Нощта минава бавно ,бавно
 струва ти се е безкрайна,
когато нещо те боли ,когато много ти тежи....
Когато в самота се свива
душата,тъжна ,мълчалива.
Часовникът замира спрял за дълго,сякаш онемял
и тъмнината те притиска,
и тишината те подтиска
и иска ти се да крещиш,а продължаваш да мълчиш.
Навярно времето е спряло
и чувството е отлетяло....
Очаквайки денят с надежда,
зората с нежност те поглежда
и те потапя в светлината- във миг забравяш тъмнината.
А тежката безсънна нощ
превръща се във спомен лош.
Пред теб е слънце засияло,
чувството е долетяло,
остават само две сълзи ,за спомен в сините очи.

Много истински си описала безсънната нощ!
Тишината те потиска,но утрото ти дава нови
надежди!
Поздравления и за Тото Котуньо!

Дълги са безсънните нощи...Благодаря ти за усещането на мислите и чувствата ми...
Нека денят бъде хубав и светъл !

Усмихни се ! Не тъгувай момиче! Всичко се мени и тъгата отминава!
Бъди щастлива истински ! Прегръщам те силно!:)

Всъщност спонтанно го написах ,провокирана от случайно дочут разговор за дълги ,мъчителни безсънни нощи...Впечатлиха ме думите "нощ да не идва "...
Премина в чувствата ми настроението на жената....
Благодаря ти за пожеланията и прегръдките...Хубав ден ,мила !

Усмихни се момиче!!!!След дългата,тъмна нощ винаги идва хубав светъл ден! В наранената душа, винаги има светъл лъч, обърни се към него, щете огрее!!!!!

такава е нощта ,когато се губиш в самота

едно момиче не трябва да тъгува дълго...в наранената душа винаги има светъл лъч...
Поздрави !

Точно си го казал-- губиш се в самота...
Поздрави !

По улицата никой не вървеше и май за сън се готвеше градът, във клоните и вятърът мълчеше замръкнал скитникът от дълъг път.

В прозореца мъждукат светлинките на моята нестихваща съдба, прогонила сънят ми от очите,, изпълнена и с радост и с тъга.

Часовник стар се чува в тишината отмерващ тежко час подир часа. А само будна с мене е Луната- красива господарка на нощта...

Дочу се шум-пак някой окъснява, забързал се безмълвно към дома. Умората му явно надделява и тихичко очаква го съня.

Застанах до прозореца сама... студено ми е, малко съм се свила... и с поглед вперен в нощната тъма помолих се за още малко сила!

Помолих и звездите да простят прищявката да бъда будна още, а в чашата ми недопит денят със мене търси втори дубъл нощем...

Отпивам го, но може би е време покой и мойто тяло да роди. Навън е нощ, а в мен сърцето стене и някакси не може да заспи.

А още час-нощта е вече спомен... а още час и ето идва ден... От моя сън отново няма помен и моят поглед пак е уморен!

А как забързан знам ще е денят ми, но пак ще се усмихвам от душа и пак ще търся трескаво сънят ми в очакване на края на нощта...

от нета

Хубав ден !