Постинг
08.10.2012 12:56 -
Спри и чуй музиката ...
Преди няколко години често минавах покрай
един уличен музикант, който много вълнуващо
свиреше познатите и любими за хората от всички
поколения песни на Бийтълс...
Правеше впечатление наведената му над
китарата глава с красива дълга коса и винаги
чистото облекло, макар и скромно ...
Минаващите поспираха, някои се застояваха
по- дълго и после с въздишка пускаха някоя
стотинка или левче, развълнувани от прекрасното
изпълнение на младия музикант ...
Беше ми трудно да преодолея момента, в който
трябваше да поставя нещо и аз в старата шапка
пред него. Беше талантлив, повече от много други
може би, които бяха постигнали успехи и известност.
Но той поднасяше всеки ден своя концерт в подлеза
на гарата, все така докосващо и вълнуващо, а на
концерт все пак се ходи с билет ... И не беше обидно.
Един ден отдалече видях голяма група ученици,
които стояха пред него и слушаха в захлас.
Приличаха на екскурзианти... в този момент
се появиха и двете учителки и спряха до учениците си.
Изненада ме мълчанието на двете жени, които
също се заслушаха и постояха видимо развълнувани
и малко объркани. Когато милодията затихна, едната
ръководителка на групата подкани децата да съберат
парички за билети и започна да им говори за
концертите на открито и за това как трябва да бъде
уважен и този, който свири за всички на улицата...
Отминах и не чух повече, бързах и преглъщах сълзите си.
Попадайки на този експеримент си спомних тази
история за малките посетители на концерта в подлеза
и за невероятната им учителка ...
Уникален експеримент на „Вашингтон пост“
със световноизвестен цигулар, който работи
един предиобед като уличен музикант ...
Случвало се е на всеки, който живее в голям град. Сутрин в делничен ден обикновено се опитвате да компресирате времето, за да смогнете в невъзможния трафик, сред блъсканицата на градския транспорт, в тълпата по спирките на метрото, устремени към работното си място, опитвайки се да подредите в главата си графика за деня и да предвидите неприятните изненади, които шефът ви е подготвил. В такъв момент изобщо не ви е до изкуство. Нито пък до благотворителност. Затова в очите ви уличният музикант, застанал със своя инструмент на най-оживената пресечка по вашия маршрут или точно край ескалатора на метрото, е по-скоро препятствие, отколкото повод да забавите темпото и да развържете кесията. Как бихте реагирали обаче, ако същият този музикант се окаже виртуозът, билетът за чийто концерт пресуши бюджета ви миналия месец? Ще оцените ли замаха, с който той завършва музикалната фраза? Ще познаете ли изобщо изпълнителя?
В началото на януари 2007 г. екип на „Вашингтон пост“ решава да провери дали един гениален цигулар и неговата музика биха могли да извадят от инерцията хората, които минават през спирката на метрото „Л’енфан плаза“ в сутрешния час пик. Преди това журналистите се консултират с Ленард Слаткин, музикален директор на Националния симфоничен оркестър, какво според него би могло да се случи, хипотетично, ако един от най-известните цигулари в света реши да свири инкогнито в най-оживеното време на една от спирките в метрото, откъдето преминават обикновено повече от 1000 души. Да предположим, отвръща Слаткин, че никой не го разпознае и го приемат за уличен музикант. Въпреки това обаче, щом е наистина добър, едва ли ще остане незабелязан. Ако това се случва в Европа, около него ще се струпат повече хора, но тук... Според мен от 1000 души около 35-40 ще оценят майсторството му, а 75-100 ще се спрат и ще се заслушат. Във всеки случай около него ще се образува тълпа и той може да събере към 150 долара. А кой е музикантът между другото?
Джошуа Бел.
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!
За да бъде оценен мащабът на експеримента на „Вашингтон пост“, трябва да се добавят някои бележки под линия.
