Прочетен: 8383 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2012 09:15
Та това е толкова човешко
да заплачеш тихо и без срам
на живота върху въртележката ...
Ти , който окриляш
мушицата винена
там , в кацата пълна със плод,
повярвай: душата ми беше невинна
и бе истински моя живот!
Ал. Геров, „Равносметка"
********************
Една португалска поетеса казва, че образите
на художествеността са създадени от слепец,
комуто е „дадено просветление през малка
студена пауза“ ...
Посягайки към творбите на Геров трябва да пренаредим
желанията си.Поезията му е далеч както от християнската
смиреност, така и от езическата жертвоприносимост.
Създаденото от Геров повече внушава значения, отколкото
да излъчва творчески замисъл (значението на смъртта,
значението на живота)., в него има силна поетическа и
културологична традиция, то притежава гъвкавост и
вечност. Може би затова Геров никога не е попадал
в полезрението на безразличието, на повърхностното
рецензентство или снизходителното потупване по рамото.
След Ботев и Яворов българската литература не познава
такъв темперамент, който да слива границите между
живота и естетичното, който стъпва направо в огъня на
страданието, който крещи неистово в лицето на онази
могъща част от военизираното човечество.
Геров е самотно явление в нашата литература.
Няма претенциите на Пенчо Славейков, Гео Милев или
Теодор Траянов за обновление на българската поезия
по пътя й на интеграция с европейската култура. И все пак
едва ли има съвременен поет, комуто да не се присънва
везната, поставила на едната страна собствените
творения, а на другата — създаденото от Александър Геров.
Поетичното у Геров е патент за истинност.
Мариана Тодорова
Поезията на Александър Геров си остава
една загадка – силна поетическа отдаденост
и рядка емоционална се срещат в един
добър,артистичен и по своему затворен
човек.Същевременно, което е парадокс,
именно поетическият заряд го прави
свободен – от всичките социални принуди,
на които е бил подложен, от доктрини,
които е защитавал,но в които е загубил
вяра – чрез самия му стремеж към
трансцендентното.
Този стремеж го отвежда в селенията на
поезията, тя става за него утеха, пристан
и ярост, сърдечен порив и изход...
С цялата самотност и страдалческа яснота на
живота си Александър Геров ни остави
и загадката на поезията си,
като завещание и като памет —
„най-хубавото“.
Коя е възрастта на щастието?
Коя е най-хубавата възраст?
Коя е възрастта, която запълва живота?
Коя е истинската възраст?
В детството си ти откриваш света.
В младостта си се бориш с него.
В старостта си го съзерцаваш.
Коя е истинската възраст?
Аз мисля, че това е възрастта на живота -
за всеки индивидуална,
за всеки различна.
Възрастта на звездите.
Когато времето кристализира,
остават само трайните неща:
една голяма любов,
едно голямо вдъхновение,
една голяма саможертва.
Как искам да виждам и да познавам
тези неща
в самото движение на времето!
СИЯНИЯ
Със нас започва и със нас прекъсва
живота ни. И той не се повтаря.
А всяка клетка свойто право търси
и иска щастие, покой и вяра.
Хората и след нас ще съществуват,
но туй е друг живот на този свят.
На нашия ний нека се любуваме
и той да бъде смислен и богат.
О, с много красота да го изпълним,
с борба и устрем, с мисли и желания...
Да разсечем земята като мълнии
и да изчезнем във сияния!
Самотата ми е тъй бездънна
и така задушен съм в мълчание,
сякаш че съм първия човек.
Б. Р а й н о в Защо стоиш в мълчание безмълвен?
Излез на улицата и върви,
заслушан в музика и вопли,
приятел на далечните звезди.
Поетите са скулптори на хората,
извайват тяхното сърце с длето,
поставят те на Космоса прозорците
и моделират земното кълбо.
И хората, вървейки в марш неспирно,
при тях накрая ще се приближат -
докосвайки ги с длан почти ефирно,
самотната им болка да стопят.
От всички чудеса на този свят
най-чудното е туй, че ний живеем.
Усещат наште ноздри аромат,
слуха ни звучни гласове люлеят.
Изпълнени са нашите очи
със много образи, с безброй картини.
Ний пеем и се смеем, и мълчим;
ний страдаме, а после сме щастливи.
В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти.
И вниква всемогъщия ни ум
в различни тайни, в глъбини прекрасни.
Виж, старците стоят пред своя гроб -
не страдат, не копнеят, не въздишат,
но пак се вслушват в чудния живот,
усмихват се едвам и сладко дишат.
Чувство
Бе чувството ни отлетяло...
Сбогувахме се в оня ден.
И ти ми каза на раздяла:
- Мисли понякога за мен!
"Мисли за мен." А аз не мислех.
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан,
по много пътища вървях.
Сега, излишен и самотен,
навлизам в свойте старини.
Звъни нарядко телефона
и по погрешка все звъни.
Девойката коси разкошни,
с винтяга и със панталон
не се провиква вече "Пощаа!",
минавайки край моя дом.
И ме обзема безутешен
копнеж. И искам аз, смутен,
на първия случайно срещнат
да викна: "О, мисли за мен!"
Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи, от обич озарени,
каквито имах аз преди.
Вие, които още спите във материята
и ще отворите очи след десет хиляди
години,
спомнете се за мен.
Аз бях страхлив, безпомощен, объркан.
Не можех да си служа с мащаба на
вселената,
да преработвам електричеството в плът,
във всяка жива твар да се превръщам
и да използвам мозъка като антена.
Не знаех точните размери на
безкрайността.
И нямах още сили да се радвам на
безсмъртието.
По всичко друго аз на вас приличах,
защото иначе не съществува смисъл.
Мила моя, нека нищо сега не говорим.
Нека огънят тихо гори в камината.
Вратите на новия свят ще бъдат разтворени:
няма изход за стария свят, не може да има.
Само едно те моля: закови прозореца.
Моите нерви се късат като някакви нишки.
Аз не съм допускал, че е толкова страшн
да се води война на нерви и мисли.
Защото няма нерви от стомана...
А ето че войната и животът си текат.
Земята се тори за хиляди години.
И някой ден ще се срамуваме да минем
през тези равнини, набъбнали от кръв.
Животът е във мен,
но и смъртта е в мен.
Те всекичасно нещо разговарят.
Посрещат с радост всеки слънчев ден
и заедно в сълзите мои парят.
**************
Художник Надя Пеовска
Абстрактни картини .
28.02.2012 10:53
Александър Геров
Човек се отличава от животните
само по едно:
постоянно трябва да употребява усилие.
Така се е формирала човешката история.
Така се е формирала човешката същност:
в рамките на усилието.
Затова никога не изпадай в отчаяние.
Усилието -
това е твоята съдба.
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/29/usilieto-tova-e-tvoiata-sydba-aleksandyr-gerov.658843
28.02.2012 11:28
Весел ден ти желая..
28.02.2012 12:26
POZDRAVI
са подредени блянове и страсти...
Здравей Танче, харесвам Геров, сърцат и с темперамент.
Благодаря че ми напомни за него, прегръдки за теб :))))))
Благодаря ти!
"Болко! Болко-о-о! Болчице!"...
колкото печелим с интернет ,толкова и губим...
тези великолепни стихове на Геров...за чудните картини..
и музика...красива и топла вемчер ти пожелавам..
най-сърдечно..
Лека вечер.
29.02.2012 04:59
POZDRAVI
И съм във възрастта на звездите!
:)))
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...