На този ден глава прекланяме 
 и в миг замираме като един ...
 и сто въпроса мислено задаваме,
 а отговорите горчат като пелин.
 На този ден все молим опрощение
 за неизпълнен дълг, велик завет...
 Заставаме пред Него със смирение
 и даваме поредния обет.
 
 На този ден заставаше баща ми
 с очи, събрали ужас и любов,
 сърце с неизлечими от войната рани
 и обич, съхранена цял живот...
 С дълбок поклон пред паметта 
 на всички, останали по чуждите земи,
 научихме се рано да обичаме
 и да мечтаем за щастливи дни...
 
 Защо не можем днес да се изправим
 очи в очи със Ботевия лик ...
 и в името на всички тях да кажем,
 че пътя следвали сме им велик ...
 Защо не можем погледи да вдигнем
 и капят над букетите сълзи ...
 Защо ... защо не можем да ги стигнем -
 защо не тичаме ... а все пълзим ...

  stela50

"Защо не тичаме... а все пълзим..." Наистина защо?

Силни, вълнуващи стихове!
Защо ли забравихме за какво са загинали най-достойните българи ...
Днес колко хора се спряха в минутата за мълчание и почит ?! :(

Приятелски поздрав за теб Стела!
" Защо ... защо не можем да ги стигнем -
защо не тичаме ... а все пълзим ..."

Светла да бъде паметта им, за нас ... дано да ни даде Той- кон... за да преодолеем страхливостта си... перефразирам част от текста в песен на Булат Окуджава " Молитва" ! С извинение ако не е точна.

С дълбок поклон пред паметта
на всички, останали по чуждите земи,
научихме се рано да обичаме
и да мечтаем за щастливи дни...
Много силно!! Поздрав!

Да......защо не можем? Защото вълкът е в овчи кожи, може би.

Минута мълчание. Слиза небесната чета.
Минута България. Христо и шепа момчета.
Мъртвите идват... И правят жива верига.
До свободата със лазене трудно се стига.
Кой ще посмее от всички последно-първи
дума да каже, да кресне и камък да хвърли?
Минута проверка. Къде ви са всичките живи?
На оплаквачки превърнахте и самодивите.
Вият сирените. Вие вълкът на умряло.
На свободата и писна да я венчаят с всяко начало,
да изнасилват душата й, да я обличат във нова риза...
Години низост... Христо с момчетата слиза.
Стене земята. Потръпва Балканът стария...
Минута само. Колкото да оплачем България.


Яна Кременска

(Колкото да оплачем България!)

На този ден все молим опрощение
за неизпълнен дълг, велик завет ...
Заставаме пред Него със смирение
и даваме поредния обет.

И защо ли сълзите над букетите и венците, пред паметниците ... не отмиват горчивото?! ...
Поклон доземи пред героите!

и отговорите са вътре в нас!

Много силно и истинско! Особено финалът е прогарящ! Поздравявам те!

си създала, Таня!