Първо: започнал кариерата си като дете чудо, на 39 години Джошуа Бел е световно признат виртуоз и носител на „Грами“. Три дни преди авантюрата в метрото неговото име изпълва залата на Бостънския симфоничен оркестър, където добрите места са по 100 долара. Макар да свири с най-добрите оркестри в САЩ и чужбина, той няма нищо против да се появява в „Улица Сезам“, в късни тв шоу програми, да изпълнява музика към игрални филми. Саундтракът към филма „Червената цигулка“ е в негово изпълнение, а композиторът Джон Кориляно, взел „Оскар“ за музиката към филма, твърди за Бел, че свири като бог.
На концертите на Джошуа Бел той е единственият, който не е с фрак и папийонка, а прилича по-скоро на Зоро - с черен панталон, разкопчана черна риза и развети коси. Бел е ерген и сред среброкосата му публика винаги има група млади момичета - каймакът на младите и красивите, които след концерта обсаждат служебния вход за автографи.
Второ: цигулката на Бел е „Гибсън екс Хуберман“, изработена от Антонио Страдивари през 1713 г. - т.нар. златен период на италианския майстор. Нито една цигулка не е постигнала съвършения звук на инструментите на Страдивари оттогава досега.
Бел се е сдобил с тази цигулка преди няколко години, когато е продал тогавашния си „Страдивари“ и е взел значителна сума назаем, за да покрие цената от 3.5 млн. долара. Неговият „Гибсън екс Хуберман“ е обвит в мистерия - той два пъти е бил краден от предишния си притежател - полския виртуоз Бронислав Хуберман.
И така, на 12 януари, петък, край ескалаторите на метростанция „Л’енфант плаза“ се появява самотен музикант, който настройва инструмента си, хвърля няколко монети в кутията на цигулката и започва да свири.
Бел решава да започне с „Шакона“ на Йохан Себастиан Бах, част от Партита №2, ре минор. Според него това е „не само едно от най-великите музикални произведения, създадени някога, но и едно от най-великите постижения в човешката история“. Бел не споменава, че „Шакона“ е една от най-трудните за изпълнение пиеси за цигулка, с която малцина са се справяли. Тя е необикновено дълга - 14 минути, с изключително сложна архитектура на звука, състояща се от една-единствена музикална тема, която се повтаря в дузина вариации. Създадена около 1720 г., в навечерието на европейското Просвещение тя се смята за възхвала на неограничените човешки възможности.
В изпълнението на Бел по нищо не личи, че свири в метрото - ентусиазмът и изяществото, с които свири, са като за публиката на „Карнеги хол“. Въпреки това минават цели три минути, преди изобщо нещо да се случи. Край него са преминали 63 души (целият експеримент е заснет със скрита камера), когато един мъж на средна възраст забавя крачка и извръща глава, установявайки, че там някакъв човек свири на цигулка. Половин минута по-късно Бел получава и първите монети. Едва на шестата минута няколко минувачи спират и се заслушват. До края на импровизирания концерт, продължил 45 мин., край Бел са преминали 1070 души, седмина са спрели да послушат поне за минута, 27 са пуснали монети в калъфа на цигулката, а събраната сума е 32 долара и 17 цента. Всъщност това никак не е зле, казва през смях Бел - излиза, че мога да изкарвам по 40 долара на час, което е напълно достатъчно, за да преживявам, при това без да плащам на агент.
Само един от преминаващите наистина е оценил, че свири изключителен музикант (защото и той навремето е свирил на цигулка), а една жена е разпознала Бел и не е могла да повярва на очите си. И не, г-н Слаткин, никаква тълпа не се е струпала около него в нито един момент от изпълнението му.
Изводите на екипа от „Вашингтон пост“: хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея.
Междувременно след турне в европейските столици Бел се е завърнал в Щатите, за да получи наградата „Ейвъри Фишър“, която отличава цигуларя от метростанция „Л’енфант“ като най-добрия изпълнител на класическа музика в Америка.
http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/idei_za_sedmicata
/2007/05/11/338882_biseri_v_metroto/
http://www.lenta.ru/articles/2007/04/09/violin/
http://www.manager.bg/news/perli-predi-zakuska
1.
nicodima -
хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея
08.10.2012 13:15
08.10.2012 13:15
Е, това е лошото!
Въпреки че постингът ти като цяло е песимистичен, поздрави : )...
цитирайВъпреки че постингът ти като цяло е песимистичен, поздрави : )...
