Постинг
13.01.2014 17:47 -
Отвъд мълчанието на картините ...
В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА ...
Небето е по-голямо от живота
и земята е по-голяма от смъртта.
... Улицата го познава, радва му се и го поздравява.
Защото голямата привилегия на истинските творци е тази,
че те се раждат цялостни. Те знаят за света толкова много,
че веднага могат да откроят главното.
А то, по думите на художника, е следното: една сутрин
всички хора да се събудят с мисълта как да донесат радост
и да направят празник деня на някой друг...
" ... Кольо Карамфилов – бунтар, спонтанен, непредсказуем,
върви неотклонно по своя път. За мен той безспорно е сред
най-силните личности от генерацията. В изкуството му се
съчетават две особености,които на пръв поглед са сякаш
противоположни.В картините на Кольо Карамфилов напред
винаги излиза играта с визуалното.
Не познавам друг български художник, който така естествено
и свободно да жонглира с визуалните форми.
Най-обикновените неща в неговото изкуство магически
се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те
ту се смаляват, ту израстват,неочаквано се оказват в чужда
среда. Гонейки някаква своя причуда,художникът сближава
отдалечените или раздалечава близките неща.
Говоря за културни, а не за банално делнични, топоси.
И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично
фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно
мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика.
От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя
своята тревога за времето , в което живеем.
Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване
е характерен за изкуството от последните десетилетия.
И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност
на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното
в рамките на постмодерната естетика са чужди
на пластическата форма. Техните работи четем
и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото
се радва. Защото той е намерил художествената рима,
артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма
не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива.
За него завоеванията на европейския модернизъм от първата
половина на 20 век са станали част от неговата чувствителност,
нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната
на магическото му въздействие върху зрителя.
Очарованието на неговите картини е в това трудно,
почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра
и модерна форма. Отдавна вярвам в таланта
на Кольо Карамфилов..."
Ружа Маринска /Слово при откриване изложба
на Кольо Карамфилов в галерия АРТАЛЕЯ/
Николай Илиев Карамфилов е роден на 7 декември 1963 г.
в Пловдив. Завършва Средното училище за сценични кадри
в родния си град.
През 1989 е един от основателите на авангардната група Ръб.
Занимава се с различни сфери на визуалното изкуство -
графика, скулптура, пърформанс, инсталации и живопис.
Кольо Карамфилов има два брака -
първия с керамичката Ина Дамянова, от която е синът им
Росен,
а от 2009 г. - с дъщерята на актьора Наум Шопов - Лиза.
Носител е на Гран при 1995 г.
от първото международно триенале на графиката.
1989 г. - наградата за дебют Южна пролет - Хасково.
1989 г. - наградата на 8-та младежката изложба.
1987 г. - Бронзов медал от 3 международно триенале -
Варна.
По-важни изложби в чужбина са в Б К Ц Москва 98,
Ниигата - Япония 98, Ашау - Германия 2001, 2009,
БКЦ Токио (Япония) 2003, Дом Витгенщайн - Австрия 2010,
Галерия Сердика Варшава 2010, БКЦ в Париж 2010.
Като сценограф е работил с режисьорите Андрей Жолдак
(Украйна) и Стефан Москов.
Художник на филмите "Хълма с боровинките"
на Александър Морфов,
"Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов
и "Аве" на Константин Божанов.
Художникът Кольо Карамфилов и съпругата му
актрисата Лиза Шопова, дъщеря на Наум Шопов.
Триптихът на художника „Неназовано”. „Краят на едно специално лято” "Близо до теб"
Небето е по-голямо от живота
и земята е по-голяма от смъртта.
... Улицата го познава, радва му се и го поздравява.
Защото голямата привилегия на истинските творци е тази,
че те се раждат цялостни. Те знаят за света толкова много,
че веднага могат да откроят главното.
А то, по думите на художника, е следното: една сутрин
всички хора да се събудят с мисълта как да донесат радост
и да направят празник деня на някой друг...
" ... Кольо Карамфилов – бунтар, спонтанен, непредсказуем,
върви неотклонно по своя път. За мен той безспорно е сред
най-силните личности от генерацията. В изкуството му се
съчетават две особености,които на пръв поглед са сякаш
противоположни.В картините на Кольо Карамфилов напред
винаги излиза играта с визуалното.
Не познавам друг български художник, който така естествено
и свободно да жонглира с визуалните форми.
Най-обикновените неща в неговото изкуство магически
се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те
ту се смаляват, ту израстват,неочаквано се оказват в чужда
среда. Гонейки някаква своя причуда,художникът сближава
отдалечените или раздалечава близките неща.
Говоря за културни, а не за банално делнични, топоси.
И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично
фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно
мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика.
От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя
своята тревога за времето , в което живеем.
Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване
е характерен за изкуството от последните десетилетия.
И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност
на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното
в рамките на постмодерната естетика са чужди
на пластическата форма. Техните работи четем
и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото
се радва. Защото той е намерил художествената рима,
артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма
не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива.
За него завоеванията на европейския модернизъм от първата
половина на 20 век са станали част от неговата чувствителност,
нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната
на магическото му въздействие върху зрителя.
Очарованието на неговите картини е в това трудно,
почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра
и модерна форма. Отдавна вярвам в таланта
на Кольо Карамфилов..."
Ружа Маринска /Слово при откриване изложба
на Кольо Карамфилов в галерия АРТАЛЕЯ/
Николай Илиев Карамфилов е роден на 7 декември 1963 г.
в Пловдив. Завършва Средното училище за сценични кадри
в родния си град.
През 1989 е един от основателите на авангардната група Ръб.
Занимава се с различни сфери на визуалното изкуство -
графика, скулптура, пърформанс, инсталации и живопис.
Кольо Карамфилов има два брака -
първия с керамичката Ина Дамянова, от която е синът им
Росен,
а от 2009 г. - с дъщерята на актьора Наум Шопов - Лиза.
Носител е на Гран при 1995 г.
от първото международно триенале на графиката.
1989 г. - наградата за дебют Южна пролет - Хасково.
1989 г. - наградата на 8-та младежката изложба.
1987 г. - Бронзов медал от 3 международно триенале -
Варна.
По-важни изложби в чужбина са в Б К Ц Москва 98,
Ниигата - Япония 98, Ашау - Германия 2001, 2009,
БКЦ Токио (Япония) 2003, Дом Витгенщайн - Австрия 2010,
Галерия Сердика Варшава 2010, БКЦ в Париж 2010.
Като сценограф е работил с режисьорите Андрей Жолдак
(Украйна) и Стефан Москов.
Художник на филмите "Хълма с боровинките"
на Александър Морфов,
"Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов
и "Аве" на Константин Божанов.
Художникът Кольо Карамфилов и съпругата му
актрисата Лиза Шопова, дъщеря на Наум Шопов.
Триптихът на художника „Неназовано”. „Краят на едно специално лято” "Близо до теб"
Търсене
За този блог
Гласове: 59865
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...