„Дори когато светът е нощ, надеждата
  и вярата ни в доброто и в способността
  да го постигнем - за себе си, за повече
  хора - крепят. Дори когато хармонията
  изглежда невъзможна, има опора,
  и красота има...“         
                                             Мег

НЕ ИСКАХ ТОЛКОВА НЕЩА...                                                        
А с някои съм неразделна...
приятелка дори добра - 
дали така било е редно…
от други още ме е страх...
макар и вече да разбирам
защо при мен се връщат пак,
все оправдания намирам.
Не исках толкова неща...
сърцето ми се разбунтува
и гняв душата насъбра,
без болка нощите сънувах...
Но времето ме приюти 
и топло с обич ме обгърна...
завърнах се пак в моите дни,
гневът в усмивка се превърна.
Доброто води добрини...
дори във зоната на здрача
открива скрити светлини
и те сдобрява със "нещата".

Животът... просто е Любов,
дори когато ти се струва,
че идва краят на света
и времето назад пътува.

 

stela50



В живота има всичко... никъде няма пълно
и равно…най-трудното е човек не само
да приеме случващото се, а и да заживее 
в разбирателство с болката, да се сприятели
с неочакваните бури, които понякога 
преобръщат живота...
много е трудно... но се получава.

Художник 
Vincent Giarrano 

 

ПРЕКРАСНО !!! БЛАГОДАРЯ !!!

Всичко в този прекрасен живот има
и най-много надежда в доброто у човека,
дори когато в душата му е дълга зима.
Да! Животът от любов е съграден!
За теб, за дугите, за мен!
Благодаря за тази споделеност жива!

Защото, всъщност друга няма..."Животът се държи на върха на нокътя", казваха старите хората. Затова, нека да я има тази "добра вълна" и нека надеждата за доброто, никога не умира!
Благодаря, Танечка!

Благодаря за позитивния заряд, Таня!
Благословени да са дните ти!

Чудесни думи на нашата приятелка Мег! А твоите стихове са ми толкова близки - радостта, болката, разколебаването, укорът и успокоеното, мъдро завръщане, вярата в доброто и в любовта, в силата на живота - всичко! Прекрасно е, мила Танче!

Животът... просто е Любов,
дори когато ти се струва,
че идва краят на света
и времето назад пътува.

Поздравления! Прегръдка, мила приятелко!

„В живота има всичко... никъде няма пълно
и равно… „-ето днес минах по Булевард: Мария Луиза”, верно, имаше и коли, въздухът не е оня планинския, но въпреки това гледката беше зашеметяваща- милиони рози, накичени и отрупани, живи, щастливи-същинска ода на радостта, а аромата им проникваше между колите като слънчеви лъчи помежду препускащи облаци, неустоим, надделяващ. Искаше ми се както и тука –само да вдишвам!Само да съм на върха на вълната, но както и след вдишването следва издишване, така и вълната има връх и падина..никъде няма пълно и равно! Поздрави, Таня!