Когато установим, че сме изгубили сетивата си за красотата, значи е време да започнем да се притесняваме...
Всъщност при нас не е чак толкова зле както в САЩ, не само в Пловдив, на други места хората също често се спират за послушат изпълнението на уличните музиканти...
Дано да не губим никога сетивата си!
цитирайВсъщност при нас не е чак толкова зле както в САЩ, не само в Пловдив, на други места хората също често се спират за послушат изпълнението на уличните музиканти...
Дано да не губим никога сетивата си!
е вълшебен инструмент... Поздрав!...
цитирайведнага пред очите ми се появи тази учителка, която развълнувано
обясняваше на децата, че присъстват на концерт и както на всеки
концерт, трябва да се плати за билетче ... Не мисля, че сме изгубили
сетивата си за красотата, затова и споделих и противопоставих
моето преживяване на експеримента... Все още не можем да устояваме
на вълшебството и магията на изкуството и прелестите на природата,
не можем ...
nicodima - Права си, Никодима - хората бързат замислени, напрегнати,
тревожни ... но няколко такива минути даряват много. Надявам се
постингът ми да не звучи песимистично, различно е моето усещане...
sparotok - Да, изуми ме реакцията но американците, с колкото и важни дела
да са били заети мислите им... Уверена съм, че проведен тук, експериментът
би показал малко по- различни резултати...
mt46 - Нима може да не спре човек пред едно вълшебно изпълнение,
приятелю ... Да си подари няколко минути среща с прекрасна музика,
дори и да не е в концертната зала.
цитирайобясняваше на децата, че присъстват на концерт и както на всеки
концерт, трябва да се плати за билетче ... Не мисля, че сме изгубили
сетивата си за красотата, затова и споделих и противопоставих
моето преживяване на експеримента... Все още не можем да устояваме
на вълшебството и магията на изкуството и прелестите на природата,
не можем ...
nicodima - Права си, Никодима - хората бързат замислени, напрегнати,
тревожни ... но няколко такива минути даряват много. Надявам се
постингът ми да не звучи песимистично, различно е моето усещане...
sparotok - Да, изуми ме реакцията но американците, с колкото и важни дела
да са били заети мислите им... Уверена съм, че проведен тук, експериментът
би показал малко по- различни резултати...
mt46 - Нима може да не спре човек пред едно вълшебно изпълнение,
приятелю ... Да си подари няколко минути среща с прекрасна музика,
дори и да не е в концертната зала.
5.
grigors -
прекарсно:))
08.10.2012 14:12
08.10.2012 14:12
:))))
цитирайАмериканска работа. Това в Европа не може да се случи. Поздрави!!!
цитирайПросто и ние вървим бързо нататък...
цитирайхората изгубват постепенно усета си към красивото...
експериментът е показателен... но пък има и хора
с отворени сърца... поздравявам те, Таничка
за прекрасната музика...
цитирайекспериментът е показателен... но пък има и хора
с отворени сърца... поздравявам те, Таничка
за прекрасната музика...
Удивителна е силата на въздействие на музиката върху сетивата на човека...удивителна- всеки път е преживяване , като за първи път път в живота ти!
Изпълнители , талантливи и живеещи в редовете на музиката като - Джошуа Бел - само доказват , че тази красота може да се роди и тук , сега , в този миг в който ти и аз я слушаме със същата сила на въздействие , както в онзи миг на сътворяването от нейният баща- композитор!
Много интересен експеримент - знаеш ли , мисля си че малко по късно в деня си хората които обичат тази музика са осъзнали , покрай какво са преминали...без да могат да реагират , защото със сигурност такива мигове оставят трайна следа , но като ехо ...по късно осъзнато...действие
цитирайИзпълнители , талантливи и живеещи в редовете на музиката като - Джошуа Бел - само доказват , че тази красота може да се роди и тук , сега , в този миг в който ти и аз я слушаме със същата сила на въздействие , както в онзи миг на сътворяването от нейният баща- композитор!
