Айседора Дънкан
Родена:	26 май 1877 Сан Франциско, САЩ
Починала:	14 септември 1927 Ница, Франция

На 27.05.1877 година в семейството на Джоузеф и Дора Дънкан се ражда дъщеря – Айседора, актрисата, която развълнува и вдъхнови света със своето изкуство. В автобиографията си тя твърди, че е започнала да танцува още в утробата на майка си.

А когато се прочува, това, което прави на сцената, отразява като огледало съдържанието на живота и - свободолюбив дух и непреодолима жажда да бъде обичана.

Възгледите й взривяват световните канони на класическия балет с неговите заучени, регламентирани пози. Традиционния балетен костюм, "сковаващ и обезличаващ изразителността на мускулите", тя заменя с лека гръцка туника; танцува боса, провъзгласявайки с движенията си свободата на тялото и духа.

По повод нейното изкуство Д`Анунцио възкликва: "О, Айседора, вие сте единствената, която не руши хармонията на природата. Въплътявате се в пейзажа, ставате част от дърветата, от небето!"

Но извор на нейния танц не е само природата. Интересува се от антична история и култура, музика, поезия и философия. Танцувайки, тя наподобява с движенията си позите от античните статуи и изображенията върху керамичните древногръцки вази. Сред своите учители и вдъхновители Айседора поставя на първо място Бетховен, създал танца на могъщите ритми, и Вагнер - на скулптурните форми. Сред любимите и автори са Байрон и Шели, Лонгфелоу и Уитман. Тя с усмивка приема да сравняват танца и с езически дух, излетял от счупения мрамор.

Дънкан издига принципа на общодостъпност на танцовото изкуство, мечтата и е да се открият школи в цял свят, където учениците и да опознаят красотата на естествените движения. Танцът на бъдещето тя вижда като "висок полет, израз на красота и сила, която никоя цивилизация не е познавала..."

Как е изглеждала тази велика жена?

Според едно описание на вестник "Сънди таймс" от 1908 г. "Тя има вирнато носле, сиво-сини очи, тъмна коса, навита на врата и разделена отпред като косата на мадона". Казват, че е величествена като статуя.

Чергарският живот на семейството й в детството променя по-късно само мащабите си. През целия си живот Айседора Дънкан пътува от град в град, от страна в страна - Чикаго, Лондон, Виена, Берлин, Париж... Публиката я обожава.

Айседора Дънкан и Сергей Есенин

Дънкан и Революцията

За първи път Айседора гастролира в Русия през 1904 г., но опознава страната по време на пътешествията си (1905 - 1913 г.). След Октомврийската революция първа от световните творци приветства младата съветска страна. Това е естествено за революционния и дух.

Още по време на Първата световна война, смутена от привидното безразличие на Америка, след края на програмата си в Нюйоркската опера Дънкан се обгръща с червен шал и превръща Марсилезата в пламенен танц. По-късно пресъздава танцово и Интернационала. Заради това изпълнение е лишена от американско поданство и изгонена заедно с Есенин от родината си.

Тя живее в съветската страна до 1924 г. Създава там и своя школа - мечтаната школа, която напразно се опитва да осъществи преди това в Берлин, Париж, Ню Йорк.

Злощастният край

На 14.09.1927 г. Айседора приема поканата на младия италиански механик с прякор "Бугати" да я разходи с кабриолета си по крайбрежието. Слага дълъг червен шал, сяда в колата и се провиква на приятелите си: "Прощавайте, приятели, аз поемам по пътя към славата!"

 Сергей Есенин                                           


Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Коклко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.