Прочетен: 17162 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2020 22:00
Село Цегриловци се намира в планински район, на 17 км от гр. Трън.
Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старобългарския корен - т. нар. знеполски (запазена падежна система - уникална за България, пълна липса на звуковете "ф" и "х", т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица - т. нар. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. По време на турското робство са избухвали множество въстания и районът на Знеполе е бил относително независим от централната власт. През периода 1878-1879 г. регионът е бил окупиран от сърбите. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката - трънчани.
Обновеният храм в с.Цегриловци, Трънска духовна околия |
Обновление на храм " Възнесение Господне" в с.Цегриловци |
Това е поредният храм в Трънско, който се въздига и обновява, за да бъде отново дом за молитва на вярващите. Църквата „Възнесение Господне" е паметник на културата и е реконструирана главно със средства, събрани от местни жители /над 60 000 хил. лв./. За възстановителните работи финансова помощ е оказала Софийска митрополия и Дирекция на вероизповеданията към МС.
Китното селище Цегриловци не е подминато от обезлюдяването, засегнало целия Трънски край. През 40-те години на XX век в селото са живели близо 1000 човека. Днес в него живеят постоянно едва десетина души в пенсионна възраст.
За този празник на храма /обновление/ бяха дошли местни трънчани от различни краища на страната. С радост и удовлетвореност те приемаха завършването на започнатото дело и изказваха надеждата си често да чуват камбанния звън, който да ги призовава и събира за обща молитва.
..................................................Има един райски кът, едно невероятно място,
откъдето са тръгнали съвсем млади моите баба и дядо...
Съдбата ги е отвела далече от родния край,от
почти неизвестното Цегриловци,спомена за което
остана в сърцата им до края на жизнения им път.
Дядо ми беше човек,за който книгите бяха най-ценното нещо, много четеше,разказваше забавно и увлекателно.
От него и разказите му се научих да мисля с обич за
това далечно селце,почти безлюдно и сякаш намиращо се накрай света...Слушахме вълнуващите картини от детството им - за кошарите,за воденицата, за църквата,
за училището,за красивите хора`,виещи се на празници
на мегдана... Всичко това ние въприемахме като една
чудна приказка, родена от скрита носталгия по родното място.
Един единствен път се случи да посетя това наистина приказно кътче, и никога няма да го забравя.
Денят на будителите... този ден,който е много скъп за мен, с който съм свързана по специален начин,този ден
ми напомни за моята единствена среща с родовия корен на баща ми,с моя корен.
Времето беше слънчево, небето високо и синьо...
Пътувахме с рейс от град Трън към Цегриловци.Вълнувах се, лицето ми беше залепено за прозореца, не исках да пропусна нищо.Не мога да опиша преживяването,намирах
се сякаш в друго измерение. Лек ветрец повяваше и галеше сребристо зелените високи и безкрайни ливади. Направо останах без дъх от нещо,което виждах за първи път в живота си - покрай пътя внезапно се появиха люлякови дървета,не едно и две,а цели гори.Виждали ли сте безброй разноцветни люляци да се навеждат настрани като в танц, поклащани от тихия ветрец?!!... Рейсът вървеше,а люляковите гори не свършваха, ставаха все по-красиви и
нежното им ухание достигаше до нас.Това не се забравя...
После всичко беше като приказен сън - вълнуващи срещи, прегръдки,поздравления, разходки с нови приятели...
бързах да разгледам всичко, да си взема,колкото мога в сърцето късчета от този непознат за мен свят...
Вечерта в центъра на селото имаше небивало тържество.
А танците... и те са неописуеми - бързи и ефектни,с особено чувство и настроение... гледах и не можех да видя краката на тези хора, сякаш не стъпваха на земята,летяха,
преплитаха се в сложни движения и стъпки. Не можах да се престраша да опитам...
А дядо ми...той имаше вид на най-щастливия човек на света. Беше като сън.Преживях го на 20 години .
Тези невероятни хора останаха завинаги в спомените ми, волни, свободни,силни и горди...
В един край много хубав и много български.
.................................
Зарадвах се ,когато разбрах за църквата.
Да им е честита !
Колко силен трябва да е стремежът за запазване на вярата
и традициите,макар и за малко на брой останали жители...
Много ми се иска в бъдеще да се възроди това място,
да посрещат люляковите градини с уханието си туристи
и гости, да звучи музиката на мегдана и да се вият
невероятните трънски хора`...
...и всички други след него...
Поздрави !
Хубава вечер!
Хубава вечер !
Благодаря ,мила !
Прегръдка от мен !
И за музиката си права . Благодаря за коментара.
Поздрави !
Здраве и сполука желая !
:)
02.11.2010 09:00
Радвам се на посещението и споделените мигове .
Бъди щастлив там ,където си и пази топлината на спомена за родния край .
Сърдечни поздрави !
Но обновлението на храма е причината да споделя и гордостта от делото на тези хора .
Поздрав за теб !
Прекрасно място, спомени и снимки!
А люляците са много красиви!
Поздрави и хубав ден !
Поздрав за прекрасните снимки!
Валя
Интересно ми беше да прочета твоите спомени и да науча за това китно селце.
най- важното .
Благодаря ти за споделените моменти !
Аз пиша спонтанно и се радвам да прочета одобрението ти .
Хубав ден !
02.11.2010 14:59
Даже леко ме върна в детството ми........:)
Хубава вечер!
Хубава вечер !
Вълнуващо и достойно за уважение .
Поздрави !
Гордея се с делото на дарителите и всички ,помогнали за обновлението на храма .
Благодаря ти ,мила !
Прегръдка и от мен !
Поздравления и от мен!
Б.
Приятна вечер !
02.11.2010 20:04
Всичко е автентично и уникално .ходила съм само един път ,но не съм престанала да се интерисувам .Току -виж ,сме излезли роднини ...
Сърдечни поздрави !
Не знам какво е усещането да се возиш на въздушна възглавница но представата ми за лекота и мекота и комфорт е същата с удоволствието, което изпитах докато ме развеждаше из твоя край. Толкова мекота в чувствата си вложила, че от свидни за теб стават и за нас близки.
Малко са хората, които могат да те водят така увлекателно. Иска се и наследство – талант без корен няма. Тя розата от трън израства!
Дано по-често имаш възможност да се връщаш при корените си.
Хубав и слънчев ден от мен!
Радвам се ,че си мой приятел !
Щастлив ден за теб !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...