Много интересен експеримент - знаеш ли , мисля си че малко по късно в деня си хората които обичат тази музика са осъзнали , покрай какво са преминали...без да могат да реагират , защото със сигурност такива мигове оставят трайна следа , но като ехо ...по късно осъзнато...действие
10.
tota -
Мила, Танечка, колкото и странно да ни звучи, изводите разкриват начина на живот..
08.10.2012 14:55
08.10.2012 14:55
...динамиката и грижата за оцеляването..." хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея" Обърни внимание те вече са безразлични към нея. И това е най - тъжната констатация според мен, защото времето в което живеем ни отдалечава все повече от природата и от нас самите.
Поздрави, Танечка!!
цитирайПоздрави, Танечка!!
Да имаш сетива за красотата и все пак музикален слух, за да различиш гения, или таланта. А когато бягаш за насъщния не ти е до това...
цитирайНикога не съм смятал и определено не приемам тротоара като място за изкуството.Че и с обърната шапка за подхвърлени монети.Да - и "Тука има-Тука нема" може да е изкуство,но аз говоря за друго.А едно общество ако докара представителите си на истинското изкуство да се препитават от подаяния,то това си е белег за висока степен на деградация.
цитирайи най- вече, че поспряхте да послушате вълшебната музика...
Не мисля, че борбата за оцеляване е причина за този отчайващ
резултат на експеримента в САЩ. Не зная защо продължавам да мисля,
че не е и до разбиране, или познаване на гения ... не ... музиката
е усещане, чувство, емоция ... Най- отчаяните и съсипани хора
биха се поспрели и съпреживели. А и към обяд нима всички там
са били толкова бързащи и замислени, колкото рано сутринта...
grigors - Истина е, музиката е прекрасна... Благодаря, че спря и послуша.
kasnaprolet9999 - Склонна съм да подкрепя думите ти, Невена...
Различен е начинът ни на живот . Благодаря, че спря при мен .
nicodima - И ти си права... вървим нататък, но все пак нашите достойнства
от векове, може би ще надвият... може би.
mariniki - Има Маги, има много хора с отворени сърца, въпреки празните
джобове и безкрайни проблеми... Експериментът според мен показва още
много неща. Но се надявам да не ги носим в себе си и да не свикваме с тях .
jabalka - Не зная , Ябълчице ... Не е страшно, че не са познали знаменития виртуоз, страшно е безразличието, с което са минавали покрай него...
Страшно е, че не са докоснати дори от съдбата на един уличен певец...
Всеки миг се ражда красота , права си , мила ... и борбата за оцеляване
не може да бъде причина да не я уловиш, да не спреш за миг до нея .
Благодаря за топлите думи .
tota - Така е, трудно е времето, напрегнат живот, но не мога да приема, че хората са безразлични към красотата до такава степен. Да не говорим за САЩ,
където едва ли имат и малка част от нашите проблеми... По- скоро е до психика,
чувства, съпричастие... Това, че спираш тук, когато имаш толкова ангажименти,
доказва моята теза, приятелко . Благодаря ти !
djani - По принцип си прав, Джани, но аз не споделям изцяло твоите думи, изказала съм вече своето мнение и не искам да се повтарям, като се надявам да имам право... Благодаря ти,
че спря и послуша музиката.
цитирайНе мисля, че борбата за оцеляване е причина за този отчайващ
резултат на експеримента в САЩ. Не зная защо продължавам да мисля,
че не е и до разбиране, или познаване на гения ... не ... музиката
е усещане, чувство, емоция ... Най- отчаяните и съсипани хора
биха се поспрели и съпреживели. А и към обяд нима всички там
са били толкова бързащи и замислени, колкото рано сутринта...
grigors - Истина е, музиката е прекрасна... Благодаря, че спря и послуша.
kasnaprolet9999 - Склонна съм да подкрепя думите ти, Невена...
Различен е начинът ни на живот . Благодаря, че спря при мен .
nicodima - И ти си права... вървим нататък, но все пак нашите достойнства
от векове, може би ще надвият... може би.
mariniki - Има Маги, има много хора с отворени сърца, въпреки празните
джобове и безкрайни проблеми... Експериментът според мен показва още
много неща. Но се надявам да не ги носим в себе си и да не свикваме с тях .
jabalka - Не зная , Ябълчице ... Не е страшно, че не са познали знаменития виртуоз, страшно е безразличието, с което са минавали покрай него...
