Да поседнем, любов, като в старото време,
преди всеки от нас своя път да поеме.
Да премине пред нас като филмче архивно
наниз смешни мечти, чак до сълзи наивни.

Ще се видим със теб във любовна гротеска.
(А, финалът горчи, а финалът е днеска!)
Да поседнем, любов, като в старото време.
Уморената страст пред вратата ни дреме...

Тъй - очи във очи - нека миг поседиме.
Може някой от нас да прошепне "Прости ми!".
Може някой от нас пръв ръка да протегне.
Ах, каква тишина в този миг ще натегне!

И взривени от вик, ще се сливаме бавно...
(Както беше преди, както беше отдавна)
...
Да поседнем, любов. Натъжено от мрака
цигуларче-щурче пред вратата ни чака...