Чувствам се странно...Може би дъждът е виновен.Макар и да сме свикнали със слънчева и по -топла Цветница,днес денят мина празнично,с хубаво настроение, оживление,вълнения.И това е нормално--като начало синът ми си дойдоха малко изненадващо,но много радващо,после имаме двама именници ...Въобще къщата се изпълни и с много емоции .Имаше и прекрасни лалета ,и подаръци и разходка в дъжда..Смяхме се  ,бяхме щастливи ,че сме заедно.Бяхме,бяхме-това минало време не го обичам.Сега изпитвам противоречиви чувства...Бързам да седна пред компютъра,улавям се ,че искам да остана сама-често се случва ,когато синът ми си тръгват,но днес имам странното усещане,че не сме си казали нещо,нещо сме забравили,пропуснали, не мога дори да го определя...Мъчи ме нещо,а видимо причина няма,наистина няма.И този дъжд....Такъв цветен и любим от детството ми ден ,а  сълзите напират в очите ми.Да ,мрачното време трябва да е причината или нещо не искам да си призная..Не ,не, само дъждът е виновен....