Страшно е, че не са докоснати дори от съдбата на един уличен певец...
Всеки миг се ражда красота , права си , мила ... и борбата за оцеляване
не може да бъде причина да не я уловиш, да не спреш за миг до нея .
Благодаря за топлите думи .
tota - Така е, трудно е времето, напрегнат живот, но не мога да приема, че хората са безразлични към красотата до такава степен. Да не говорим за САЩ,
където едва ли имат и малка част от нашите проблеми... По- скоро е до психика,
чувства, съпричастие... Това, че спираш тук, когато имаш толкова ангажименти,
доказва моята теза, приятелко . Благодаря ти !
djani - По принцип си прав, Джани, но аз не споделям изцяло твоите думи, изказала съм вече своето мнение и не искам да се повтарям, като се надявам да имам право... Благодаря ти,
че спря и послуша музиката.
Не мога да се съглася, Иван ... И в подлеза, и на улицата има изкуство...
Всеки има различна съдба, има моменти от живота, когато е поставен на колене
и тук не става въпрос за успели и световно известни личности, както е случая
с експеримента, да, това би било не само деградация, още по- лошо...
Но никой не знае какво го очаква и аз приемам различните хора, които творят
на улицата, независимо от всичко. Не искам да смесвам в никакъв случай
тротоарните игри и заблуждаващите, правещи се на музиканти деградирали личности с истинското изкуство... Но, това е само мое мнение, всеки има
право да изрази своето. Благодаря, че спря и сподели .
цитирайВсеки има различна съдба, има моменти от живота, когато е поставен на колене
и тук не става въпрос за успели и световно известни личности, както е случая
с експеримента, да, това би било не само деградация, още по- лошо...
Но никой не знае какво го очаква и аз приемам различните хора, които творят
на улицата, независимо от всичко. Не искам да смесвам в никакъв случай
тротоарните игри и заблуждаващите, правещи се на музиканти деградирали личности с истинското изкуство... Но, това е само мое мнение, всеки има
право да изрази своето. Благодаря, че спря и сподели .
Докато една вечер го заприказвах - беше акордеонист. . И разбрах, че не може да получи социална пенсия, защото не му достигат няколко години. И свири, понякога и със свой колега цигулар, шлагери за всички минувачи. Но минувачите пускат само жълти стотинки. За изхранването не стигат.
Не е като в Америка, пък и учителите не правят уроци на открито...
Поздрави за чудесния постинг. Музиката е бижу!
цитирайНе е като в Америка, пък и учителите не правят уроци на открито...
Поздрави за чудесния постинг. Музиката е бижу!
обикновено минувачите си имат други задачи и мисли.
Да не бъдем строги в оценките. В София съм се спирала пред наистина добри музикални изпълнения.
Преди години на Славейков идваше един мим, преоблечен като статуя. Винаги му се кефех. Стоеше замръзнал и ако някое дете се загледаше в него, правеше движение - бързо и рязко и пак застиваше. Снимах го няколко пъти, а за щастие и синът ми беше с мен и можа да му се наслади.
цитирайДа не бъдем строги в оценките. В София съм се спирала пред наистина добри музикални изпълнения.
Преди години на Славейков идваше един мим, преоблечен като статуя. Винаги му се кефех. Стоеше замръзнал и ако някое дете се загледаше в него, правеше движение - бързо и рязко и пак застиваше. Снимах го няколко пъти, а за щастие и синът ми беше с мен и можа да му се наслади.
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ви, че поспряхте и послушахте ...
И споделихте на фона на великолепното изпълнение
на Вълшебника Джошуа Бел...
Желая ви прекрасен ден !
цитирайИ споделихте на фона на великолепното изпълнение
на Вълшебника Джошуа Бел...
Желая ви прекрасен ден !
Хубава история! Добър урок и прекрасна музика! Поздравления за избора и темата!
често трябва да се замисляме хората, за музиката, за улицата и всичко , което става с тях.
цитирайчесто трябва да се замисляме хората, за музиката, за улицата и всичко , което става с тях.
Търсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...