Мълчанието на красотата                           

Георги Божилов-Слона (13.06.1935 – 30.05.2001)

              

Георги Йорданов Божилов, известен и с прякора си Слона, е български художник — живописец.

През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша.

Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана Слонът е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументалниприложни творби за институции в родния си град — стенопис в народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани.

Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г. През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството на Слона.

На 30 май 2001, на 66-годишна възраст, Божилов загина в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.

                                *****

На Георги Божилов – Слона

_{Добромир Тонев}

С юмрук поглаждаш своята брада.
Във кръчма сме, но разговорът бяга.
Ако ми кажеш „не“ или пък „да“ –
това за мен ще бъде цяла сага.

И тъкмо шаржът беше забуксувал,
помислих нещо, после се засмях:
за слон в стъкларски магазин бях чувал,
ама за слон в ателие – не бях!

Представям си те сред бои и лакове
да мислиш тъй: „Остава за капак
при тия малко множко мои бракове
да взема да се отчуждя от Брак.

Нима си струва – мислиш – да намразя
(край Катето Паскалева) козичките?!
Аз Слона от Художника ще пазя:
вместо една жена – обичам всичките!“

...Така мълчахме. Аз си вдигнах куфара
и тръгнах да дописвам „анекдота“ си.
надявам се да ти звънят от Лувъра,
дори и да рисуваш със хобота си!

                                        *****
Мълчанието е красота. Творческата позиция на Георги Божилов би могла да бъде определена като постигане на красотата чрез мълчание. Тази своя позиция той не афишира, просто я отстоява - чрез тихото, но значимо присъствие на творец, който отговаря на въпросите с мълчание, но дава най-смислените отговори. Художникът не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия. Той дава свобода на зрителя, защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата, тъй като я е изстрадал и въплътил в изтънчените си творби. Свободата като цена на една абстрактна картина, като възможност за полет на мисълта.
                                              
                                                 *****

Георги Божилов е явление в художествения ни живот. Любимият му художник е талантливият. Любимата музика - джазът. Любимият миг - тишината. Той говори без думи и рисува без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.
Беше човек, който с право може да бъде наречен аристократ на духа. Беше обичан и почитан от приятели и колеги. Едни намираха подкрепа в присъствието му, други - убежище в мълчанието му, трети - кураж в отправения иззад очилата умен поглед.
                                                                  Из статията на Даниела Чулова
                                                                                                                   в-к Култура ,2001 г.


По Омар Хаям 1967



Портрет на Катя Паскалева 1973


: „Птицата“

  Георги Божилов-Слона

Композиция

Димитър Киров е нарисувал и прекрасен портрет на Георги Божилов – Слона – светъл, жизнен, обясняващ нещо, реагиращ...



Композиция      Георги Божилов - Слона       

 

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Цветя                                              
                                          Поклон !
                                             

Поклон!

за него започнах да чета след смъртта му:(
Света му памет!:)

Когато ръцете говорят красиво, словата са излишни.
Поклон!

По едно и също време бяха с мама в болница и мама беше очарована от разговорите им на различни теми ,от поведението и интелекта му ...Срещах го винаги ,когато ходех на свиждане ...Не можех да не направя нещо в негова памет.А и картините му съм харесвала винаги.

до човека и художника Георги Божилов , Иля ...Той наистина беше аристократ на духа...Винаги ще се усеща присъствието му в духовната атмосфера на Пловдив.

за споделения миг в памет на този невероятен човек и творец...

Благодаря ти, че напомняш за този голям пловдивски творец. Поклон пред паметта му!

и заедно си спомняме за Слона--един от големите на прочутата Пловдивска школа...
Светла му памет !