Постинг
11.07.2012 19:37 -
Несбъднато ...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13404 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2012 20:39
Прочетен: 13404 Коментари: 25 Гласове:
33
Последна промяна: 11.07.2012 20:39
Не зная дори защо пак се връщам
на нашето място ... там до цветята .
Не зная защо две кафета поръчвам,
на масата сядам ... и чакам ...
През гъстите клони на стари дървета
достига до мен светлината ...
Оглежда се в чашите, спира в косата...
и ръката ти с нея ... до болка позната .
Не зная защо това силно усещане
винаги води ме тук ... до цветята ...
защо мисълта ми ти готви посрещане ...
защо ... не забравя нищо душата ...
Сякаш запазено мястото чака ...
и чашите две... с недопито кафе .
А над цветята ... спуска се мрака ...
Щурчета запяват ... Защо не дойде ...
stela50
Художник -Willem Haenraets
Защо не дойде...
Надявам се ,че ще дойде ...все някога ..
цитирайНадявам се ,че ще дойде ...все някога ..
.. и тъжно
цитирайБилков, с мед...
цитирайza da te pregurna..i da ti pojelaq nejna i romanti4na ve4er...
A koito ne do6ul...moje samo da sujalqva..:))
Pregrudka ot gore6ta Italiq..
цитирайA koito ne do6ul...moje samo da sujalqva..:))
Pregrudka ot gore6ta Italiq..
5.
mitkaloto -
Скучен събеседник съм, но ще ти п...
11.07.2012 21:15
11.07.2012 21:15
Скучен събеседник съм,но ще ти правя компания на чаша кафе.Той ще дойде!Сигурен съм!
цитирайПрегръщам те! И ти желая щастие!
А стиха, много ми хареса!
цитирайА стиха, много ми хареса!
И аз ще седна да изпия чаша кафе с теб. Човек никога не е сам и не бива!
Спокойна нощ! :)
цитирайСпокойна нощ! :)
"Не зная защо това силно усещане
винаги води ме тук ... до цветята ...
защо мисълта ми ти готви посрещане ...
защо ... не забравя нищо душата ...
Сякаш запазено мястото чака ...
и чашите две... с недопито кафе .
А над цветята ... спуска се мрака ...
Щурчета запяват ... Защо не дойде ..."
Stela50
Защото няма несбъдната любов... Най-истинска е несбъднатата. Ако не те убие, ще те накара да бъдеш влюбен навеки. Да почувстваш безсмъртие - ще го превърне в твое битие... В съдба.:) Хората, се раждаме влюбени, после става нещо и някои започват да обичат повече себе си. Мъчно ми е някак за тях. Обяснимо е, да не разбират истината в твоя стих. За тях е важно случването - от...до. А има толкова по-важни неща. Самата любов! Благодаря ти, Таничка!
цитирайвинаги води ме тук ... до цветята ...
защо мисълта ми ти готви посрещане ...
защо ... не забравя нищо душата ...
Сякаш запазено мястото чака ...
и чашите две... с недопито кафе .
А над цветята ... спуска се мрака ...
Щурчета запяват ... Защо не дойде ..."
Stela50
Защото няма несбъдната любов... Най-истинска е несбъднатата. Ако не те убие, ще те накара да бъдеш влюбен навеки. Да почувстваш безсмъртие - ще го превърне в твое битие... В съдба.:) Хората, се раждаме влюбени, после става нещо и някои започват да обичат повече себе си. Мъчно ми е някак за тях. Обяснимо е, да не разбират истината в твоя стих. За тях е важно случването - от...до. А има толкова по-важни неща. Самата любов! Благодаря ти, Таничка!
Пожелавам да стане СБЪДНАТО!
Хубава вечер Таня!
цитирайХубава вечер Таня!
недочакани отговори.
цитирайПоздрави за прекрасните стихове, съчетани с красиви картини и чудесна музика!
цитирай Някак тъжно ми прозвуча това твое очакване в стихове...Но пък с красив спомен.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Това е светъл миг и в спомена се случва очакването за сбъдване...!
Да видях го !
Поздрави за стиха и онова нежно усещане за ...!
цитирайДа видях го !
Поздрави за стиха и онова нежно усещане за ...!
Историята показва, че несбъднатата любов е най-трайна, защо ли? Защото повечето хора не умеят да ценят това, което получават от другия, било то доброта, разбиране, търпение, грижа, обич, любов. Помнят обаче лошото и са готови да ти отвърнат със същото, даже с лихвите, независимо от това, дали си го направил по невнимание, от незнание или нарочно. Помнят го цял живот и ти натякват, а понякога даже те уважават заради това. Странни същества са хората. На едно животно, като му направиш добро те запомня и е готово да направи много за теб.Поздрави за стихчето и не си го слагай на сърце, кажи си -това е от ланския сняг:)))
цитирайЧета коментарите ви и си мисля за размислите на Монна ,
за приятелите , без които не можем и в реалния,
и във виртуалния свят. Почувствах вашата загриженост,
съпричастност , изразени по различен начин, но искрени
и сърдечни . Първо ви моля за извинение - този постинг
може би не е подходящ за отпускарско време и морски
мечти ... И второ - длъжна съм да обясня, че героинята
в моето скромно писание не съм аз . Това е дълга история...
