Прочетен: 34334 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2013 10:30
Христо Фотев е един от най-нежните български поети. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“.Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско - поетичен символ в лириката му.
Христо Константинов Фотев (25.03.1934, Истанбул-27.07.2002, София).
Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990).
Още в първите книги на Фотев - "Баладично пътуване", "Лирика". "Сантиментални посвещения", "Пристанище" и др. баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетическия му стил. Една от централните и най-плодотворни теми в творчеството му е морето, възприето не самоцелно-пейзажно, а в многообразието на неговата символика. Поезията на Фотев е подчертано лирична, с непоказен, вътрешен драматизъм. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Поетът търси отговор на някои от най-важните за съвременната душевност нравствени дилеми. За поетичното му световъзприемане е характерно движението - във времето и пространството, назад - към детството, и нагоре - към зрелостта. Чувствителен и раним, лирическият субект възприема любовта като най-истинското измерение на живота, смисъл на човешкия път през битието. В природата търси загадката на живота, мярката на духа, метафората на вечния стремеж към съвършенство. По-късните и някои от последните книги на Фотев - "Обещание за поезия", "Литургия за делфини", "Венецианска нощ" и др., задълбочават съзерцателността, вглъбеността на поетическия натюрел, като същевременно разширяват тематичния и жанровия обсег на художествените търсения.
материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994, автор на статията К. Топалов
*
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев (1934–2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета – артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на ХХІ век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на ХХ век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най-влиятелните български поети, може би най-магнетичният.
*
“От няколко години живея в Равадиново, защото се оказа, че моят истински живот е тук - в едно малко селце с шаронски къщи, което е също като някогашните бургаски махали. В моя живот, във вашия, в живота на всеки човек има нещо случайно. Аз вярвам в това. Мога ли да бъда друг? Мога ли да коригирам живота си? Нищо не мога да коригирам в него.”
Из животопис - спомени, мисли, впечатления
Христо Фотев/
Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче,ах едно момиче....
Морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка-всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води....
До дъно преобърнахме морето
с пръсти,посинели от тъга,
да търсиме момичето,което
морето не изхвърли на брега....
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Ти не питай кога? И защо? И къде?
В коя тъмна страни - и държава
е възномжно да се продаде
това - което не се продава?
Оцелявай - но не на всяка цена!
Обещавай се - но не обещавай!
Ето идва нощта - с една страшна луна...
Лека нощ, скъпи мой,
и прощавай!
Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.
И толкова далечно - като теб.
Христо Фотев
Ти би могъл да бъдеш весел,
и ти си весел всеки час.
Как иначе ти би понесъл
да си писател във Бургас.
Бях млад и по-жесток от гларус.
Несправедлив - не знаех аз
оная скръб, любов и ярост -
да си писател във Бургас.
Поздравления!
28.07.2010 02:54
Етюд (Ван Гог)
В чест на художника Винсент Ван Гог
Забравен от самия Бог,
живял холандеца Ван Гог!
В самия ад - наречен Арл -
и живял!
Разказват - пиел и абсент!
- Здравейте, господин
Винсент!
Но стига! Вий сте много блед!
- Как стига? Много съм зает!
Рисувам този слънчоглед!
Ах, той е точния портрет
на слънцето... Какъв пожар
е слънчевата юлска жар!
Подобен на жътвар - със плащ
захвърлен, с мозък треперещ -
рисува той... Какъв абсент!
- Здравейте, господин Винсент!
Но вий сте трескав! Много слаб...
- Как трескав? Аз рисувам хляб!
Ах, хляб от кръв и смях, и сол...
А вас... ви виждам с ореол
на ангел... Страшния мистрал
люлее пламналия Арл!
Най-после полудял - със стон
ридай той в пустия си дом -
рисува той - и пий абсент!
- За бога, господин Винсент!
Но стига! Вий сте страшно блед!
- Мълчете! Много съм зает!
Рисувам! Искам... Този път
съм виолетов... Син...
Не!... Жълт!
Но смъртно жълт... Какъв покой! -
Рисува той! Рисува той -
холандеца Винсент Ван Гог...
Портрета на самия Бог!
Накрая, от шега обзет,
изрече той: Автопортрет!
Поздравления, Стела!
Благодаря ти !
Радвам се на споделеното от теб.
Поздрави !
Хубав ден !
Хубав ден ,мила !
Затова сега ви блгодаря за посещенията ,коментарите и ви желая от сърце
щастлив и усмихнат ден !
Благодаря ти ,приятелко !
28.07.2010 10:48
и автора ...
Благодаря ти :)
Хубав ден !
28.07.2010 11:26
28.07.2010 11:31
на Надежда
Сънувах — как вървях във своя сън.
(Не падах аз и не летях), как крачех
през своя сън — внезапен и подобен
на някакъв огромен нощен град —
например — Лисабон… аз бях свободен,
и в тялото си бях — и в тоя въздух
с привкус на тропик — близък океан,
и в залез — по-величествен от айсберг.
Крайбрежен булевард… Да — в Лисабон!
Град, в който аз не съм бил в моя странен
живот на сън в Истанбул — сън в Бургас…
на сън — в самия сън тук в град Созопол…
…Тринайсти февруари… Нощ.
Тук в малък бар —
(бивш дом на мой приятел) стар приятел —
подарък от самия Бог… Стоеше Той
на стола си срещу ми — автентичен
като създаден в тоя миг — аз се усмихнах,
аз не сънувах. Буден бях — усещах,
че се докосвам до това прекрасно,
спасително, неизразимо нещо, което
съществува над живота и над съня —
единственото нещо, по-точно
истинската майка на нещата —
родилния й вик — дъга от болка
и тържество… Тук в тоя нощен бар
аз бях щастлив, бях буден, бях Достоен
за Лисабон…
усмивката ми малко да е стъклена. " !
Поздравления, stela50 !
П.П. Познавах този Човек ...
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
ЛЮБИМО...МНОГО ЛЮБИМО!
ДЖУЛ
А Христо Фотев е един от любимите ми поети...
"Оцелявай - но не на всяка цена!"
развълнувана...Радва ме факта,че ви е приятно в моя свят и харесвате постингите ми .Иска ми се да отговоря на всички поотделно ,но в момента ми е невъзможно
и моля да ме извините.
Благодаря специално на тези ,които за първи път ме посещават и ме даряват с топли и искрени чувства ,с приятното усещане ,че имам специално място в блога.
На приятелите ми любими ,с които живея в този свят Поздрави и благодарности от сърце . С обич .
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
