Почина големият български художник проф. Иван Кирков. Продуцентът на последния филм, правен за него, Евгени Михайлов каза за БГНЕС, че Кирков е напуснал земния ни свят снощи. Погребението ще бъде утре в Асеновград.
Премиерната прожекция на документалния филм на режисьора Атанас Киряков и продуцента Евгений Михайлов „Иван Кирков или да се спасиш в спомена” се състоия преди малко повече от година на 21 април 2009 година в Дома на киното.
Преди няколко години големият български художник Иван Кирков напуска София и се оттегля в родния си Асеновград. Живял по време на тоталитарната система Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той в „дупката, която си е изкопал” създава изключително интересни и „еретични” за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството. Да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен. Когато гледате филма няма да повярвате, че показаните платна са на един художник. Такова разнообразие, такава фантазия блика от четката на този изключителен творец, че на зрителя му се завива свят. Смях, яд, хумор - те вървят едно след друго, като при децата. И всичко това е очарователно и искрено.
През 1955 година завършва Националната художествена академия, специалност живопис, където негови преподаватели са проф. Илия Петров и Кирил Цонев. Участва в общи художествени изложби от 1957 година. Работи в различни области и жанрове — живопис, илюстрация, плакат, сценография. Рисува множество портрети, сред които на Йордан Радичков и Любен Зидаров.През 1965-67 година работи като сценограф за Сатиричния театър. Автор е на декорите за спектакли като:„Свинските опашчици“ на Ярослав Дитъл,
„Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, „Кандидати за славата“ на Иван Вазов, „Много шум за нищо“ на Уилям Шекспир, и други. Като художник в киното дебютира през 1961 г. с филма „Инспекторът и нощта“ на режисьора Рангел Вълчанов. Кирков се изявява и като илюстратор. Прави художественото оформление на книги на Цанко Церковски, Елин Пелин, Камен Калчев, Ран Босилек, Имре Мадъч, Иван Тургенев.
Поклон пред паметта му. /БГНЕС
Бряг
Доскоро вглъбен в спомените си, Иван Кирков променя творческите си възгледи с идеята, че формообразуването не е единствената същност
Всички знаем емблематичните за големия художник, портрет на една жена в червено, портрет на млад мъж, влюбените на плажа, ония хвърчила, прекрасните пейзажи от Асеновград, пълни със сладостта на едно загубено време и омаята на малък провинциален град, жаркото слънце, разтекло докрай точките по роклята на лелята от плажа.
Иван Кирков, "Интериор", цветни мастила.
Лятна вечер в Тракия Иван КирковПортрет на тополи
Иван Кирков
Портрет на брези
Иван Кирков
Портрет на кипариси
Иван Кирков
Структура 2
Иван Кирков
Структура 1
Иван Кирков
Чаши
При повече от 40 годишната му тврческа дейност Иван Кирков се налага като един от най-неординерните български живописци и педагози, израства в съзнанието на съвременниците си като явление, фокусиращо в едно дързоста и патоса, възторзите и разочарованията, премереният компромис и предизвикателният риск на едно от най-активните и дискусионни поколения български творци и интелектуалци с неоспоримо място и принос в българската модерност.
Стая
Художник: Иван Кирков
Иван Николов Кирков е българскихудожник — живописец, илюстратор и сценограф.
През 1955 година завършва Националната художествена академия ., специалност живопис където негови преподаватели са проф. Илия Петров и Кирил Цонев. Участва в общи художествени изложби от 1957 година. Работи в различни области и жанрове — живопис, илюстрация, плакат, сценография. Рисува множество портрети, сред които на Йордан Радичков и Любен Зидаров.
През 1965-67 година работи като сценограф за Сатиричния театър. Автор е на декорите за спектакли като:
- „Свинските опашчици“ на Ярослав Дитъл,
- „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни,
- „Кандидати за славата“ на Иван Вазов,
- „Много шум за нищо“ на Уилям Шекспир, и други.
Като художник в киното дебютира през 1961 г. с филма „Инспекторът и нощта“.
Кирков се изявява и като илюстратор. Прави художественото оформление на книги на Цанко Церковски, Елин Пелин, Камен Калчев, Ран Босилек, Имре Мадъч, Иван Тургенев.
Негово дело е и декоративно-пластичното оформление на чакалнята на Централна гара София.
През 1980-те години преподава в Академията. Сред учениците му са художници като Дарина Цурева, Ива Владимирова, Атанас Парушев, Динко Стоев, Веско Велев, Веско Начев, Долорес Дилова, Мариана Маринова, Атанас Ташев, Людмил Лазаров, Светослав Цеков, Марта Левчева, Петранка Карастоянова, Златина Дертлиева, Красимир Цанов, Александър Станчев, Пенчо Клисуров и Петко Петков.
Иван Кирков е носител на множество награди, сред които:
- 1959 — бронзов медал за живопис на СБХ,
- 1969 — първа награда за илюстрация,
- 1976 — наградата на София.
Още един човек влюбев в живота си отиде...
Поклон
Светла му памет !
Сбогом, Маестро, сбогом учителю, скъпи приятелю! Светът обедня жестоко!!!!
19.09.2010 20:47
Последно сбогом !
20.09.2010 01:28
Дано !
20.09.2010 23:18
Дълбок поклон пред паметта ти!
Не направих снимки вчера - твърде интимно бе прощалното събитие.
21.09.2010 10:00
Дълбок поклон пред светлата ти памет!
22.09.2010 11:12
Oshte edna prechka kym veka na bezduhovnostta e premahnata !
24.09.2010 15:49
Дълбок поклон пред паметта ти!
24.09.2010 15:50
Дълбок поклон пред светлата ти памет!
22.10.2010 17:42
28.10.2010 13:56
още не мога да спра да плача... Толкова съжалявам, че никога няма да имам шанса да изкажа лично огромното си възхищение от този човек и художник! Толкова, толкова съжалявам...
04.01.2011 08:07
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...