Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.



Има ли наистина зора,о,хора?
Има ли такава вещ - деня?
Мога ли да я съзра от планините -
ако съм голяма като планина?

О,мъдрец­о,слязъл от небето!
От желание по нея аз горя.
Моля ви,кажете ми къде е
местността,нарече­на зора.


Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.


  Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира -
и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.                      

                                             Емили Дикенсън

Благодаря за стиховете и прекрасната музика към тях!!

На всички нощни птици като нас ...
До скоро !

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

Харесвам го и аз, приятно е , че сподели при мен...
Хубав ден !