Пол Верлен                                                                  

Пол Верлен, френски поет, е роден в гр. Метц, Северна Франция, на 30.03.1844 г. в семейството на капитан от инженерните войски. Семейството му се установява в парижкото предградие Батиньол през 1851 г. Верлен завършва средно образование; през 1862 г. става бакалавър по словесност, учи право, но не го завършва (1864). През 1866 година издава първата си книга „Сатурнически поеми“ (издател Алфонс Лемер), а през 1869 при същия издател публикува „Галантните празници”. Жени се за Матилд Моте на 11.08.1870 година, с която живее до 1872-3 г. Същата 1870 (в продажба от 1872) отпечатва пак при Лемер сборника си “Добрата песен”, посветен на Матилда. През 1871 г. в Париж идва по негова покана Артюр Рембо, с когото две години живеят авантюристично – до 10 юли 1873 година: тогава Верлен прострелва Рембо, за което прекарва 18 месеца в затвора по присъда на Брюкселския съд. Книгата му „Романси без думи” излиза през 1874, същата година жена му получава развод, официално оформен през 1885. След това Верлен преподава френски в основно училище в английското градче Стикни, връща се във Франция и преподава в колеж в градчето Ретел през 1877-1879 год. Следва ново пътуване до Англия, неудачен проект за ферма и публикуване на книгата с християнски стихове “Мъдрост” (1880). Връща се във Франция (1882). Широка известност му носи книгата с есета “Прокълнатите поети” (1884; второ издание – 1888), в които пише за творчеството на Рембо, Маларме и Корбиер; Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие де Лил-Адан и на самия Верлен. През ноември същата година поетът издава сборника си “Някога и неотдавна”. В издателството на Леон Вание излиза прозата на Верлен “Спомени на вдовеца” и “Луиза Льоклерк” (1886). Лирическите книги “Любов”, “Паралелно”, “Посвещения”, “Щастие”, “Песни за нея” се появяват съответно през 1888, 1889, 1890, 1891, 1892. През 1891 е отпечатана пиесата му “Едни и други”, а автобиографичната му проза “Моите болници” – през 1892 и “Моите затвори” – 1893. Изнася беседи върху съвременната френска поезия в Холандия (1892), в Белгия и Англия (1893). През 1893 се появява сборниците му “Елегии”, “Оди в нейна чест” и книгата “Две седмици в Холандия”, отказано му е място във Френската академия. През 1894 е избран за „Принц на поезията“ на мястото на починалия Шарл Льоконт дьо Лил, поставена е пиесата му “Мадам Обен” в кафе “Прокоп” и е издадена книгата му “Епиграми”. 1895 – изд. “Краят на века” публикува книгата му “Изповед”. Велен умира след християнска изповед (7 януари) в Париж на 8 януари 1896 година. Погребан на Батиньолското гробище в Париж. С.г. излизат сборниците му “Плът” и “Инвективи”. След смъртта му са публикувани “Пътешествие на французин из Франция” (1907), “Библио-сонети” (1913) и др. 

ЗАЛЯЗВАЩИ СЛЪНЦА                                        

Бледа светлина излива                    
над ширните поля
меланхолия горчива
от залязващи слънца.
И сърцето ми приспива
с песен нежна и добра,
в забрава то потъва
на залязващи слънца.
И странни сънища сънува
като залязващи слънца,
които над брега угасват.
Фантоми – алени зрънца –
хода си неспирно следват
като залязващи слънца,
които над брега угасват.

---

SOLEILS COUCHANTS

Une aube affaiblie
Verse par les champs
La mйlancolie
Des soleils couchants.
La mйlancolie
Berce de doux chants
Mon coeur qui s’oublie
Aux soleils couchants.
Et d’йtranges rкves,
Comme des soleils
Couchants, sur les grиves,
Fantфmes vermeils,
Dйfilent sans trиves,
Dйfilent, pareils
A des grands soleils
Couchants, sur les grиves.

---

ЛУННА СВЕТЛИНА

Душата ви в пейзаж избран блести
сред бергамски танци и чаровни маски,
танцуващи и с лютни свирещи, почти
тъжни изпод балните си краски.

С минорни оттенъци прославят
живота сносен, любовта – победа,
в щастието изглежда не вярват;
достига песента им луната бледа.

На лунна светлина в тъга, захлас
мечтаят птиците в дървесни клони
и хлипат водоскоци от екстаз,
водоскоци мраморни и стройни.

---

CLAIR DE LUNE

Votre вme est un paysage choisi
Que vont charmants masques et bergamasques,
Jouant du luth et dansant et quasi
Tristes sous leurs dйguisements fantasques.

Tout en chantant sur le mode mineur
L’amour vainqueur et la vie opportune,
Ils n’ont pas l’air de croire а leur bonheur
Et leur chanson se mиle au clair de lune,

Au calme clair de lune triste et beau,
Qui fait rкver les oiseaux dans les arbres
Et sangloter d’extase les jets d’eau,
Les grands jets d’eau sveltes parmi les marbres.

Целувката оса е,

треперя от зори,
а и в съня дори
край мене тя витае.
Целувката оса е!

така започва и свършва едно стихотворение на Пол Верлен

Един от най- ярките представители на световната поезия!
Благодаря ти Стела, за споделените мигове! Чудесни са!

Радва ме присъствието ти в моя свят....споделен...
Много ми харесва заглавието на клипа--"--Вали в моето сърце" ...имах нужда да го споделя...
Хубава вечер!

Винаги научавам по нещо ново от тук... А какво по-хубаво да научиш нещо???
Поне за мен е повече от прекрасно! Благодаря ти за тези споделени мигове!
Поздрави и чудесна да е вечерта ти!

Тук сме ,освен да срещаме сродни души и споделяме интереси ---да научаваме нещо ново ,различно...Радвам се на твоите постинги и ти благодаря сърдечно.
Приятна вечер!