Постинг
29.05.2014 17:54 -
Любовта е младостта на сърцето...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7825 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2014 22:17
Прочетен: 7825 Коментари: 13 Гласове:
56
Последна промяна: 29.05.2014 22:17
независимо на колко години е то...
Но идва време...
Ако са вземали от тебе, значи си богат !
"Ще се задуша, ако на
масата до хляба ми
няма и книга ! " ...
Станка Пенчева
В ПАМЕТ НА ГОЛЯМАТА ПОЕТЕСА
..."До голяма степен съхраних любопитството си
към явлението, наречено Живот.
Уж нещата и хората са ми предсказуеми,
но и продължават да ме изненадват, за добро
или за лошо.
Пък и никога не е късно да научиш нещо ново”...
Станка Пенчева
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари -
че бра бодили, както се берат цветя,
че бяха запоени със олово
перата ти, но ти летя,
че те дамгоса Ангелът на Словото
по бялото чело,
че те въртя до писък, до забрава
световното, искрящо колело,
че бе далеч от блъсканицата и врявата,
че дарбата ти се наричаше любов,
че тъжна е душата ти, но още свети
като икона в потъмнял обков
и слуша
как я викат нежно световете...
2002 г.
Станка Пенчева до последно
излива душата си в стихове...
Не ми пожелавайте дълги години -
пожелайте ми лека и бърза смърт.
Да я посрещна достойно и
примирено,
сред хора обичани,
след честен живот.
Да имам накрая достатъчно
въздух.
И на предците си тихото
мъжество.
Да целуна живота, любовта и тревичката
с благодарност и с кротка тъга.
Пожелайте ми вътрешен мир.
Пожелайте ми любопитство
последно -
към великата тайна на Нищото.
И попътна светлина.
Докосване
Мъча се
така нежно да докосвам всичко,
че да не го нараня.
Светът напира насреща ми -
безжалостен, ръбест, наежен.
Но аз докосвам всичко
нежно.
Защото има толкова раними
неща:
роса и въздух,
пръстчета на дете,
водно конче,
самотна жена,
горда бедност,
невидими рани,
доверчиви очи...
А в гъмжилото, в тълпата
наежена
може да ги отминеш,
да не ги различиш.
Затова докосвай всичко нежно,
нежно -
дори с риск да се нараниш.
Поетесата навлиза още по-дълбоко във вникването
за смисъла на живота и неговото тържество
над тленното и преходното, прави една брилянтна
равносметка на годините, събитията и човешките
радости и болки. С достойнството, което винаги
е отстоявала в творчеството си.
"...Отдръпвам ли се от света,
или го виждам по-ясно от високото,
като луна в последната си четвърт,
готова да си иде.
Ала все още прикована
към моите обичани,
към неизреченото съкровено,
към всичко изгладувано,
изплакано,
изпято,
с което бях благословена!"
Художник
Александрина Караджова
Но идва време...
Ако са вземали от тебе, значи си богат !
"Ще се задуша, ако на
масата до хляба ми
няма и книга ! " ...
Станка Пенчева
В ПАМЕТ НА ГОЛЯМАТА ПОЕТЕСА
..."До голяма степен съхраних любопитството си
към явлението, наречено Живот.
Уж нещата и хората са ми предсказуеми,
но и продължават да ме изненадват, за добро
или за лошо.
Пък и никога не е късно да научиш нещо ново”...
Станка Пенчева
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари -
че бра бодили, както се берат цветя,
че бяха запоени със олово
перата ти, но ти летя,
че те дамгоса Ангелът на Словото
по бялото чело,
че те въртя до писък, до забрава
световното, искрящо колело,
че бе далеч от блъсканицата и врявата,
че дарбата ти се наричаше любов,
че тъжна е душата ти, но още свети
като икона в потъмнял обков
и слуша
как я викат нежно световете...
2002 г.
Станка Пенчева до последно
излива душата си в стихове...
Не ми пожелавайте дълги години -
пожелайте ми лека и бърза смърт.
Да я посрещна достойно и
примирено,
сред хора обичани,
след честен живот.
Да имам накрая достатъчно
въздух.
И на предците си тихото
мъжество.
Да целуна живота, любовта и тревичката
с благодарност и с кротка тъга.
Пожелайте ми вътрешен мир.
Пожелайте ми любопитство
последно -
към великата тайна на Нищото.
И попътна светлина.
Докосване
Мъча се
така нежно да докосвам всичко,
че да не го нараня.
Светът напира насреща ми -
безжалостен, ръбест, наежен.
Но аз докосвам всичко
нежно.
Защото има толкова раними
неща:
роса и въздух,
пръстчета на дете,
водно конче,
самотна жена,
горда бедност,
невидими рани,
доверчиви очи...
А в гъмжилото, в тълпата
наежена
може да ги отминеш,
да не ги различиш.
Затова докосвай всичко нежно,
нежно -
дори с риск да се нараниш.
Поетесата навлиза още по-дълбоко във вникването
за смисъла на живота и неговото тържество
над тленното и преходното, прави една брилянтна
равносметка на годините, събитията и човешките
радости и болки. С достойнството, което винаги
е отстоявала в творчеството си.
"...Отдръпвам ли се от света,
или го виждам по-ясно от високото,
като луна в последната си четвърт,
готова да си иде.
Ала все още прикована
към моите обичани,
към неизреченото съкровено,
към всичко изгладувано,
изплакано,
изпято,
с което бях благословена!"
Художник
Александрина Караджова
Сбогом и поклон пред голямата поетеса Станка Пенчева!!
цитирайза хубавия поетичен и възпоменателен постинг!...
Лека вечер!...
цитирайЛека вечер!...
Мир на душата и`!
А тя е жива в прекрасните стихове ...
цитирайА тя е жива в прекрасните стихове ...
"Понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя..."
Станка Пенчева
цитирайще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя..."
Станка Пенчева
5.
flymore -
Тъжен и блестящ с великолепието си постинг!!!
29.05.2014 20:42
29.05.2014 20:42
Дълбок поклон пред Голямата Станка Пенчева!
Бог да помилва душата и'!
цитирайБог да помилва душата и'!
Благодаря , Таня ! Прекрасен постинг за една невероятна жена с богата душа! Дълбок поклон !
цитирайпостинг си публикувала Таня. Атмосфера на тъга и красота и болката стаена в алените букви. Благодаря ти!
цитирай"Да целуна живота, любовта и тревичката
с благодарност и с кротка тъга."
За мен тя е безсмъртна! Белязала е живота ми и това е завинаги! Стиховете й са едно от най-хубавите и вълнуващи неща в живота ми! Благодаря за красивия и невероятен постинг!
цитирайс благодарност и с кротка тъга."
За мен тя е безсмъртна! Белязала е живота ми и това е завинаги! Стиховете й са едно от най-хубавите и вълнуващи неща в живота ми! Благодаря за красивия и невероятен постинг!
Дидактично
От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане — ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.
Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става —
свое достойнство има и мравката на тази земя.
Не бой се от нищо —
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи — гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак.
Поздрави!
Чудесен постинг за нежната и горда душа на една от най-големите български поетеси! Поклон пред паметта й!
цитирай Полепват, пронизват със сила и вярност.
цитирайПоклон пред незабравимата Станка Пенчева...
Ти си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
Цялата,
И се виждам невиждана:
От очите ти – посребрена,
От устните – позлатена,
От ръцете ти – като царица накичена,
Омагьосана.
Обичана.
цитирайТи си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
Цялата,
И се виждам невиждана:
От очите ти – посребрена,
От устните – позлатена,
От ръцете ти – като царица накичена,
Омагьосана.
Обичана.
Търсене
За този блог
Гласове: 59873
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...