайИ как подвива вятъра опашка
от есенни листа и как се спуска
една последна пролет във косите ни
да ни целуне с неподвижни устни,
нас - малките, добрите, ненаситните...
цитирайот есенни листа и как се спуска
една последна пролет във косите ни
да ни целуне с неподвижни устни,
нас - малките, добрите, ненаситните...
Благодаря ти!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59860
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
