Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
01.09.2011 16:21 -
Мира Дойчинова - irini
АКО ДНЕС...
Ако днес ти ми кажеш "Обичам те!"
ще е малко по-хубав деня!
Ще разперя криле като птиците -
ще летя, ще летя, ще летя...
Ако днес ти ми кажеш "Не чакай ме"
ще потъне във траур нощта!
И ще крия с ръце, че съм плакала -
ще заспя, ще заспя, ще заспя...
Ако днес ти ми кажеш "Сънувах те"
във мечти ще потъне света!
За да види сега, че съм влюбена -
ще крещя, ще крещя, ще крещя...
Ако днес ти ми кажеш „С друга съм”
във сълзи ще сподавя гнева
и такава – от теб нежадувана –
ще мълча, ще мълча, ще мълча...
Ако днес ти ми кажеш "Отивам си",
ще удавя във болка деня!
И такава - от теб непоискана -
ще умра, ще умра, ще умра...
Ако днес ти ми кажеш...Не казвай!
Ако думите дават живот,
ти без думи сега ми показвай
как да дишам със твойта любов.
СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ЦВЕТНА ВЪРТЕЛЕЖКА...
Светът ще стане цветна въртележка,
в която ще се срещнем аз и ти.
И всяка недоказана от тебе грешка
на мен най-много ще тежи.
И мене ще изгаря тя, когато
животът ме превърне в шепа прах.
Обикнах толкова невидими приятели,
а ти не беше никога сред тях.
В очите ми не виждаше дъгата,
в ръцете ти не виждах радостта...
Щом с теб сме просто двама непознати,
то нека бъдем винаги така –
неистински, измислени, красиви,
живеещи по свои правила.
Щом всяка обич прави ни щастливи,
какво като боли ни след това...
НЕ ЛЕТИ!
Не лети! Не разпервай крилете си!
Вятър няма да бъдеш за ден!
И недей да целуваш дърветата
както нявга целуваше мен!
Не политай над нощните улици,
там отдавна заспал е съня.
Само моите прашни безумици
бродят в нечия чужда тъга...
Не лети! Само няколко спомена
ще изгубиш...Какво от това?
Но над мойта въздишка отронена
няма бавно да спускаш ръка.
Не лети! Ветре, спри своя път!
Ако трябва дори ще крещя!
За да може да види светът
КАК СЕ УЧА САМА ДА ЛЕТЯ!....
***********
Бъди животът ми, във вените препускащ,
и нежната отрова на съня.
Бъди мига, във който ще напусна
измислената болка на света.
Бъди и слънчев лъч, в косите ми умиращ
след залеза на всеки топъл ден.
Бъди такъв - обичащ и разбиращ,
бъди пророкът виждащ само мен.
Бъди и вятърът в крилете ми...Нагоре
издигащ ме в безкрайното небе.
Бъди какъвто трябва, за да сторя
в една секунда времето да спре.
Бъди една единствена прокоба -
сезоните да се прескачат лудо,
и с твоя дъх да дишам чак до гроба...
Бъди!
А аз ще бъда всичко друго.
*********
Това ли чаках толкова отдавна -
да счупиш целия ми цветен свят?
Да бъдеш като стих и незабавно
сълзите да престанат да болят?
Това ли чаках...Може би навярно
била съм там...И чакам и сега.
И всяка дума шепне с благодарност,
че няма толкова обичана жена,
която да събира под стрехите
сърцето си - разплакано врабче,
и всеки срещнат в утрото да пита
кой път при тебе ще я отведе?...
Това ли чаках, толкова ли исках
да пръснеш мислите ми - нощни пеперуди
Да мога всяка вечер да измислям
една усмивка и една учуденост...
Да помня всеки спомен незабравен
и тихо да го преповтарям в мрака...
Това ли чаках толкова отдавна,
с надежда ти да ме дочакаш....
автор: МИРА ДОЙЧИНОВА
Ако днес ти ми кажеш "Обичам те!"
