Прочетен: 12936 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2010 22:17
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО РОБЪРТ БЪРНС
По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.
Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
ПРЕВОД: Владимир СВИНТИЛА
Робърт Бърнс
▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬
Старата любов.
Превод Владимир Свинтила
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Най-мил от всички ветрове
е западният, Джин.
Той моето сърце зове
при теб, любима Джин.
Гори растят, води шумят
под свода чист и син.
И с ручея към теб летят
и мислите ми, Джин.
И сутрин хладната роса
в тревите с теб блести,
и ти си птицата в леса,
и утрото си ти.
Звъниката, дори и тя,
и дъхавият крин,
и всички птици и цветя
за теб говорят, Джин.
По Клайд-река девойки знам,
облечени в поплин.
Но не видях аз нийде там
момиче като Джин.
Видях аз не една мома
с поли от муселин.
Но няма в цялата земя
красива като Джин.
Безгрижна – агне в летен ден,
не знае скърби, страх.
Към другиго или към мен
до днес тя няма грях.
Страните й са две цветя,
грехът й е един:
премного ме обича тя,
любимата ми Джин.
О, ветре западен, ела,
повей над мене пак.
И нека бързата пчела
потърси своя праг.
Ти мойта обич ми върни
и нека свода син
да озари за дълги дни
с твоята любов...
С колко клетви тя и аз
се разделихме тук.
И как бе тежък тоя час –
такъв не помня друг!
Тоз, който вижда вътре в нас,
и само той един
ми е свидетел колко аз
обичам свойта Джин.
Художник Галилей Симеонов
и на 20 и на 30 х 2,
пак ще ни вълнуваш
и сърцата разлудуваш....:))))
До утре ,приятелко !
Благодаря ти !
И много други блогове.
Успех !
17.08.2010 08:40
Хубав ден!
Прегръдки, мила! :))
Красив да е твоят ден !
17.08.2010 11:07
Привет, Стела!
Хубава вечер ,скъпа !
Хубава вечер !
Благодаря за споделеното .
Хубава вечер !
красива като Джин"
-----------------
Поздравления !
Постинга ти е истинско преживяване, благодаря!
20.02.2011 09:36
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
