Постинг
14.05.2018 13:25 -
"Бяхме деца.."
Автор: emociitena21vek
Категория: Поезия
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2018 14:39
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.05.2018 14:39
„ Бяхме деца,животът беше игра..“ ,така започва една емблематична песен.
В този цитат намираме доста истинност..
Животът беше игра,нещото,което най-много ни вълнуваше,когато бяхме малки,бе кога ще излезем с приятелите ,за да играем. Този път родителите ни ще ни пуснат ли 1 час повече,ще спечелим ли този път играта..
А сега живота пак е игра,но игра , в която грешките или по скоро загубата би ни струвала не една рана на коляното,а много сълзи и рани,рани,които няма да са видими за очите ,а ще са в сърцето.. грешките,които не само ще променят играта,а нас самите..
Цветния блясък в очите изчезва,замества се от сивотата на всекидневието.Чистотата на детските души се измества от лицемерие,злоба,коварство и страх.Егото расте с годинте,а мечтите все повече намаляват ,като дават път на проблемите-битовите,ежедневните дреболии, на които все отдаваме огромно значение.. без да забелязваме малките проблясъци на светлина и радост в тъмно,черно небе.
Явно цикъла на живота е такъв. Като деца вярваме в добрия герой, в щастлия край,а в момента ни на осъзнатост,зрялост.. не разбираме кое ни прави щастливи,а в края на своя живот ,знаем какво ни прави щастливи,но вече времето ни е изтекло.. като в пясъчен часовник..последната прашинка е паднала на дъното и няма как да се върне назад...
Пропиляли сме детското в себе си ,оново лудото,което ни дава кураж да се пуснем в най-голямата „ битка“ и дори да незнаем края ,ние вървим напред ,защото това ни прави щастливи..
Нека бъдем тези луди и безстрашни деца и като големи,за да поемем по щастливия път,за да можем като остареем да не съжаляваме за пропуснатите битки,защото страхът от „рана на коляното“ ни е победил. Да може да се усмихнем и да кажем и нашата приказка е с щастлив край.
В този цитат намираме доста истинност..
Животът беше игра,нещото,което най-много ни вълнуваше,когато бяхме малки,бе кога ще излезем с приятелите ,за да играем. Този път родителите ни ще ни пуснат ли 1 час повече,ще спечелим ли този път играта..
А сега живота пак е игра,но игра , в която грешките или по скоро загубата би ни струвала не една рана на коляното,а много сълзи и рани,рани,които няма да са видими за очите ,а ще са в сърцето.. грешките,които не само ще променят играта,а нас самите..
Цветния блясък в очите изчезва,замества се от сивотата на всекидневието.Чистотата на детските души се измества от лицемерие,злоба,коварство и страх.Егото расте с годинте,а мечтите все повече намаляват ,като дават път на проблемите-битовите,ежедневните дреболии, на които все отдаваме огромно значение.. без да забелязваме малките проблясъци на светлина и радост в тъмно,черно небе.
Явно цикъла на живота е такъв. Като деца вярваме в добрия герой, в щастлия край,а в момента ни на осъзнатост,зрялост.. не разбираме кое ни прави щастливи,а в края на своя живот ,знаем какво ни прави щастливи,но вече времето ни е изтекло.. като в пясъчен часовник..последната прашинка е паднала на дъното и няма как да се върне назад...
Пропиляли сме детското в себе си ,оново лудото,което ни дава кураж да се пуснем в най-голямата „ битка“ и дори да незнаем края ,ние вървим напред ,защото това ни прави щастливи..
Нека бъдем тези луди и безстрашни деца и като големи,за да поемем по щастливия път,за да можем като остареем да не съжаляваме за пропуснатите битки,защото страхът от „рана на коляното“ ни е победил. Да може да се усмихнем и да кажем и нашата приказка е с щастлив край.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив