Вечер, преди сън обичам да наблюдавам луната, 
особено когато се изпълва някак незабелязано, 
но много красиво до последната чертичка на кръга... 
небето сивее, дърветата и къщите образуват 
причудливи форми... усещане за нещо магично,
тайнствено, специално… и неземно, и реално…
В такива моменти се заглеждам в небето 
и всичко наоколо по-дълго от обикновено,
а мислите ми рисуват картини, сърцето ми пише 
стихове… стоя на тъмно до прозореца и не смея 
да помръдна, сякаш се страхувам да не разваля 
магията на лунните нощи... скривам записаното
в мислите и чувствата дълбоко… казвам си само -
Ако можех да рисувам… 
…………………
През нощите събудени 
с книгата в ръка
и листи разпилени 
в спокойна тишина…
от музиката нежна
само нарушена,
от пълната луна -
магично осветена…
се ражда всеки стих
от мисли неспокойни,
от по-специален миг,
от хубости безбройни.
С чашата кафе будуват
спомени от младост
и смутени крият топла
замечтана радост…
……………..
Романс и стих...
и глътка младост
от чаша тишина отпих.
Бих искал да посея
радост в очите ти…
и в този стих.
Бих искал да ти кажа 
още… само думи две…
да докосна отдалече
твоите ръце…
………………..
Остана тишината в чашата
и недописан този стих...
и музика, и глътка младост
отпивам още… миг след миг...