Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2022 21:12 - НАЧАЛОТО НА МУЗИКАЛНАТА КАРИЕРА НА БРАМС
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 2074 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НАЧАЛОТО НА МУЗИКАЛНАТА КАРИЕРА НА БРАМС

 

    Майката на Брамс е една жена без образоваие, шивачка, но с изключителен интелект и разум. Който е чел писмата й до Брамс, когато той като съвсем млад се преселва във Виена за да търси работа се е удивявал на нея вероятно така, както и аз. Тя го съветва как да живее смислено, да се труди, да бъде честен, съветва го дори и да избягва дела с банките, защото ще го излъжат. Баща му е градски музикант в Хамбург, 17 години по-млад от съпругата си, по същество чалгаджия. Той свири на всички духови инструменти – духови, медни – на сватби, по погребения или увеселения в града и при тържествени случаи. След свирнята следва угощение и танци по цяла нощ, в които той е неуморим и недостижим. Благороден, добър човек, красив, с огромна енергия, той е известен в целия Хамбург. Брамс населедява от него тези черти на добър, красив и благороден човек, но и интелекта и разума на майка си.

    Брамс от ссъвсем малко дете се интересува от музика, напредва и вече трябва някой да го учи. Баща му държи да го направи и него чалгаджия, като се научи да свири и той на духовите инструменти. Брамс е на 6 години и отказва на баща си, иска да се учи на пиано и на нищо друго. На тази детска възраст той явно вече е разбирал възможностите на този полифоничен инструмент и с него е искал да поеме по пътя на истинската музика. Съгласява се бащата, няма как. Намират му учител, но се намесва друг учител, който иска да работи с това талнтливо дете, после го поема органист, композитор, композитор, диригенти. Брамс схваща всичко и учудва учителите си. Достигайки възраст 20 години без да има собствено пиано, той вече е завършен  пианист и композитор. На тази възраст Брамс пише своите три Клавирни сонати, връх в клавирната литература. Шуман е вдъхновен от тях и предрича, че Брамс ще напише симфониите на своето време. Така и става.

     В първте си опуси №1 , 2 и 5, три клавирни сонати, Брамс ползва достигнатото от майсторите преди него, прилагайки  полифонични форми на повеждане на темите. Третата му соната звучи като симфния, особено нейните 2-а и 4-а част, тя е петчастна. Била е любима на Хитлер и за малко той да смени химна на Германя по музика от Хайдн с този от финала на Третата соната на Брамс. Защо Брамс не е написал следваща соната поне на мен ми е ясно, но не съм човекът, който трябва да обясни защо – не съм дори музикант.

   След тези три Сонати Брамс се заема с вариационните цикли. Той пише Варации по тема на Шуман, на Хендел, по собствена тема, по тема на Паганини. Най-великите му вариации са тези, които наричаме Хендел-Брамс, оп. 25.

  Малките пиеси на Брамс Оп. 76 – капричии и нинтермеци - също са прекрасни. Те са подготовка за неговите тъжни песни, както той нарича последните си четири клавирни опуси. Пиесите оп. 76 са композирани едновременно с двете рапсодии оп. 79, втората от които, в сол минор, е едно от най-популярните произведения на Брамс.

   Последните клавирни пиеси на Брамс излизат година-две преди смъртта му. След тях той пише само още едно велико произведение, кларинетия си квинтет, който аз наричам Пътят му към Бог. До там са били силите му...67 години.     

     Клавирните пиеси с Опуси 116, 117, 118 и 119 са последната дума на Брамс в клавира. Пиесите в оп. 116 – отново капрчии и интермеци – напомнят за оп. 76, но следващите се доста различни. Оп. 117 има само три велики интермеци, докато оп. 118 представлява цялостен цикъл с увертюра, първото интермецо. В него има пиеса Балада и Романс. В последния оп. 119 има 3 интермеци и една Рапсодия. Ама каква! Друга така няма!!!

   Изискванята към клавира от Брамс в тези пиеси са са смазващи. Не като технически умения, а като музика тези пиеси е много тръдно да бъдат изпълнени и да се предхише как да се изпълняват не върви. Чува се оркестър, органов педал, групи инструменти. Когато бъдат слушани тези произведения и гледана партитурата им,  преживяването е още по-силно. По нея и се вижда как тече мисълта му, до какво висоти в музиката е достигнал той.

   Труден за изпълнение като музика автор е Брамс, затова не се изпълнява често. Затова и обичащите го са сравнително малко, но пък са истински. Трудни са и концертите му за пиано. Поради тези причини неговите произведения се изпълняват от големи музиканти, цитирам само двама – Раду Лупу и Изаак Щерн. Има и други. За съжаление, и двамата вече почиват от делата си в изкуството. Но чрез изкуството си те се явяват съовтори на Брамс и са наши спътници в живота. Докато ни има и Нас, пиша Ни с главни букви.
   Приятно слушане на тези безсмъртни творби!
   А сега извън темата, з
ащото идва нещо страшно, радевотрифоновата простащина. Ако попиташ някой от нея знаеш ли кой е Брамс, ще последва също въпрос:

   - А какво е Брамс?

  Послепис: 
   
  Попаднах на страхотни записи, на Петер Рьозел и на Раду Лупу. Радостта ми да слушам изпълненията ми мога да сравня само с радостта на Радев, га слуша речи на Ленин или на Путин...

   






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187766
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031