Кой може да открие изгасваща звезда,
бродейки през цъфнали поляни...
между белите листа и белите стебла
кой може да намери зелените цветя...
Зелените цветя... открихте ги веднага
и това помага
да видите света с отворена душа...
Намерихте ги !
Нима ще кажете, че не се случва чудо...
Че цялата Вселена не е пълна с Чудеса !

                             Николай Рубцов

И кой според вас ще бъде по-добър другар в живота –
този, който блести и очарова обществото, или онзи,
който разведрява всекидневната стая, този, който
е очарователен отвън, или онзи, който е очарователен
отвътре? Не, не блестящите и заслепителни мъже
и жени, а простосърдечните, скромните са най-добрата
компания по пътя на Живота. Мъжете и жените, които
само ще се засмеят, докато отварят чадъра си, когато
дъждът ги настигне, и ще крачат весело сред калта
и камънаците, тези, които уверено ще ни подадат ръка,
когато се стъмни, и ще ни вдъхнат сили, когато вземем
да отпадаме – вечнозелените мъже и жени, които
подобно на смърчовете изглеждат най-свежи и бодри,
когато задуха най-смразяващият вятър – устойчивите,
несломимите мъже и жени...
Какво изключително качество е това! ...”
                                                Джером К. Джером



Вечно зелените растения
Дж.Джером

Колко незначителни и неприветливи изглеждат те
в благоуханната пролет,когато кокиченцата и минзухарите
обличат изящните си дрешки и изпъстрят земята с бяло,
лилаво и жълто, когато листните пъпки разтварят пеленки
и от всеки клон надничат с бляскави
очички към събуждащия се свят,протягат жадно меки като
кадифе малки листенца към наближаващата радост
в живота им. А те стоят настрана, студени и безучастни
към трепетното вълнение и радост, пулсиращи наоколо им.
 В горещото щедро лято,когато целият растителен свят
надява най-пищната си зелена премяна, когато розите
се вият нагоре по портика и високата до кръста
трева се полюлява из ливадите, а полята пъстреят от цветя-
те изглеждат по-незначителни и неприветливи от всякога,
изглеждат мръсни,стари и износени в избелелите си зимни
дрехи. В спокойните и тихи дни на есента,когато дърветата,
подобно на някакви не вече съвсем млади дами, търсят
да скрият белезите на старостта под пищни, ярки одежди
в златно,кафяво и пурпурно, когато зърното жълтее в полето
и начервелите плодове висят на кичури от натежалите клони,
когато гористите възвишения, прострели се над долината
като листна дъга,се обагрят в хиляди нюанси-ах, наистина
колко невзрачен и неприветлив вид имат те! Цялата красота
и величие на отмиращата природа се събрала около тях.
А те изглеждат толко не намясто сред този блясък, в своята
мрачна, тъмнозелена одежда,като бедни роднини на угощение
при богати.Да наистина колко окаян вид имат тези вехти,
стари зелени дрешки.Колко много слънца са ги пърлили
и нали са им единствени,одърпали са се, горките,
изтъркали са се! Но когато дойде злата зима,когато цветята
умират и изтлеят, живият плет оголее и дърветата прострат
безлистни колони
към оловното небе, когато птиците се смълчат, полето стане
кафяво и асмата се вкопчи със сухите си мършави ръце в зида
до нея, единствени те остават непроменени, единствени те от
целия растителен свят остават смело да посрещнат свирепите
студове и виелици. Те не са красиви,но са силни,устойчиви,
несломими – вечно едни и същи по всяко време, през всички
сезони, вечнозелени. Пролетта не може да ги освежи
и разкраси, лятото не може да ги обгори, есента не може
да ги попари, зимата не може да ги погуби.



