Постинг
03.09.2017 18:08 -
В стъпките на времето...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9564 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2017 18:09
Прочетен: 9564 Коментари: 10 Гласове:
16
Последна промяна: 03.09.2017 18:09
Знаеш ли… понякога е тъжно…
отнася времето най-хубавите дни,
светът дори изглежда място пусто…
тогава просто ти ме прегърни…
Подай ръка… това е моят танц,
душата ми копнее да танцува,
не ме мисли… щастлива съм сега,
в погледа ми огънче лудува...
Ефирен танц… и тържество…
изтриват пътя на тъгата,
а музиката… като божество
лекува раните в душата.
Понякога е тъжно… много…
и не престава да боли.
Подай ръка за танц отново…
или ме просто прегърни.
stela50
Танцът е магия… огнена магия….
китарата отеква направо в сърцето,
цигулката внася нежност и копнеж…
сливат се… в чувствата и мигът
на почти неосъзнато щастие…
Стъпките отмерват сякаш самото време.
И нас в него…
Художник
Fabian Perez
И картини и думи.
цитирайБЛАГОДАРЯ !
цитирайДобро стихо, хубави картини и музика...
Лека вечер!
цитирайЛека вечер!
Усещане за ефирност. Напластена тъга, раздипляна бавно от звуци и багри. Красота! Прегръдка, мила Танче!
цитирайПредставяното от теб създава комплексно удоволствие.
цитирайМного ми допадна като изкуство на нежността.
цитирай
7.
stela50 -
Слушам прекрасната музика... и си мисля - колко малко му трябва на човек...
04.09.2017 19:31
04.09.2017 19:31
Благодаря на всички вас, които спирате при мен с добри думи и чувства,
с които толкова години вече споделяме радости и болки, знания и опит...
БЛАГОДАРЯ ВИ !
...............
Тъжно ми е, да... понякога наистина е много тъжно в блога... налага са да се обърна
и към тези съблогъри, които за първи път прекрачиха прага на това мое лично кътче
и решиха, че точно тук е мястото за словесните им престрелки, които нямат никаква връзка с мен и моите публикации...
Съжалявам, но не мога да позволя моята блогова страница да се превърне
в словесно сражение между хора, които не познавам, никога не са спирали при мен досега, както и аз - съответно при тях… Моят блог няма модерация, и няма да има, но неведнъж съм предупреждавала, че ще изтривам коментарите, които съдържат непристойни изрази. Заявявала съм много пъти, че няма да сложа модерация и ще приемам всички коментари, които касаят самата публикация, но тези, в които има обидни квалификации, неуважение, накърняване на нечие достойнство – няма да бъдат оставяни. По принцип не отговарям и не давам обяснения на обидни и груби коментари, особено когато нямат никаква връзка с публикувания постинг.
Това е последният ми отговор… моля най-учтиво всички, които не харесват тази страница, просто да спрат да я посещават и да открият друго място за изяви.
………………………………
Преди години публикувах тази притча…
ще я споделя и днес…
„На ъгъла на една улица стоял просяк и просел подаяния.
По пътя минал ездач, приближил се до него и го зашлевил
с камшика си по лицето.
Гледайки след отдалечаващият се конник,
просякът се изправил и казал:
- Бъди щастлив!
Фермер, който стоял на близо и видял случилото се,
чувайки последните думи, не се сдържал и попитал изумен:
- Нима си толкова смирен?!
- Не! - отвърнал просякът. - Но, ако ездачът беше щастлив
човек, нямаше да дойде и да ме удари...“…
........................................................
цитирайс които толкова години вече споделяме радости и болки, знания и опит...
БЛАГОДАРЯ ВИ !
...............
Тъжно ми е, да... понякога наистина е много тъжно в блога... налага са да се обърна
и към тези съблогъри, които за първи път прекрачиха прага на това мое лично кътче
и решиха, че точно тук е мястото за словесните им престрелки, които нямат никаква връзка с мен и моите публикации...
Съжалявам, но не мога да позволя моята блогова страница да се превърне
в словесно сражение между хора, които не познавам, никога не са спирали при мен досега, както и аз - съответно при тях… Моят блог няма модерация, и няма да има, но неведнъж съм предупреждавала, че ще изтривам коментарите, които съдържат непристойни изрази. Заявявала съм много пъти, че няма да сложа модерация и ще приемам всички коментари, които касаят самата публикация, но тези, в които има обидни квалификации, неуважение, накърняване на нечие достойнство – няма да бъдат оставяни. По принцип не отговарям и не давам обяснения на обидни и груби коментари, особено когато нямат никаква връзка с публикувания постинг.
Това е последният ми отговор… моля най-учтиво всички, които не харесват тази страница, просто да спрат да я посещават и да открият друго място за изяви.
………………………………
Преди години публикувах тази притча…
ще я споделя и днес…
„На ъгъла на една улица стоял просяк и просел подаяния.
По пътя минал ездач, приближил се до него и го зашлевил
с камшика си по лицето.
Гледайки след отдалечаващият се конник,
просякът се изправил и казал:
- Бъди щастлив!
Фермер, който стоял на близо и видял случилото се,
чувайки последните думи, не се сдържал и попитал изумен:
- Нима си толкова смирен?!
- Не! - отвърнал просякът. - Но, ако ездачът беше щастлив
човек, нямаше да дойде и да ме удари...“…
........................................................
Препрочитах постинга ти. Толкова е хубаво тук, че се връщах на няколко пъти. Картините са изпълнени със страст, музиката създава настроение и уют, а написаното жигосва сърцето.
Лека вечер!
цитирайЛека вечер!
Ефирен танц, в който се забравяш,
омаяна от музиката и страстта...
Китарата отмерва в чувствен ритъм
шепотът красив на любовта...
Отново си сътворила чуден постинг, Stela!
Благодаря ти!
цитирайомаяна от музиката и страстта...
Китарата отмерва в чувствен ритъм
шепотът красив на любовта...
Отново си сътворила чуден постинг, Stela!
Благодаря ти!
Ани - радвам се на посещението и одобрението... обичам стиховете ти. :))
Инел - благодарности за чудесните поетични коментари... радвам се, че спираш тук.
Прегръщам ви !
цитирайИнел - благодарности за чудесните поетични коментари... радвам се, че спираш тук.
Прегръщам ви !
Търсене
За този блог
Гласове: 59875
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...