Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
01.03.2021 23:20 -
Думите на Иван Богоров
.
.
.
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.
/.../
Някои думи, въведени от Богоров
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2
.
.
Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.
По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови.[1]
Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.
/.../
Някои думи, въведени от Богоров
(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)
- предимство
- предимствен
- обноски
- приемлив
- приемливост
- книжнина (литература)
- познавач
- чакалня
- дъждобран
- сегашно време
- минало (заминало, преминало) време
- редилник (вм. рус. правилник)
- правилник (автор)
- беляз (вм. рус. герб; картина)
- бивалица (история)
- книговище (библиотека)
- небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
- гостилня (хотел)
- гостилник (хотелиер)
- застан (станция, гара)
- денник (дневник, журнал)
- отсебен (специален)
- правачница (фр. фабрика, рус. завод)
- вестник
- вестникар
- часовник (сахат)
- четец (читател)
- пратеник
- многопътен (многократен)
- прочетник (рус. читател)
- еднопътен (еднократен)
- самосебен (собствен, специфичен, специален)
- земеопис (география)
- наговор (рус. заговор)
- крайка (точка, пункт)
- прязпол (профил)
- прѝлич (образец, модел)
- сподялба (причастие)
- биватно (съществително)
- обрезд (характер)
- белезач (художник, рисувач)
- брездеж (чертеж)
- брездач (чертожник)
- лъчитба (химия)
- присъщие (рус. „присъствие“)
- бивност (рус. „присъствие“)
- градство (политика)
- ветреник (газ)
- притурно име(прилагателно)
- свърз (съюз)
- свързник (съюзник)
- свръзка (копула)
- свръшка (окончание)
- четно име (числително име)
- кланица (касапница)
- плув (кораб)
- самосвет (фотография)
- самосветар (фотограф)
- държавство (политика)
- владалство (политика)
- питен, попитен, питатен (въпросителен)
- ставица (определителен член)
- словница (граматика)
- лѐкарство (медицина)
- искреник (електричество)
- гледобод (гледна точка)
- чудатен (удивителен)
- забележка
- самоплув (параход)
- провадилня (рус. посолство)
- провдничество (рус. посолство)
- средореч (рус. междуметие)
- вместоиме (рус. местоимение)
- запирка (рус. запетая)
- запиратен (рус. препинателен)
- дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
- почетлив (вм. рус. уважаем)
- тачлив (вм. рус. уважаем)
- тръпен (пасивен, страдателен)
- азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
- мини-брод (паспорт)
- пътулка (паспорт, тескере)
- зададка (рус. задача)
- училня (училище, школа)
- училник (учител)
- скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
- трикътник (днес: триъгълник)
- словник (текст)
- вършатен (действителен, деятелен)
- деен
- дейност
- деец
- бездеен
- бездейност
- съдейност
- сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
- отговорник (ответник)
- самораст (природа, натура)
- саморастен (природен, натурален, физически)
- разноски (харчове)
- пла̀тен (материален)
- тъкмост (точност)
- презръчница (заведение)
- самоуправа (автономия)
- стопанствен (притежателен)
- народоуправа (република)
- народосбор (парламент)
- преизповед (протест)
- преизповедник (протестант)
- преизповядам (протестирам)
- писмар (секретар)
- писачница (редакция)
- цветило (боя)
- каквина (качество)
- колчавина (количество)
- сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
- цветарник (саксия)
- основник (елемент)
- ставник (елемент)
- въгленик (въглерод)
- водиник (водород)
- кислиник (кислород)
- затривач (убиец)
- опорник (противник)
- обаждатно клонене (изявително наклонение)
- сговарятно клонене (условно наклонение)
- молач (вм. тъжител)
- лицевен (персонален)
- свърз (рус. съюз)
- придръжност (рус. зависимост)
- придръжен (рус. зависим)
- шестолик (куб)
- казало (рус. сказуемо)
- изведнъжен (внезапен)
- еднодружен (взаимен)
- сторник (фактор)
- словник (текст)
- равноденник (екватор)
- пладник (меридиан)
- поврътник (тропик)
- азар (егоист)
- азарски (егоистичен)
- едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
- бивалник, биваличник, биваличар (историк)
- непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2
ЗА ДВА-ТРИ МИЛИОНА ПОВЕЧЕ ИЛИ ИМА И ОЩЕ ...
Традиционен курбан за здравето на членов...
Рила, юли 2012, част 3: х. "Иван Ва...
Традиционен курбан за здравето на членов...
Рила, юли 2012, част 3: х. "Иван Ва...
ПО ДОБРЕ ПРЕКАЛЕН БЪЛГАРОФИЛ, ОТКОЛКОТО ЧУЖДОПОКЛОННИК
ПОЗДРАВИ
цитирайПОЗДРАВИ
Всяко ново нещо, идващо от чужбина, идва с името. Съвременността го потвърждава. Ако бяхме носители на прогреса, щяхме да създаваме и нови думи.
цитирайПредпоследната група думи имат за сродни думите, употребявани и днес, "небивалица" и "бивалици" /В. Мутафчиева/ - любопитно:)))
Беше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!
цитирайБеше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!
zaw12929 написа:
ПО ДОБРЕ ПРЕКАЛЕН БЪЛГАРОФИЛ, ОТКОЛКОТО ЧУЖДОПОКЛОННИК
ПОЗДРАВИ
ПОЗДРАВИ
kvg55 написа:
Всяко ново нещо, идващо от чужбина, идва с името. Съвременността го потвърждава. Ако бяхме носители на прогреса, щяхме да създаваме и нови думи.
Но има и чуждици с български съответствия... Например "имидж" и "образ"...
donchevav написа:
Предпоследната група думи имат за сродни думите, употребявани и днес, "небивалица" и "бивалици" /В. Мутафчиева/ - любопитно:)))
Беше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!
Беше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!
ЧБМ! Живот и здраве!... :)
Много интересно!
цитирайТърсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация