А ненужния спор оставете –
всичко вече доказах си аз:
най-красиви са пак върховете
недостигнати още от нас...

СПОМЕН ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ЧОВЕК ...
напуснал този свят на 25 юли 1980 година.
         ВЛАДИМИР ВИСОЦКИЙ

Живял бурно и не по правилата, търсил живота с всичките му нюанси,
Владимир Висоцки напуска този свят по време на провеждащите се
в Москва Олимпийски игри. Градът бил затворен,пресата не отпечатала
обяви за смъртта на поета. С изключение на малко съобщение за датата
на погребението във „Вечерна Москва" и неголям некролог
в „Съветска култура"... На Таганка, над билетната каса, било поставено
скромно съобщение: „Умря актьорът Владимир Висоцки".
Нито един от закупилите билет не го е върнал. Всички пазят своите
билети за това несъстояло се представление като реликва...
Край театъра се събрала огромна тълпа, която стояла там в течение
на няколко дни. Погребението било на 28 юли и цяла Москва погребвала
своя любим актьор, певец... Човек. Стадионите били празни, въпреки
провеждащите се игри, около теaтъра на Таганка хората изпълвали
дори покривите… Така Русия изпращала своя син, написал повече
от 600 песни, поема за деца в две части, изиграл десетки роли.
Писал романи, сценарии, участвал в радиопиеси...
И най-вече онзи, който Живял така, както може да живее само един
Вътрешно свободен човек. Онзи, който пее така, че раздира сърцата
и умовете с гласа си. Онзи, който те кара да се почувстваш свободен и ти.
                                                                                     К. Иванова
*
Художник Зуфар Гизитдинов
..............................

"Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
  Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много
  нерви,   умират рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
  хубавата песен - може да продължи живота!"
                                                              Владимир Висоцки

Хубавите песни са вечни, а Висоцки - незабравим...
ПОКЛОН !

       

Висоцкий е намерен починал, вързан за стълб. Той с музиката на песните си и неговата артистичност рисува истински угжасите на ВСВ. Абсолютно недолюбван от съветската власт. Шостакович отива по-далеч - с музиката си той рисува историята на Русия от 1905 до 1975 г. Велики хора! Под въздействието на един концерт съм тук с творби на Рахманинов.
Поздрави за хубавия постинг!

Споделям написаното от теб - Велики хора!
Музиката рисува невероятни картини... рисува и светли,
и мрачни времена, разказва вълнуващи истории,
въздейства, лекува, дава сили, побеждава и вдъхновява...
Поздрав от сърце!

Вечна е паметта за Висоцки - прекрасна личност, невероятен певец и артист!

Поет, певец, актьор - и в трите прекрасен и незабравим.
Благодаря, Еми.

" В този свят ценя единствено верността. Без нея ти си никой и нямаш никого.
В живота това е единствената валута, която никога не се обезценява."

~ Владимир Висоцки
Ужасно много я харесвам тази негова мисъл...

Не една хубава мисъл, песен, роля... Голям!...
и незабравим.
Благодаря за посещението и споделеното, Скарлет!

Много обичам песните на Владимир Висоцки. Малко се стреснах от това "напуснал този свят на 25 юли 1980 година". 41 години - това си е почти половин век! Може би светът е направил гигантска крачка напред за това немалко време, може би се е променил драстично - сигурно, въпрос на зрителен ракурс:) Времето е пощадило обаче песните на Висоцки - те продължават да звучат все така актуални, все така вълнуващи до сълзи - несговорчиви към рутината и статуквото, непримирими към всяко съглашателство, пламенни, борбени, по човешки докосващи с болка и негодувание, с надежда и съпричастие. Песните, които любимият бард на народа Владимир Висоцки изпя - песни на несъгласието, на антиконформизма - велики са, вечни са! Поклон!
Благодаря за този чудесен постинг, мила Танче! Прегръдка!

Да... Велики, вечни песни... все така актуални, все така вълнуващи до сълзи...
Песните на Висоцки... Голям! Благодаря ти за споделените мисли, мила Вени.
Много са 41 години, много... с мама починаха в една година... това е друга тема,
но се замислих...
Поздрав и прегръдка, далечна ми приятелко!

С един приятел много слушахме Висоцки. И Ленън /той му казваше Джон Ленин, на шега/.
И тримата си отидоха. Господ да ги прости!

Разкошен!