Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2015 14:18 - Стъпваме върху вечност, живеем сред безсмъртие...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7647 Коментари: 10 Гласове:
28

Последна промяна: 06.03.2015 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Така е озаглавена първата глава на една книга...

image

Там някъде в Трънския край, на границата
между равното и планината, е сгушено малко
селце - Бусинци, един от най-старите
керамични центрове в България...
Бусинци е малко село, въплътило в себе си
толкова много история, изкуство, култура,
преплетени с човешки съдби, чиито носители
показват на почти цял свят делата на прочутата
бусинска керамична школа. Автентично място,
една от перлите в короната на необятното ни
културно-историческо наследство...


image

Пътека прави до това трънско село Бусинци преди
години японският професор Бониширо Моришита -
изследовател на керамичното изкуство.
Според неговата веща оценка бусинската керамична
школа е най-автентична не само за Европа.Той отнася
в страната на изгряващото слънце подбрани образци
от нея за нарочна изложба в Токио.Напоследък
минават оттук много американци,французи,италианци.
Те имат възможност да видят същите грънчарски
изделия и в града, но предпочитат да си ги купят
от самото място, като разгледат и музея, близо до
родната къща на Петър Гигов. Бусинска керамика
има в най-престижни световни хранилища на паметта:
Лувъра и Музея на човека в Париж,Британския музей
в Лондон, различни музеи в Япония, Китай и Индия,
Италия и Австралия, дори на Канарските острови.
Има я и в нашия Национален исторически музей
под Витоша.


image

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки.
В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази
в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София,
има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който
дарил на черквата „филон басма за помен".
А за пръв път селото е споменато още през 1576г.
в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).
Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек
определил местната керамика като "съвършено старинна
по форма и орнаментика". Според стари документи по
време на Възраждането, когато местната школа
е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300
грънчарски колела.Когато именитият бусински майстор-
грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите
си сили и ежедневно е срещал гости от страната
и чужбина в трънско Бусинци.


image
Стари бусински образци
*
В музея на керамиката в село Бусинци са представени
великолепни образци от местната керамична школа.
В Бусинци туристите посещават и автентична
работилница за грънци.


image

image
В селото са се въртели над 300 грънчарски колела...

image

За древния асортимент са характерни стомни, делви, чаши,
поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми.
Само тук могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални
малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури.
Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба.
Типични за този край са съдовете, в които са носени
ястията, наречени рукатки.Емблемата на местната керамика -
болярския стакан, създал бусинският корифей Петър Гигов.
Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка
по средата. Петър Гигов получил признание приживе.
Изкуството му било оценено и тогавашното
Министерство на културата отпуска средства
за изграждане на музей. Сега в него се съхраняват
1300 предмети от колекцията на Петър Гигов
и още 1000 на майстори от селото и околността.


image

Над 100-годишна пещ, на която е работил
добилият световна слава майстор Петър Гигов,
се съхранява в трънското село Бусинци.
За него прочетох някъде следното :
"Направил слънце от могилите
  на пра - прабългарската пръст" ...


image
В музея на керамиката в село Бусинци са представени
великолепни образци от местната керамична школа.


image


image


image
Автентична работилница за грънци.

image

image
Формата и украсата не се срещат другаде...

   image
    "Дивната бусинска керамика" 
     Започнах с първата глава на книгата -
       Стъпваме върху вечност,
                       живеем сред безсмъртие...

   
За Бусинската керамика може да се говори и пише безкрай...
Който е видял това специално БУСИНСКО ЗЕЛЕНО 
на керамичните съдове - не може да го забрави...
и не само...

  А ето и как оптимистично завършва книгата:
       
Мракът не обзе тъмнината...






Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Красота и традиция
06.03.2015 15:16
в едно!Благодаря Таня!Обичам керамиката във всичките и разновидности!А тук разнообразието е голямо!
Поздрави!Хубав ден!
цитирай
2. anin - Здравей!
06.03.2015 15:52
Красиви са!
цитирай
3. donchevav - Много топлина, земна твърдост и ...
06.03.2015 18:12
Много топлина, земна твърдост и сигурност, красота и просто, изчистено от суетата и жаждата за слава величие има в керамиката - толкова сила - и толкова светлина!
Да, прекрасни са думите, които си цитирала за световноизвестния майстор грънчар Петър Гигов:
"Направил слънце от могилите
на пра - прабългарската пръст ..."
Всичко казват! Чудесен постинг - и различен! Благодаря ти, приятелко! Хубави почивни дни!
цитирай
4. iliada - Чудесно е ,Таня!
06.03.2015 18:19
Трябват ръце и душа да сътвориш от калта такава прелест и да пренесеш върху нея дъгата и цвета на родната земя!
цитирай
5. faktifakti - прочетох с интерес
06.03.2015 22:30
поздрави.
цитирай
6. tryn - Рядко стойностен постинг!
07.03.2015 08:03
Благодаря ти за интересния материал и за хубавите илюстрации, Таня!
Има с какво да се гордее българинът...

Поздрав сърдечен!
цитирай
7. katan - " Мракът не обзе тъмнината..."
07.03.2015 08:59
Поздрави за чудесния постинг, мила Таня!
"БУСИНСКО ЗЕЛЕНО" ...
То ми направи най-силно впечатление и накара сърцето ми направи няколко неравноделни такта.
Имахме едно бърдуче или, стомничка, както казваше баба ми Катя, което видях на 7-та снимка. Непретциозно на вид, но много обичано от всички в дома ни.
Не беше Бусинско, а от Куманич...
Прегръщам те с една сълза в очите.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - Слънцето изгрява от българската пръст, за да спаси вечно легендата.
07.03.2015 11:18
"В "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който
дарил на черквата „филон басма за помен"..."

Много хубав постинг, Таничка, благодаря ти! Преиздадена ли е книгата на Цанко Живков? Бих си я взела с удоволствие. Тази хубост на българската керамика от Бусинци е вечна. Дано традицията бъде жива и пламъчето й опазено от следващите поколения майстори. Та да може с болярската глиноизваяна чаша на Петър Гигов да благославят за здраве и щедри реколти... И да оживее пак и пак написаното в тази вълшебна книга, за която ти разказа така хубаво:

"Направил слънце от могилите
на пра - прабългарската пръст" ...
цитирай
9. panazea - Цяло чудо е , че се е запазило това кътче
07.03.2015 15:49
и все още нещо се прави в България . Благодаря за представянето . Образец за историко , етнографско , художествено и духовно изследване .
Дедите ми нашепват , какво е било !
Хубав ден!
цитирай
10. mt46 - Поздрав за постинга!...
07.03.2015 18:41
Чудесни творби!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17487288
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031