ПРОСЪНИЦИ В НАЧАЛОТО
НА ЗИМАТА
Като мъгла се спуска пред очите...
докосва миглите, в очите се събира.
Отронва се като изгубена сълза,
която път надолу си намира.
Като буря с прах посипва всичко -
замрежва погледи, очите заболяват...
откъсва се от болката сълза
и в гъстата мъгла се приютява.
От жалост мислите ли тръгват
с тъга към онемялата самотност
вратата да отворят… да се вслушат
в сънени слова, дълбоко скрити в болката
сами на себе си да отговорят...
Само в съня ли тъмнината е звезда,
а мракът влюбен - недогарящ пламък ...
Защо преди разсъмване е тихо,
така необичайно тихо...
И някак странно се преплитат
виденията нощни с реалността -
необясними и неразгадани,
чудни и магични… минали и случващи се,
преживяни… понякога неразбрани.
Този свят невъзможно красиво усеща
слънцето, вятъра... светлината,
в просъница утрото приютява,
на деня топлата длан мъглата стопява,
завесата вдига... сълзи пресушава.
stela50
*
Художник Константин Сомов
Лека вечер!...
Много силно!
Ще дойде, мила Танче - малката звездичка пътува към теб, за да възвести раждането на нещо ново и красиво, да донесе светлина и любов, да възкреси надеждата. Имай още малко търпение....до Коледа:)))))
Хубави стихове - изваяни, с богати внушения, обвити в метафорична образност, искрени в копнежа по обич и пълнота в живота. Прегръщам те, приятелко!
Поздрави!Хубава вечер!
Запомнящи се, като милувка..
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...