Познава ли ни този свят,
щом душите ни днес дишат
в други измерения
и мислите ни срещат се
объркани във времето...
усещаме ли още чувствата, 
почти неуловими…
като дъх на борова гора
под дълбокия сняг зиме,
като сълзи от утринна роса,
галещи нежно тревата,
като безшумна въздишка
в бледия здрач на самотата.
Красиви, топли и чисти -
без омраза и злоба…
скрити между книжните листи,
превръщащи пламъка в огън...
колко трудно днес се откриват,
натежали от времето…
силни… до смърт уморени,
на спомени носещи бремето.

 

Познава ли ни този свят
на объркани мисли
и истински чувства забравени…
или ние самите не се познаваме,
не усещаме, не признаваме…
дълбоко вдишваме болката…
и отново така продължаваме. 

 

stela50
*

Художник
Sonia Verdu

Светът, в който живеем, е един, но толкова различен за всички нас… Има една тибетска мъдрост, която аз много харесвам: Имаме очи, за да се виждаме един друг, но ни трябва огледало, за да видим себе си!
Красива тъга има в написаното от теб, мила Таня! С обич!

Някак екзистенциално звучат твоите въпроси, мила Танче. . . И реторично. И мъдро, и с малко тъга. Светът ни увлича в чужди, нежелани от нас измерения, мислите са все по-объркани, истинските чувства - все по-далечни и забравени, а ние, непознати дори сами на себе си
дълбоко вдишваме болката…
и отново така продължаваме.
Много ми хареса! Поздрави, приятелко!

Светът не е длъжен да ни познава, но ние сме длъжни да познаваме света.

Познанието е относително и отчасти... Не може напълно да се познаваме, да познаваме света...
Лека вечер!...

Здравейте !
Стихотворението е писано преди няколко години, но препрочитайки го,
открих, че същите въпроси бихме могли да си зададем и днес...
отдалечаването от духовността, нарушава и усещането за света,
остават неясни и неразбрани отношенията помежду ни, а и с всички
и всичко около нас... за съжаление, не се случва сближаването,
не се възстановява духовната връзка във всичките й измерения.
Въпросите звучат... споделям размислите на Вени, но освен всичко
друго - и тревожно. И може би тъжно, и надеждно...
Благодаря ви за посещението и коментарите.
Хубав ден !

Мистично, чудно, вълшебно,,,,много е близо до мен
"щом душите ни днес дишат
в други измерения
и мислите ни срещат се"
ПРЕКРАСНО

Сега ни е времето, на съвършенството, достижимото, разбира се. За всеки индивидуално. Стъпили на опита от миналото си, такива спомени в бъдещето можем да натворим... Усмивки!

Честит Осми март, мила Танче!
Бъди все така нежна, светла и добра - и нека обич и радост греят в очите ти!

но ще трябва да се разходите по Руй, по Знеполе, по Въртоп, по Ерма, по Кървав камик, да погледате Драговицката скала. Това се места, които зареждат с красота, вдъхновяваща хората в ежедневието им, а поетите - в творчеството им.
Поздравление за блога като един от най-съвършените в Блог. бг!