ще е малко по-хубав деня!
Ще разперя криле като птиците -
ще летя, ще летя, ще летя...
Ако днес ти ми кажеш "Не чакай ме"
ще потъне във траур нощта!
И ще крия с ръце, че съм плакала -
ще заспя, ще заспя, ще заспя...
Ако днес ти ми кажеш "Сънувах те"
във мечти ще потъне света!
За да види сега, че съм влюбена -
ще крещя, ще крещя, ще крещя...
Ако днес ти ми кажеш „С друга съм”
във сълзи ще сподавя гнева
и такава – от теб нежадувана –
ще мълча, ще мълча, ще мълча...
Ако днес ти ми кажеш "Отивам си",
ще удавя във болка деня!
И такава - от теб непоискана -
ще умра, ще умра, ще умра...
Ако днес ти ми кажеш...Не казвай!
Ако думите дават живот,
ти без думи сега ми показвай
как да дишам със твойта любов.
СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ЦВЕТНА ВЪРТЕЛЕЖКА...
Светът ще стане цветна въртележка,
в която ще се срещнем аз и ти.
И всяка недоказана от тебе грешка
на мен най-много ще тежи.
И мене ще изгаря тя, когато
животът ме превърне в шепа прах.
Обикнах толкова невидими приятели,
а ти не беше никога сред тях.
В очите ми не виждаше дъгата,
в ръцете ти не виждах радостта...
Щом с теб сме просто двама непознати,
то нека бъдем винаги така –
неистински, измислени, красиви,
живеещи по свои правила.
Щом всяка обич прави ни щастливи,
какво като боли ни след това...
НЕ ЛЕТИ!
Не лети! Не разпервай крилете си!
Вятър няма да бъдеш за ден!
И недей да целуваш дърветата
както нявга целуваше мен!
Не политай над нощните улици,
там отдавна заспал е съня.
Само моите прашни безумици
бродят в нечия чужда тъга...
Не лети! Само няколко спомена
ще изгубиш...Какво от това?
Но над мойта въздишка отронена
няма бавно да спускаш ръка.
Не лети! Ветре, спри своя път!
Ако трябва дори ще крещя!
За да може да види светът
КАК СЕ УЧА САМА ДА ЛЕТЯ!....
***********
Бъди животът ми, във вените препускащ,
и нежната отрова на съня.
Бъди мига, във който ще напусна
измислената болка на света.
Бъди и слънчев лъч, в косите ми умиращ
след залеза на всеки топъл ден.
Бъди такъв - обичащ и разбиращ,
бъди пророкът виждащ само мен.
Бъди и вятърът в крилете ми...Нагоре
издигащ ме в безкрайното небе.
Бъди какъвто трябва, за да сторя
в една секунда времето да спре.
Бъди една единствена прокоба -
сезоните да се прескачат лудо,
и с твоя дъх да дишам чак до гроба...
Бъди!
А аз ще бъда всичко друго.
*********
Това ли чаках толкова отдавна -
да счупиш целия ми цветен свят?
Да бъдеш като стих и незабавно
сълзите да престанат да болят?
Това ли чаках...Може би навярно
била съм там...И чакам и сега.
И всяка дума шепне с благодарност,
че няма толкова обичана жена,
която да събира под стрехите
сърцето си - разплакано врабче,
и всеки срещнат в утрото да пита
кой път при тебе ще я отведе?...
Това ли чаках, толкова ли исках
да пръснеш мислите ми - нощни пеперуди
Да мога всяка вечер да измислям
една усмивка и една учуденост...
Да помня всеки спомен незабравен
и тихо да го преповтарям в мрака...
Това ли чаках толкова отдавна,
с надежда ти да ме дочакаш....
автор: МИРА ДОЙЧИНОВА
Вълнообразно
Фалшификациите в българската история и т...
дейл карнеги "как да преодолеем без...
Кой мрази Борисов?
дейл карнеги "как да преодолеем без...
Кой мрази Борисов?
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека