Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2016 13:18 - Писмо до Яна...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3640 Коментари: 6 Гласове:
26

Последна промяна: 20.09.2016 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
...За тези, чиито сърца са големи колкото цялата вселена!
...За тези, които наистина ги е грижа за теб!
...За тези, които не само те слушат но и разбират душата ти!
...За тези, които ти липсват, защото усмивката им сгрява
и най-ледените дни!

...За тези, които заради теб идват от другия край на земята, 
само да ти кажат, че те обичат!
...За тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ!
...Дай Боже всекиму от тези БЕЗЦЕННИ ДАРОВЕ!...

 
image

Писмо до Яна…

Когато си мисля за теб, първото нещо, което се появява
в мислите ми е 
„Приятелството е магия“… после това,
че всеки, който ми заговори за теб казва – „Твоята Яна“…
а ти се усмихваш все така невероятно от снимката,
прегърната с обич от двете ми деца…
Усмивката ти – топла, сърдечна, толкова искрена…
разбираща, понякога прелестно закачлива, друг път – 
истински щастлива… безкрайно обичлива.
Където и да се намираш, скъпа приятелко, уверена съм,
че носиш и даряваш тази неповторима усмивка, 
убедена
съм, че получаваш писмата ми, които пиша дълго –
по малко всяка нощ… и никога не успявам да изразя
точно това, което чувствам – толкова е силно – няма
думи, не намирам думи… ти беше и ще си вечно
много специална в моите дни…
благодарна съм на съдбата за присъствието ти
в живота ми, за приятелството ни…
и отвъд смъртта… необяснимо е… 
ти ми позволяваше да бъда себе си – непоправима
романтичка и гневна реалистка, слаба и силна, грешна
и ранима, отчаяна и решителна…
как винаги, в най-трудните си моменти намираше
време за нас двете... да ме зарадваш с нещо, да дойдеш
на кафе изненадващо 
по време на някой свободен час,
как можеше да се тревожиш за моите проблеми,
когато твоите вече бяха много повече…
и по-сериозни... и тогава измисляше начин да бъдем
заедно, да се държим за ръце… Толкова ми липсват
тези моменти, липсват ми разговорите,
не мога да опиша колко ми липсваш ТИ – моята Яна.
Често ти пиша какво се случва около мен, разказвам 
за твоите синове, които като истински мъже носят
болката дълбоко в сърцата си и продължават напред…
и вярвам, силно вярвам – където и да сте, вие, техните
родители, бдите над тях… това ме успокоява,
а и надеждата, че се намирате на 
най-прекрасното място…
Слушам Васко Василев… спомените оживяват…
Благодаря ти за всичко, мила моя Яна !  Обичам те !

image
Художник
JB Berkow






Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Душата е
20.09.2016 17:59
най-великото чудо на този свят Стела.
При теб тя е необятна...
Прекрасно! Трудно е да се отървеш от болката,
особено когато тя е истинска. Менталната болка е
нещо с което няма свикване. Трудна е, но трябва да стоиш далеч от нея...
Поздрав!
цитирай
2. donchevav - Приятелството е безценен дар на...
20.09.2016 19:42
Приятелството е безценен дар наистина. Но то е и шанс да откриеш, и умение да задържиш, и воля да отстоиш, и упоритост да съхраниш... Ти си успяла във всичко, мила Танче, затова мисля, че въпреки болката, която струи от това писмо, ти си щастливка - сърцето ти е пълно! Прегръдка!
цитирай
3. katan - Ти си от тези хора, Таня,
21.09.2016 11:55
чиито сърца са големи колкото цялата вселена!
Които не само те слушат но и разбират душата ти!
От тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ!
Прегръдка с благодарност, мила!
цитирай
4. ivoki - ДУШАТА Е
21.09.2016 13:57
aip55 написа:
най-великото чудо на този свят Стела.
При теб тя е необятна...
Прекрасно! Трудно е да се отървеш от болката,
особено когато тя е истинска. Менталната болка е
нещо с което няма свикване. Трудна е, но трябва да стоиш далеч от нея...
Поздрав!


ЧАСТИЦА ОТ БОГ....
цитирай
5. ivoki - БЛАГОДАРЯ ТИ ТАНЯ !
21.09.2016 13:58
ТИ ДОКАЗВАШ , ЧЕ ДУШАТА Е БОЖИЯ ЧАСТИЦА !
цитирай
6. tota - Танечка,
24.09.2016 00:41
Спомените за истинското приятелство, човек винаги носи в душата си и продължава да обича въпреки раздялата. Твоята Яна е с теб и те пази.
Писмото ти разкрива твоята обич към нея, въпреки, че вече я няма. Носи я в мислите и сърцето си, Танечка! Защото, човек е жив, докато го има в спомените.
Прегръщам те, мила Танеечка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17493306
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031