Стихотворението е писано през 2010 година, след една
случайна среща с моя позната в описаното кафене,
на същата маса до цветята, под клоните на високи дървета,
където на чашка кафе слушах нейния вълнуващ разказ ...
Когато се прибрах , грабнах тетрадката и на прима виста
излях в няколко реда моите мисли и чувства ...
И сега, когато разглеждах познатите акварели пред погледа ми
попадна картината на жената с питие сред цветята и събуди спомена.
Не промених нито една дума от написаното преди две години ...
Има една тъжна подробност - тази среща не се е сбъднала
по много причини, независещи от двамата, а този, който тя още очаква
в любимото кафене не би могъл никога да дойде - не е между живите.
Всъщност става дума за сбъдната любов ... и несбъдната среща ...
Трогната съм от вниманието и приятелската подкрепа ... Благодаря ви .
Не исках да ви тревожа и съжалявам наистина ...
Но винаги сте добре дошли на чаша кафе, чай, разхладително питие ,
или на биричка ... Вратите са широко отворени ...
Благодаря , че ви има ... Желая ви прекрасен ден , прохлада и добро
настроение . Поздрави на морето , на планината ,
щастливи отпускарски дни !
цитирайза приятелите , без които не можем и в реалния,
и във виртуалния свят. Почувствах вашата загриженост,
съпричастност , изразени по различен начин, но искрени
и сърдечни . Първо ви моля за извинение - този постинг
може би не е подходящ за отпускарско време и морски
мечти ... И второ - длъжна съм да обясня, че героинята
в моето скромно писание не съм аз . Това е дълга история...
Стихотворението е писано през 2010 година, след една
случайна среща с моя позната в описаното кафене,
на същата маса до цветята, под клоните на високи дървета,
където на чашка кафе слушах нейния вълнуващ разказ ...
Когато се прибрах , грабнах тетрадката и на прима виста
излях в няколко реда моите мисли и чувства ...
И сега, когато разглеждах познатите акварели пред погледа ми
попадна картината на жената с питие сред цветята и събуди спомена.
Не промених нито една дума от написаното преди две години ...
Има една тъжна подробност - тази среща не се е сбъднала
по много причини, независещи от двамата, а този, който тя още очаква
в любимото кафене не би могъл никога да дойде - не е между живите.
Всъщност става дума за сбъдната любов ... и несбъдната среща ...
Трогната съм от вниманието и приятелската подкрепа ... Благодаря ви .
Не исках да ви тревожа и съжалявам наистина ...
Но винаги сте добре дошли на чаша кафе, чай, разхладително питие ,
или на биричка ... Вратите са широко отворени ...
Благодаря , че ви има ... Желая ви прекрасен ден , прохлада и добро
настроение . Поздрави на морето , на планината ,
щастливи отпускарски дни !
16.
daan -
ЌЕ ДОЈДЕ:)))
12.07.2012 11:13
12.07.2012 11:13
Сякаш запазено мястото чака ...
и чашите две... с недопито кафе .
А над цветята ... спуска се мрака ...
Щурчета запяват ... Защо не дойде ...
ЌЕ ДОЈДЕ:)))
НЕМА КАДДЕ ДА ОДИ:))
ПОЗДРАВИ:))
цитирайи чашите две... с недопито кафе .
А над цветята ... спуска се мрака ...
Щурчета запяват ... Защо не дойде ...
ЌЕ ДОЈДЕ:)))
НЕМА КАДДЕ ДА ОДИ:))
ПОЗДРАВИ:))
Как бих искал, някой така сладостно и нежно да ме чака на кафе, дори и да не е с "райбер" ! Но такива помисли ме гонят...
цитирайТъжно, но хубаво стихо!...
цитирайЧудно е това очакване , Звездна !
Прелестно - щурчово ! :)
цитирайПрелестно - щурчово ! :)
Не знам защо, но повече ми харесват тъжните стихове за любовта. По-истински са като че ли...
цитирай
21.
usmivka99 -
Красиво е !
12.07.2012 19:24
12.07.2012 19:24
Красиво е !
цитирайИдвам Танче, с топла прегръдка за теб :)
цитирайИстинската любов е несбъднатата...
цитирайЗдравей! Винаги съм се удивлявала на коментарите на стиховете, които, да, не правят разлика между тях и автора...Защото такова истинско споделяне правим зад гърба на привидния герой/героиня, или защото тук са най чувствителните души на планета blog.bg? Не е толкова важно - нека се множат добрите...................
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59877
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...