Прочетен: 3672 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2016 13:24
...За тези, които наистина ги е грижа за теб!
...За тези, които не само те слушат но и разбират душата ти!
...За тези, които ти липсват, защото усмивката им сгрява
и най-ледените дни!
...За тези, които заради теб идват от другия край на земята,
само да ти кажат, че те обичат!
...За тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ!
...Дай Боже всекиму от тези БЕЗЦЕННИ ДАРОВЕ!...
Писмо до Яна…
Когато си мисля за теб, първото нещо, което се появява
в мислите ми е „Приятелството е магия“… после това,
че всеки, който ми заговори за теб казва – „Твоята Яна“…
а ти се усмихваш все така невероятно от снимката,
прегърната с обич от двете ми деца…
Усмивката ти – топла, сърдечна, толкова искрена…
разбираща, понякога прелестно закачлива, друг път –
истински щастлива… безкрайно обичлива.
Където и да се намираш, скъпа приятелко, уверена съм,
че носиш и даряваш тази неповторима усмивка, убедена
съм, че получаваш писмата ми, които пиша дълго –
по малко всяка нощ… и никога не успявам да изразя
точно това, което чувствам – толкова е силно – няма
думи, не намирам думи… ти беше и ще си вечно
много специална в моите дни…
благодарна съм на съдбата за присъствието ти
в живота ми, за приятелството ни…
и отвъд смъртта… необяснимо е…
ти ми позволяваше да бъда себе си – непоправима
романтичка и гневна реалистка, слаба и силна, грешна
и ранима, отчаяна и решителна…
как винаги, в най-трудните си моменти намираше
време за нас двете... да ме зарадваш с нещо, да дойдеш
на кафе изненадващо по време на някой свободен час,
как можеше да се тревожиш за моите проблеми,
когато твоите вече бяха много повече…
и по-сериозни... и тогава измисляше начин да бъдем
заедно, да се държим за ръце… Толкова ми липсват
тези моменти, липсват ми разговорите,
не мога да опиша колко ми липсваш ТИ – моята Яна.
Често ти пиша какво се случва около мен, разказвам
за твоите синове, които като истински мъже носят
болката дълбоко в сърцата си и продължават напред…
и вярвам, силно вярвам – където и да сте, вие, техните
родители, бдите над тях… това ме успокоява,
а и надеждата, че се намирате на най-прекрасното място…
Слушам Васко Василев… спомените оживяват…
Благодаря ти за всичко, мила моя Яна ! Обичам те !
При теб тя е необятна...
Прекрасно! Трудно е да се отървеш от болката,
особено когато тя е истинска. Менталната болка е
нещо с което няма свикване. Трудна е, но трябва да стоиш далеч от нея...
Поздрав!
Които не само те слушат но и разбират душата ти!
От тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ!
Прегръдка с благодарност, мила!
При теб тя е необятна...
Прекрасно! Трудно е да се отървеш от болката,
особено когато тя е истинска. Менталната болка е
нещо с което няма свикване. Трудна е, но трябва да стоиш далеч от нея...
Поздрав!
ЧАСТИЦА ОТ БОГ....
Писмото ти разкрива твоята обич към нея, въпреки, че вече я няма. Носи я в мислите и сърцето си, Танечка! Защото, човек е жив, докато го има в спомените.
Прегръщам те, мила Танеечка!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...