Прочетен: 2097 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2010 21:11
ВСЪЩНОСТ защо Пепеляшка трябва да напусне двореца преди да удари полунощ? Е, да – в бързината да загуби пантофка и накрая да спечели принца. Неотменимото ПРАВИЛО!
Разпечатано писмо и файл в "античен" вече компютър срещат пораснал син с отдавна починалия му баща. Писмото е разказ и размисъл за МАГИЯТА да си роден и да живееш – защото светът е чудна приказка, чиито превъзходно тайнствени правила трябва да разгадаваш и да спазваш. РЕАЛНОСТТА – на Земята под Слънцето и Луната – е необятната люлка на въображението с неговите неизясними ЗАГАДКИ, преплетени със случайности, предположения, отхвърляния... и СЛЕДИ. Разказ за важността да можеш да откриваш и правилно да разчиташ следите и за миговете, когато сякаш се намираш в самия извор на ВРЕМЕТО.
А синът трябва да отговори на възможно най-важния въпрос – за ИЗБОРА.
"Портокаловото момиче" е една история за истинската голяма любов, за способността да избегнеш самосъжалението, когато всички надежди са изчерпани, за дарбата да предадеш на наследниците си най-доброто, което притежаваш - достойнството.
Портокалово момиче (2009) Филм
Повестта е разказ за щедрата мъдрост и за въодушевената младост. Това е разказ, който се чете на един дъх и не се забравя дълго.
На осемнадесетия си рожден ден Георг получава дълго писмо от баща си, което той му е написал точно преди да умре, когато момчето е било едва на шест години. В писмото бащата задава на Георг вечните въпроси: какъв смисъл има да живеем, след като все едно ще умрем, и то може би в разцвета на силите си?
Би ли поискал да се родиш, ако имаше избор? Но преди Георг да отговори, бащата иска да му разкаже за “Портокаловото момиче”, с което се е запознал през 1982 г....
Философията е наука на въпросите. Учи те да мислиш, да търсиш, да питаш, да се учудваш…
„Светът на Софи” освен, че насочва читателя към хилядите страни на света, в който живеем и за които често не си даваме сметка, ни води стъпка по стъпка през историята на философията като наука. Приятно и леко пътешествие, което препоръчвам на всеки. Малка част от разгледаните философи са Сократ, Платон, Аристотел, Декарт, Бъркли, Кант, Маркс, Фройд… Наред с тях, авторът не забравя да обърне внимание и на митовете, натурфилософите, средновековието, ренесанса, просвещението, романтизма.
Има няколко области, които са си направо задъжителни, когато става въпрос за обща култура- история, география, философия… „Светът на Софи” е може би най-лесния начин да отметнете една от тях.
„Човек за човека трябва да е свещен”, Сенека
„Капчицата е море, щом морето я приеме, а душата става бог, когато Господ я приеме”, Ангелус Силезиус
„Действай само според онази максима, за която същевременно можеш да си пожелаеш да се превърне в общовалиден закон.”, Кант
„Лесно се дават съвети със задна дата.”
„Човек никога не греши безпричинно.”
„Незнанието по принцип е етап по пътя към ново познание.”
„Софи, ако този курс по философия не те научи на нищо друго, то поне запомни да не правиш прибързани заключения.”
„Щом с пълна сила осъзнаеше, че един ден ще изчезне без следа, усещаше колко безкрайно ценен е животът…”
„Невъзможно е да разсъждаваш за това, че си, без в следващия момент да си припомниш, че не винаги ще бъдеш.”
„Ние сме точно толкова свободни и самостоятелни, колкото самите ние решим да бъдем.”
„Понякога дори е правилно да помислиш: трябва да се махна оттук, макар още да не знам накъде.”
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...