На света има и такива вечнозелени хора, вечно зелени
мъже и жени,не много, но все пак има.Те не блестят външно,
не са умели и изкусни, не са привлекателни.
(Природата е един много старомоден продавач, никога
не излага най-хубавата си стока на витрината.)
Те са сдържани,търпеливи и силни хора; по-силни са
от света,по-силни са от живота и смъртта, по-силни
от съдбата.Бурите на живота ги върхлитат, дъждовете
безмилостно ги шибат,свирепите студове се мъчат
да ги сковат; но бурите, дъждовете и студовете
отминават, а те остават зелени, прави, непоклатими.
Те обичат топлите слънчеви лъчи на живота, насладите
и радостите,които той носи, но и тях посрещат по
обичайния си сдържан начин.Нещастието не може
да ги превие, мъката и страданието не изписват израз
на отчаяние по лицата им – можеш да ги видиш само
да стиснат зъби и толкова.
..... Ние не ги ценим много в лятото на живота си.
Те не ни ласкаят и не ни превъзнасят.
Не винаги са съгласни с нас.Не винаги са блестящи
компаньони.Не са добри оратори и което е още по-добре,
не те слушат в захлас,когато ти вземеш да ораторствуваш.
Те са свити и непохватни и понякога нетактични.
Не се отличават с нищо и не блестят сред приятелите ни
в обществото.Не умеят да се обличат добре, по модата.
Облеклото им обикновено е скромно и делнично.
Ако се случи да ги срещнем пред клуба , надяваме се
да не ни видят.Те не са от този род хора, които
държим шумно да поздравяваме на обществени места.
И едва в дните на нужда ги опознаваме и се научаваме
да ги обичаме. Едва когато дойде зимата, птиците
колко мъдро са постъпили,че са си построили гнездата
на вечно зелените дървета...

Джером К. Джером
“Вечнозелените растения”
от сборника “Дневник на едно пътешествие” (1891г.)



Има такива приятели... Вечнозелени...
който откриваш със сърцето си...
Приятелите, без които не можем - тези които
живеят с нашите радости, тревоги и болки,
с надеждите и мечтите на децата ни,
с всичко хубаво от миналото и с всичко светло
от бъдещето... Има такива приятели...
и в реалния живот, и във виртуалния свят... 
Благословия е да ги имаш...
Благословия е да ги виждаш, усещаш... помниш...
За тях е моята най-топла прегръдка
            и най-сърдечна благодарност...


Закъсняваш, приятелю,чакам те,
на прозорец подпряла глава...
И нахлуват старите спомени,
сякаш до вчера бяхме деца...

Изживяваме дните по своему...
по различни пътеки вървим,
но очите ти радват се с моите,
а сърцето ти - с мойто скърби.

Ще си спомним за дните си...
нашите...
за подкрепата в трудния час,
за искрящото вино във чашите,
за успехи, победи и страх...

И сега те очаквам с надежда,
твойта дума е важна за мен...
много труден проблемът
изглежда...
и решаващ е днешният ден.

Добър вечер, приятелю стар...
чух познатите стъпки на двора.
Пред вратата за малко поспря,
после бавно вратата отвори...

Добър вечер... добре че дойде.
Как си ти... да започна направо...
дай ми сила и вяра, братле...
дай ръка... да се хвана по-здраво.

stela50

Какво сме без добрите, "зелени" хора! Невероятно зареждащи текстове и красота! Благодаря!

Затова дай ръка... да се хвана по-здраво...Именно затова са приятелите - да дадат вяра и сили, а в трудни моменти да са и опора. Благословени са тези, които ги имат. Истинските приятели!
И от мен топла прегръдка!
Поздрави, Танечка

МНОГО ВИСОКО НИВО !
БЛАГОДАРЯ !

Как да не ти даде човек ръка, кажи ми...

Хубав ден, Таничка!

Пожелавам ти всеки миг да е в зелено и ръка, чиято топлина да е свежестта в живота!
Благодаря за приказната красота!<3

Има ти, мила Таня, дар ни е, че сме ги срещнали по пътя си ...
Толкова красота намирам тук, тиха споделеност, силна ... приятелството ги заслужава. Благодаря ти!

distrelets
paciencia
lubara
gogi6666
katan
didoignatov
lilims
valben
tota
vayaleta
prashinka
makont
sofisofi
takaini
megg
flymore
ivoki
... и на всички други, които спират на моята страница
въпреки невъзможността на този етап да чета техните
постинги... да ги посещавам редовно...
за всички вас, ВЕЧНОЗЕЛЕНИ мои виртуални ПРИЯТЕЛИ
е този постинг, за вас... за невероятните хора, с които
ме срещна съдбата по пътя дотук...
БЛАГОДАРЯ !
Прегръщам ви топло !

И аз ти подавам ръка, любима Таничка, и те прегръщам с обич!

Благодаря, миличка... Прегръдка и за теб с обич !

Ти си чудесна и при теб си почивам :)
:*

Поздрав за още една вечнозелена виртуална приятелка,
в чието вълшебно училище се обучавах преди няколко години...
Прегръдки !

нендмината си

Прегръдки!

Благодаря ви, вечнозелени...
Сърдечни прегръдки !

Много готино....супер си!:-)

Благодаря.

Добър вечер... добре че дойде.
Как си ти... да започна направо...
дай ми сила и вяра, братле...
дай ръка... да се хвана по-здраво.

Невероятно силно