Всички знаят как малкият Вартоломей (светското име на преподобни Сергий Радонежки) се е научил да чете.
Той не разбирал четмото и писмото и по тази причина родителите и учителите му се карали. Често момчето се молело на Бога, просейки със сълзи да се вразуми и да се научи да чете и пише. Веднъж, когато баща му го изпратил да търси избягалите коне, Вартоломей видял монах, свят старец, който мълчаливо се молел под един дъб.
С духовния си взор старецът прозрял бъдещето величие на малкото момче и го попитал какво иска. Вартоломей поискал старецът да се помоли за него, за да разбира буквите. Вдигайки ръце и очи към небето, сторецът възнесъл молитва, а след това дал на Вартоломей малко парченце осветена просфора. В житието на светеца пише, че старецът му подал парченцето просфора с думите, че това е знамение на Божията благодат.
Защо впрочем просфората е символ на благодатта Божия?
Най-напред – какво е това знамение (символ, знак) и благодат.
Знаменията – това са такива предмети или изображения, които предават духовното значение на Божествените и небесните истини и явления, без да ги изобразяват непосредствено.
В Свещеното Писание думата "благодат" се употребява в различни значения. В Новия Завет различаваме два основни смисъла на това понятие.
Първо, под Божия благодат, Христова благодат се разбира цялото домостроителство на нашето спасение, извършено с Пришествието на Сина Божий на Земята, с Неговия земен живот, кръстна смърт, Възкресение и Възнесение на небето: „по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2, 8-9).
Второ, благодат се наричат даровете на Светия Дух, изпратени и изпращани от Христовата Църква за освещаване на нейните членове, за духовното им израстване и за достигане на Царството Небесно.
В това второ значение думата благодат е силата, изпращана свише, силата Божия, пребиваваща в Христовата Църква, възраждаща, оживяваща, усъвършенстваща и водеща вярващия и добродетелен християнин към усвояване на спасението, дадено от Господ Иисус Христос.
Как действа спасяващата Божия благодат?
Както духовното раждане, така и по-нататъшното духовно израстване на човека протича чрез взаимното съдействие на две начала: едно от тях е благодатта на Светия Дух; другото – да открие човек сърцето си за нейното приемане, жаждата за благодат, желание за възприемането й, както жадната суха земя приема влагата на дъжда. С други думи - личното усилие за получаване, запазване и действие на Божествените дарове в душата.
Какво символизира просфората (нафората – б. пр.), която всеки християнин получава след Литургия, и как чрез просфората действа Божията благодат?
КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ПРОСФОРАТА
Произходът на просфората трябва да се търси в дълбока древност.
Заповедта за принасяне на хляба в жертва е дошла до нас от ветхозаветни времена: при благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб (Лев. 7:13).
В скинията на Моисей са се намирали хлябовете на предложението, състоящи се от две части, което означавало земния и небесния хляб, тоест двете естества - Божественото и човешкото.
В подражание на това и в християнските храмове хлябовете (или просфорите) се правят от две части, означаващи Божественото и човешкото начало на Иисус Христос.
Просфората е именно този квасен хляб, т.е. замесен с мая.
В древност просфората е била наричана приношение на християните, част от която служела за Литургията, а остатъкът - за агапи, този обичай на древната Църква, при който всички членове на местната община (свободни и роби) се събирали заедно на обща трапеза, по време на която, както изглежда, винаги се е извършвала св. Евхаристия. По такъв начин по време на агапи се е възпроизвеждала Тайната Вечеря. Първоначалният характер на агапи бил строго религиозен: най-важният момент от събранието било извършването на св. Евхаристия. В същото време тя символизирала социалното равенство на всички членове на общината и тяхното единение в Христа.
По-богатите се грижели за прехраната на бедните, но и бедняците внасяли своята лепта или труд в общата хазна. На "вечерите на любовта" всички си разменяли свято целование, символизиращо мира, тук се четяли посланията от другите Църкви и се съставяли отговорите до тях. Ето как описва агапите писателят Тертулиан, живял в края на II началото на III век: „Нашите малки вечери ... се наричат с гръцкото име агапи, което означава любов или дружба. Колкото и да струват те, разходите за тях, давани от вярващите поради любов, са придобивка. На тази трапеза се хранят бедните. Вечерта започва с молитва към Бога. Когато (след вечерята) си измият ръцете и се запалят свещите, на всекиго се предлага да застане по средата и да изпее нещо за слава Божия или от Свещеното Писание, или нещо свое, кой както може. В края на вечерта също се възнася молитва, с която и завършва вечерта. Разотиват се без да се тълпят, без блъскане и избутване; със същата оная скромност и целомъдрие, с каквато са дошли в събранието; защото тук са се нахранили не толкова с храна и питие, колкото с добро учение".
За агапите всеки пристигащ донасял обикновен хляб, вино и олио – с една дума, всичко необходимо за трапезата. Това приношение (на гръцки - просфора) или пожертвование се приемало от дяконите; имената на приносителите се вписвали в специален списък, който с молитва бил огласяван по време на освещаването на даровете. Роднините и близките на починалите правели приношения от тяхно име, и записаните имена на починалите също се четяли.
От тези доброволни приноси (просфори) се отделяла част от хляба и виното и с молитва на благодарение, слово Христово и призоваване на Светия Дух се освещавали в Тяло и Кръв Христови, а другите дарове, над които също се произнасяли молитви, се употребявали на обществената трапеза. Благодарението и молитвата над даровете се смятали за съществена част от свещенодействието, откъдето и цялото свещенодействие, при което се извършвало Тайнството Причащение, самите Тяло и Кръв Христови получили названието благодарение (на гръцки - евхаристия).
С разпространение на християнството и увеличаване на общините обществените различия между членовете на Църквата започнали да изпъкват, и апите променили своя характер, превръщайки се в пиршества на богатите. В Александрия псалмите, славословията и духовните песни от древни времена (Еф. 5:19; Кол. 3:16) били заменени с музиканти, свирещи на лира, арфа и флейта, независимо от протестите на св. Климент Александрийски. На други места заможните християни, напротив, започнали да странят от тези събрания, но давали пари за тях, и агапите постепенно се превръщали в своего рода благотворителни учреждения. След това те били напълно прекратени в Северна Италия от свети Амвросий, понеже давали повод за различни нарушения поради злоупотреба с вино и нецеломъдрено поведение на някои от участниците в тях.
Третият Картагенски събор през 391 година постановил верните да се приготвят за св. Евхаристия с говеене (пост), и затова отделил Евхаристията от агапите. Лаодикийският и Трулският събор (392 г.) забранили агапите да се извършват в храма и така напълно ги лишили от църковно-религиозния им характер. Напразен се оказал опитът на участниците в Гангърския събор (380 г.) да възвърнат предишното значение на агапите. Към началото на V век агапите постепенно започнали да изчезват.
Когато агапите, "вечерите на любвта", се отделили от Литургията, просфора започнал да се нарича само хлябът, употребяван за извършване на св. Евхаристия.
Сн.:http://www.groca.org
С любов ще те изричам
Бил Гейтс: ISIS да унищожи 30 милиона хо...
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие