А ненужния спор оставете –
всичко вече доказах си аз:
най-красиви са пак върховете
недостигнати още от нас ...

        

   СПОМЕН ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ЧОВЕК ...
    напуснал този свят на 25 юли 1980 година.

                ВЛАДИМИР  ВИСОЦКИЙ 



Живял бурно и не по правилата, търсил живота
с всичките му нюанси, Владимир Висоцки напуска
този свят по време на провеждащите се в Москва
Олимпийски игри. Градът бил затворен,пресата
не отпечатала обяви за смъртта на поета.
С изключение на малко съобщение за датата
на погребението във „Вечерна Москва" и неголям
некролог в „Съветска култура"...
На Таганка, над билетната каса, било поставено
скромно съобщение:
„Умря актьорът Владимир Висоцки".
Нито един от закупилите билет не го е върнал.
Всички пазят своите билети за това несъстояло се
представление като реликва... 
Край театъра се събрала огромна тълпа, която
стояла там в течение на няколко дни.
Погребението било на 28 юли и цяла Москва
погребвала своя любим актьор, певец... Човек.
Стадионите били празни, въпреки провеждащите се
игри, около теaтъра на Таганка хората изпълвали
дори покривите.
По-късно, в автобуса, Марина споделила с един
от приятелите на Владимир, Вадим Туманов
„Вадим, виждала съм да погребват принцове, крале,
но нищо подобно не съм виждала..."
Така Русия изпращала своя син, написал повече
от 600 песни, поема за деца в две части,
изиграл десетки роли. Писал романи, сценарии,
участвал в радиопиеси... И най-вече онзи, който живял
така, както може да живее само един вътрешно
свободен човек. Онзи, който пее така,
че раздира сърцата и умовете с гласа си.
Онзи, който те кара да се почувстваш свободен и ти.

К. Иванова






Художник - Зуфар Гизитдинов

----------------------------

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален;
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!)
през рамото ми някой да наднича,
писмата мои друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам – в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо ди ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие,
че чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя и манежи, и арени –
там сменят милиони за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак. 

                      Владимир Висоцки

Благодаря,за спомена!Наистина каквото и да кажем за него е недостатъчно .

Легенда !! Поклон! Жив е споменът за теб, Володя Виесоцки!

Благодаря, Танечка!

Един голям талант,който си отиде без време..

Бе Ангел, който ни навести за кратко и остави нетленно наследство. Дари ни безсмъртния порив към свободата и неприкосновеността на човешкия дух.

Прекрасен постинг, мила Таня. Благодаря ти!

Прекрасно си го представила, прекрасни са и графиките на Зуфар Гизитдинов!
Жалко е, че талантливите си отиват много рано!
Желая ти приятен и прохладен ден!

благодаря за чудесния постинг.

Висоцки - една цяла епоха!!!
Поклон!

пред спомена за този невероятен човек!