Прочетен: 5667 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2012 15:48
Тереза Зиковска
Жива вода
-----------------------------------
Жива вода
приказка
Живял някога боляринът Добромир. Той бил смел и добър и затова хората му го обичали и уважавали. Недалеч от кулата му имало селце, където живеела девойката Деница. Те се обичали.Но станало така, че след една битка боляринът ослепял. Притеснили се всички, че крепостта ще остане без смелия си защитник. Повикали старата болярка Биляна, която живеела в селото. Тя казала, че боляринът ще прогледне, ако умие очите си с вода от изворчето , което се намирало на близкия връх.Никой не се наел обаче да иде дотам – пътят бил опасен.Тогава Деница казала : Аз ще ида.Биляна й казала: Пътят е опасен и стръмен, ще издържиш ли?Деница отвърнала: Ходили сме неведнъж дотам с младия болярин...Биляна казала: Ще видиш, че когато си сама, нещата ще са други...Въпреки това Деница тръгнала. Скоро наистина върхът й се показал в друга светлина, не какъвто го познавала. Тръните късали дрехата й, камъните сякаш я препъвали, страх все по-силно обхващал сърцето й. Накрая седнала и заплакала.В този момент някой я побутнал за ръката. Деница погледнала и видяла млада красива жена, със небесносиня рокля, която с топла усмивка й казала: “Стани”. - Коя си ти? – попитала Деница. - Аз съм твоята Любов. Дойдох да ти помогна. Оттук нататък ще вървим двете.Така и станало. Когато Деница се препъвала, Любовта й подавала ръка и я теглела нагоре. Стигнали до извора, взели вода и след време слезли при кулата.Всички хора с голяма надежда устремили погледа си към Добромир. Деница измила очите му.. и той прогледнал!Но когато погледнал към Деница, той не се сдържал от изненада: “Какво е станало с теб, Денице? Погрозняла си, очите ти са угаснали, дрехите ти са на парцали...” Тогава Биляна проговорила: - Тя стана такава, докато търсеше жива вода за тебе. Ако я обичаш истински – умий нейното лице с водата, и хубостта й ще се върне...” Взел Добромир вода и умил посърналото, изтощено лице на Деница – но хубостта й не се върнала. Тогава Биляна взела девойката за ръка и я повела към селото. А на Добромир казала на раздяла : ”Не ти достигна обич, болярино...
Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън ...
" Жива вода "
Художник - Ангелина Ангелова
---------------------------------------------
Дай ми от твоята вяра.
Дай ми от твоя покой.
Ти поеми ми товара
много обиди,чер рой.
С билки са нявга целели,
с билки и с жива вода.
Дай ми от твоята смелост,
с обич ти сила ми дай.
Виринея Вихра
"Виждам в теб"
Ангелина Ангелова
--------------------------------------------
Аз искам да живея на земята,
тъй както расне простата трева -
в живота краткотраен на росата
безкрайното да уловя.
За мен е радост слънцето да срещам,
да срещам хора със добри лица,
да стисна някому ръка горещо
и да общувам със деца.
На всеки да помогна по човешки,
скръбта на другия да разбера.
Когато и на мене ми е тежко,
на близък да се доверя.
Виринея Вихра
Художник - Иван Додов
-------------------------------
Преживяното не се загубва.
То живей до сетния ни час
и обичаните с порив хубав
ще останат винаги при нас.
Ще останат в спомените наши,
помислите ни към тях горят
като виното в кристални чаши,
като блясъци от пламнала заря.
И приятно е да седнеш вечер
в есенната мека здрачина,
да си спомниш с топлота сърдечна
скъпите за тебе имена.
Виринея Вихра
Художник
---------------------------
Тая вечер нека да сме двама.
Надалеч от хорска суета.
Насаме със жаждата голяма.
Насаме да бъдем с любовта.
Довери ми всички свои мисли.
Всички мои тайни ще ти поверя.
Като себе си да ме усетиш близка -
в тая близост аз да изгоря.
-------------------------------
Не ме разпитвай. Ето ми ръката.
Като дланта ми цяла съм разкрита.
Сегашното ми, светло и богато,
е само твое. Повече не питай.
---------------------------------
Горчиво е да те разлюбят.
Ала е страшно тежко
доверието да загубиш
в едно сърце човешко...
Виринея Вихра
"По- благородно е да даваш", но понякога имам нужда от поне капка жива вода.
Затова ти благодаря, мила приятелко!
"Горчиво е да те разлюбят.
Ала е страшно тежко
доверието да загубиш
в едно сърце човешко..."
И още нещо от нея:
Виринея Вихра
...
Бих дошла. Срещу теб да поседна.
Да мълча. И очите ми само
в теб до болка загледани,
да разкажат с мъка голяма
за нощите ми, с теб неживяни,
и за дните ми, птици политнали
към града ти, сгушен в Балкана.
Да мълча и да капят сълзите ми.
Хубава вечер, приятелко! Прегръдка от сърце!
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/virineia-vihra-psevd-na-vera-ivanova-ivanova.212577
Благодаря ти!
Поздрави!
03.12.2011 23:42
Pozdrav mila..
Отпих я с такава наслада и удоволствие в този вълшебен разкош!
Прегръдки и благодарности с много, много обич!:)))
Много съдържателен разказ, Таня!
Хубав и слънчев ден!:))
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...