Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнн,

не пропуща литургия;

но и в черква затуй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само знайте, за парата,

като човек – що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него с труда си!

И секиму добро струва,

само знайте, за парата,

като човек – що да прави?

изяда си и месата.

Всички ние живеем в земята на Ботев, но едва ли ще го достигнем,
защото той е жертвал живота си за нас, а ние мислим единствено за себе си...

Те сега не са на зор за Ботев. Един друг им е по-свиден. И неговото име му започва с БО...!

Колко актуално звучат и днес стиховете на великия Ботев!

Поклон!

жив е!

... Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"

И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите.

А ти... О! ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."
М и х а л

Ние всички сме Патриоти. Особено в нетЯ Силни сме на думи. От всичко отбираме. Всичко знаем и можем..
А истинският Патриотизъм е.. да си Образован, да си вършиш съвестно работата с която да развиваш страната си и да МИСЛИШ най-веке използвайки мозъка си, а не задника..
Всичко друго са патриотични крясъци на онова пернато племе спасило някога Рим!