Прочетен: 2987 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2017 19:41
Всеки има своя пътека...
своя надежда, болка, тревога.
Очи затварям... и преминават
мисли далечни като през огън...
измервам колко е разстоянието
от човек до човека...
от сърце до сърце...
и то се оказва съвсем не е много,
измерено в обич, събрано в ръце.
Дълго... безкрайно голямо е вече,
когато се мери в тежки думи изречени,
когато любов и добро не се срещат,
когато прощава се грешка след грешка.
...........
Очи отварям... и ми се иска
мислите свои в сърцето да стискам,
чувства от пепел душата да вади,
да прощава грешки, зло да забрави.
..........
Всеки в живота има своя пътека...
а тя не е нито само дълга и тежка,
нито - само светла и лека.
Единствено важно е там... във безкрая
доброто да носиш и добро да оставиш,
любовта да те води и следва до края -
другото... може и тук да забравиш...
Късна есен(от къде идват мечтите)
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Поздрави сърдечни, Таня!
06.08.2017 10:36
Нека да носим доброто в себе си...
"Единствено важно е там... във безкрая
доброто да носиш и добро да оставиш"
Така смятам и аз, но не мога да го кажа така добре като теб.
Хубав ден и прегръдка от мен!
злото като се срещне с нея отскача
и се връща с двойно по-голяма сила
към първоизточника си получава се
бумеранг
:)
е най-светлото човешко призвание.
За него със любов и благодарност
Вселената изпраща ни послание след послание.
Сърдечен поздрав за теб, Stela!
Но ... според мен ... доброто е в оснавата на оцеляването на този свят.
Светли дни, мила!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...