Това е писмото ми до света,
който не ми е писал -
простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.




Завържи поводите за мен.
Аз съм готова за път.
Виж пак конете и се качи.
Бързо! Те няма да спрат!

Нека да седна здраво до теб -
та да не падна встрани.
Ний ще вървим чак до Страшния съд -
през урви и стръмнини.

Няма да хленча над някой мост -
и никое море.
Карай, надбягвай се ден след ден -
тъй ще е най-добре!

Сбогом на моето старо градче!
Само там горе - върхът -
още веднъж вместо мен целуни!
Аз съм готова за път.



Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.



Открих процеп във моя ум -
сякаш мозъкът се разсече.
Опитах да го слепя - пласт по пласт,
но не се слепяше вече.

Исках - мисълта от преди
с новата мисъл да е слята -
но изтървах тяхната поредица -
като топки на земята.



Задуха вятър като рог -
той потрепера през тревата -
и студ зелен - така зловещо
премина над горещината -
че ние пуснахме резето -
като пред призрак изумруден -
и мокасинът на съдбата
пристъпи в тоя миг - възбуден-
дърветата как дишат вкупом -
оградите как отлетяха -
в реките къщите как тичат -
тогава живите видяха-
Църковната камбана диво
се завъртя - за да разглася.
О, колко много се явява -
и колко много си отива -
и все пак тоя свят понася!
Хармония
Небето не пази тайни -
то ги каза на планината -
планината - на градините -
градините - на цветята.

Една птичка - която мина -
случайно - подслуша всичко.
Ако мога да те подкупя -
ще ми го кажеш ли, птичко?

Но по-добре да не зная -
тайната задържи я!
Ако лятото е аксиома -
защо в снега има магия?

Задържи своята тайна!
И да мога, не ща да зная
какво правят сега сапфирите -
във свежестта на безкрая.



Има самота на мястото -
има самота на водата
и на смъртта - но при всички тях -
все едно, че си в тълпата -
при това дълбоко седалище -
тази полярна себичност -
душата, познала себе си -
гранична Безграничност.

"Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава."

Благодаря ти за този постинг!

Много хубав постинг с много смисъл, който се съдържа в стиховете на Дикинсън! И трябва да знаеш че "....Минава звезда подир звезда-някои падат сред път.
Минава мъгла подир мъгла-и тогава-Денят!"

Благодаря ти !

Очевидно е ,че си ценител на поезията .
Поздрави !