Павел Митков

"Приказка"

Под дъжда, който чука невидим в листата,

двама крачим без път и сами.

Няма вик на дървар, ни пътека позната.

Само тъмният вятър шуми.



Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла

като гълъб, спасен от дъжда.

Отстрани на косата ти свети изгряла

една малка дъждовна звезда.



Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.

Нека тя да ни води в леса.

Може би ще намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса.



Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.

Равнодушни недей ни прави.

Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,

топлинка само в нас остави!"...



Но в косата ти вече звездата не свети.

Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса?

                                            Веселин Ханчев

в изпълнение на Михаил Йончев. Благодаря! Хубав, светъл ден!

Ех,този Ханчев....хубави са стиховете му!

Вълшебното цвете....дано го откриеш по пътя си....
Хубав ден ,приятелко !

Потърси вълшебното цвете в новия ден...
Благодаря ти ,че не забравяш да се отбиеш при мен,мила.

Потърсете песента и в по-старото нейно изпълнение - на Георги Кордов. То е много по-добро. Сякаш кадифяна пелерина обгръща стиха, докато слушаш как пее.
;))))