Прочетен: 9405 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2012 17:39
Над 300 пловдивчани застанаха на колене пред Апостола ...
139-тата годишнина от обесването на Васил Левски бе
отбелязана пред паметника му в полите на Бунарджика
с подобаващо мълчание,поглед към миналото, поклон...
И размисъл... Дълбок размисъл за това къде сме ние
и къде е той - Апостола...
Какви са делата ни на фона на неговите. Следваме ли поне
малка част от пътя му, идеите му. Замислиха се всички на
малкото площадче пред скромния му монумент.
Много деца и млади хора почетоха паметта на Дякона.
Децата се смесиха с няколко близо 90-годишни жени,
които помолиха войничета да им помогнат да се качат на
паметника, за да поднесат цветя.
Венци, цветя и тържествено слово пред
паметника на Левски на Бунарджика.
Така бяха отбелязани 139 години от смъртта на Апостола.
Представители на администрацията, на политически партии
и над 300 граждани се поклониха пред делото на героя .
Пред паметника на големия българин беше строена рота
с автентични военни униформи от Освобождението, която
отдаде почит пред делото на революционера.
А преди поклонението беше отслужена панихида
в храма " Свети Петър и Павел "
"Няма сред българските революционери друга
личност,толкова лишена от суета, гордост
и самохвалство."
Тази констатация направи в словото си по случай
честването на 139 години от обесването на Васил Левски пред паметника на Апостола на Бунарджика директорът на Регионалния исторически музей
Пловдив н. с. Стефан Шивачев.
Личността и делото на Левскти остават безсмъртни. Чрез живота си – чист
и съвършен, той извисява нацията. Поколения българи се вричат с огромна любов
в неговата личност, в неговия образ. И вярват, че от отвъдното Апостолът
на българската свобода ни облъчва с енергията на съзиданието и просветлението. Той чертае бъдещето, умножава надеждите, изтръгва хората от инертността, чисти душите им от загара и ръждата, буди гордост у тях, вдъхва им сигурност.
И винаги, когато имаме нужда, ние се връщаме при Апостола.
При него откриваме лек за терзанията си, ориентири за настоящето и надежда за бъдещето.
В цялата история на България има една нишка на съизмеримост с Левски. И в онези трагични дни на февруари 1873г., за които в безсмъртната си елегия Ботев написва:
И твоят един син, Българийо
Регионалния исторически музей
Стефан Шивачев - Пловдив
------------------------------------------------------
"Българската история и памет имат светини, които надживяват превратностите на времето, идеологемите и политическите заблуди, светини, които остават чужди на боричканията за власт, пари или слава, светини, които безпрепятствено минават през годините със своята безспорност, събрали в себе си най-доброто и истинско от българския дух.
За нас българите една от тези светини е Васил Левски.
Пловдив, духовен първенец, в немалко народни начинания, е свързан с пътя на Апостола. Левски е бил ученик на Йоаким Груев в нашия град. Оттук тръгва по „народните работи”, както пише по-късно Захарий Стоянов. За да се включи в Първата българска легия на Раковски, Левски минава през Пловдив, където на 3 март 1862 година Найден Геров го снабдява с тескере и той заминава за Белград.
Нашият народ с любов го нарече Апостола – Апостола на свободата, но и Апостола на човещината. Той пръв осъзна необходимостта от вътрешно действие, от наше народно действие за постигане на освобождението. Противно на всички дотогавашни разбирания, че свободата трябва да дойде отвън. И застана зад националната идея, че всичко зависи от нашите задружни сили, срещу които трудно би противостояла, която и да е чужда сила. С думите и делата си Левски направи така, че българската национална революция да слезе от Балкана
и да влезе в училищата и църквите, в къщите и кафенетата, сред хората.
И както справедливо го оцениха и наши, и чужди – това беше не само истинският „лъвски” скок на Васил Левски. Това беше големият скок на цялата ни нация. "
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Майчина любов
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
пребродил пътищата й без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой
Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал й сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода дерзал
Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст
Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са правилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното поле
Родината му днес е наслоена плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове
Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе
Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва
“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар...” пише в недовършения си поетичен опит за автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.
Но това, което е ненаписано за Левски и за което си спомняме на всеки 19 февруари, е може би най-великото: обичта - непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. "Едвам проговорили, едвам казали "мама" децата на България научават за Левски", пише историкът Николай Генчев. "Левски е светиня! Той е подобие на християнските апостоли", четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е "Обесването на Левски", по стихове на Христо Ботев, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.
Да си спомним на 19-ти февруари не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.”Поклон !
Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv
не само в България, а в света...
Поклон пред паметта му!!!
Поклон!
Поклон пред Апостола!...
за великолепния постинг...
Дано Бог и Апостолът на България да бдят над Отечеството ни! Защото неговите завети все още остават несбъднати.
"Брате Драсов, дай ми люде разсъдителни, безстрашливи, почтени и великодушни!"
19.02.2012 20:34
NEPRIZNAVA APOSTOLA NA BALGARSKATA SVOBODA
WASIL IVANOV KUN4EV-LEVSKI.
APOSTOLA NA BALGARSKATA SVOBODA
WASIL IVANOV KUN4EV-LEVSKI KAZA:
"KOITO NI OSVOBODI,
TOI I 6TE NI ZAROBI".
KREMALSKATA
R O B I Q
E ZA BALGARITE,
A KREMALSKATA SLOBODIQ=DA GRABQT NARODA SI BEZ MQRA.
KREMAL E DARIL
RODOOTSTAPNICITE=KOMUNISTITE S WE4NA SLU6BA
NA KREMALSKITE KOPOI.
20.02.2012 12:53
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...