Петъкът от Страстната седмица българите наричат

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Една легенда разказва, че когато разпнатият на кръста Иисус изкачвал
върха, по пътя си срещнал една жена, която перяла. Той я помолил за
малко вода, за да накваси пресъхналите си устни. Жената троснато
плиснала вода към него, той едва отпил от нея и продължил безмълвен.
По-нагоре добри хора, които печали хляб, му дали един голям комат,
който заситил глада му. Когато Христос стигнал върха, казал: „Нека
жената, която переше днес, бъде проклета, а този, който печеше хляб –
бъде благословен!” 

 

Този ден българите почитали като най-тежкия ден от Великденската
неделя, в който вярващите пречиствали дущите и отваряли сърцата си към
доброто.

Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали в,
че ако нарушават тази забрана, ще ги сполети непоправима беда. Преди
изгрев слънце жените ходели да берат здравец и други полски цветя,
които носели в църквата. След празничната молитва и символично
погребение на Спасителя., всички присъстващи се провирали под масата,
отецът ги благославял и им дава осветени цветя за здраве. Цветята
оставяли пред иконата и пазели до следващия Разпети петък. С тях жените
лекували болни деца, слагали ги под възглавницата против уплаха или
кадяли с тях хора, които били урочасани.

На Велики петък девойките вземали квас и замесвали тесто за великденския обреден хляб. Приготвяли няколко вида погачи, кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, родан и пр. На най-голямата погача правели украса – с червени яйца, около които моделирали отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”. Другите хлябове били малки, украсени с по едно червено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия гост на Великден, на кумицата, на децата в къщата.

Поздравления !