Не мога да настигна времето ,
изсипва се като мъниста…
и колкото и да се мъча
не мога да открия всичките.

Изплъзва се и в миг изчезва
зад хоризонта на далече...
и колкото и да избързвам
е трудно да го стигна вече.

Не мога да догоня времето,
макар и пътя му да следвам -
мигът от изгрева до залеза,
от светлината до надеждата.

Във тази вечна надпревара
докосвам със ръка небето…
глава навеждам пред олтара,
стаявам спомени в сърцето.

Не мога времето да стигна…
от него сякаш победена
отказвам вече да го следвам…
душата ми е уморена.

stela50

"Не мога времето да стигна…
от него сякаш победена
отказвам вече да го следвам…
душата ми е уморена."
И както Гого пее в песента "Любов, илюзии, мечти - животът без остатък взема!"
Случва ми се и на мен. Казвам си "Край, не искам и не мога повече!" Иска ми се д се оставя на течението, да не мисля за нищо, да си почина. Ама, не, няма почивка! Отърсвам се, вглеждам се в нещо хубаво, измислям си и си създавам емоция, някой ми помага, слънцето изгрява, виждам някоя човешка постъпка... И умората изчезва. Отново съм готова за истинския живот. До следващата вълна на умора и безверие. Така се редуват добрите и лошите вълни. Ти си прекрасен човек! Душата ти е добра и красива. А на такива хора никак не им е лесно. Но добре, че има такива като теб! Прекрасен стих, Таня! Нищо, че е тъжен! <3

По един невероятен начин улавяш настроенията.

Не може да се състезаваме с Времето... То е по-силно от нас, зависими сме от него...

То Времето изтича между пръстите ни...Ние присъстваме в частица от неговия ход...и се променяме къде забележимо, къде незабележимо...Да съхраним силата на духа! Прегръщам те!

Поздрави!

Филма "Песимизъм" е забранен за възрастни :).

Хвани мига, Таничка! Усмивки за ловеца на време!

Включих песента в изпълнение на Гого, не бях я чувала в негово
изпълнение и се надявам да не е прозвучал много песимистично
този постинг... Всъщност стихотворението е писано прези 4 години,
в период на състезание с времето, дни и нощи, които просто летяха
неусетно, а и аз летях заедно с тях... има такива моменти,
но в тях няма само лошо, разбира се, има и светлина, има и усмивки...
Но в тази надпревара случва се умората да надделее, годините
без почивка, с максимално натоварване се отразяват... разбираш,
че трябва да намалиш устрема, да отдъхнеш, че никога няма да можеш
да настигнеш времето... да си пазиш сили за дългия път между
добрите и лошите вълни, както е написала в коментара си Диди.
Всеки миг трябва да се улови и изживее - благодаря, Майче...
харесва ми - Ловец на време...
Мила Усмивчице - всъщност винаги съм била непоправим оптимист...
Как ще вървим напред, мила Ати... без да съхраним силата на духа...
Може би сме зависими донякъде, Марин... но и в тази надпревара
с него получаваме урок от живота, може би се и каляваме...
Приятно ми е, че се отбихте и споделихте, приятели, хубаво е,
че ви има. Желая ви добри почивни дни и повече усмивки !

времето не съществува :)

Времето е аргумент - независима величина...
Поздрави.

има толкова тъга. Или се лъжа?!?!

и разбрах причината. Да, всеки има такива моменти. Важното е наистина "Всеки миг .... да се улови и изживее"

Хубави дни , Таня и успех в "лова" :)))