Прочетен: 18055 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2010 13:44
" Човек винаги има поне две причини, за да направи нещо- една истинска, и друга, която звучи красиво."
МАГАЗИНЪТ НА ИСТИНАТА
Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо. Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина...
Вътре съзрял само един пюпитър, на който имало малка табела, писана на ръка, която гласяла:
МАГАЗИН НА ИСТИНАТА
Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.
Влязъл.
Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:
- Извинете, това магазинът на истината ли е ?
- Да, господине. Какъв вид истина търсите ? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина ?
Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.
- Пълната истина – отвърнал мъжът, без да се колебае.
„Толкова съм уморен от лъжите и фалша – помислил си той. – Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами „.
- Пълната истина ! – повторил той.
- Добре, господине, последвайте ме. Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:
- Господинът ще ви обслужи. Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.
- Искам да купя пълната истина.
- Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената и ?
- Не. Каква е ? – отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.
- Цената е – рекъл продавачът, - че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.
Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.
- Бла..благодаря...Извинете... – измърморил той.
Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава. Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си...
„Може би по-късно”, помислил си. Невинаги това, което е полезно за мен, е такова и за другия. Човек може просто да сметне – и така трябва да бъде, - че цената на нещо полезно е твърде висока за него. Редно е всеки сам да решава каква цена иска да плати за това, което получава, и е логично всеки сам да избира момента, в който да получи онова, което светът му предлага, било то истината или каквато и да е друга „полза”.
Има една стара арабска поговорка, която гласи:
ЗА ДА РАЗТОВАРИШ ХАЛВАТА,
НАЙ-ВАЖНО Е ДА ИМАШ СЪДОВЕ,
В КОИТО ДА Я СЛОЖИШ. ...
и с мъдростта и с истината е също като с халвата...
Антъни де Мелло
ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА Губернаторът на Киото седял по навеса и четял книга.
Долу майстор-каруцар поправял каретата му. Губернаторът оставил книгата и започнал да наблюдава действията на майстора. След това го попитал:
-Ти си толкова стар, а сам ремонтираш каретата. Нямаш ли помощник?
-Прав си - отговорил майсторът. - Аз научих синовете си на занаята, но не мога да им предам изкуството си. А тук работата е специфична и е нужно изкуство.
-Мъдро говориш - отбелязал губернаторът. - Разясни ми по-подробно мисълта си.
-Мога ли да те попитам, какво четеш? И жив ли е човекът, написал тази книга? - попитал в отговор старият майстор.
Губернаторът се намръщил. Виждайки това, старецът казал:
-Не се сърди, моля те! Сега ще поясня. Виждаш ли, синовете ми правят хубави колелета, но не са достигнали съвършенство в работата. Аз съм го достигнал, но как да им предам опита си? Истината е по средата ... Ако направиш колелото здраво, то ще бъде тежко и грозно. Ако се постараеш да го направиш изящно, то ще бъде ненадежно. Къде е линията, къде е мярката, от която се ръководя? Тя е вътре в мен, аз съм я постигнал. Това е и самото изкуство, но как да го предам? В твоята карета колелетата трябва да са изящни и здрави едновременно. Затова и се налага на мен, стареца, сам да свърша тази работа. Така е и с трактата, който ти четеш. Човекът, който го е написал преди много векове, е достигнал висока степен на разбиране, но не е могъл да предаде самото него.
Поздрави!
Благодаря ти ,скъпа !
Интересен постинг и прекрасна музика,Стел!
Хубава вечер !
И аз мисля ,че е някъде по средата .
Приятна вечер !
Благодаря ,приятелю !
Приятна вечер! :)
Поздрав за теб !
Приятна вечер и настроение ,мила !
Истината ,наистина е някъде по средата:) Тя е смисъла на живота,на всеки един от нас.
Тя толерантност и компромиси!
Невероятна си , Стела! Мъдър и съдържателен постинг! С обич:)
Къде е средата... не знам, но е... не е пълната истина, защото иначе коментарът ми няма да я побере :)))
Прегръдки, умнице :):):)
Тя толерантност и компромиси!...
Весел празник и щастливи дни ,мило момиче !
са част от истинските ти мисли и чувства .
Благодаря ти ,мила приятелко !
Поздрав за теб с прекрасната песен на Висоцки .
А от мен истинска и искрена прегръдка !
Ето една абсолютна истина - Висоцки е велик!
/ но само за хора с неговата голяма душа/
Ето ви още една : Животът е прекрасен!
/ но само за тези, които са си самодостатъчни,
които се харесват такива, каквито са/
Лека вечер на всички! Тя , истината е някъде там...
Та ето ви и една абсолютна истина, която освен това е и красива.
"При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал:
-Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал.
И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали:
-Няма проблем да ти дадем синапени зърна, колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора.
И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден.
А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея.
С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал:
-Е, къде са синапените зърна?
А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила:
-Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира.
...Живота е прекрасен!
/ но само са тези, които са си самодостатъчни,
които се харесват такива, каквито са/. Съгласна съм .Така или иначе истината е
някъде там ...
Въпросът за истината винаги е сериозен .Позната ми е притчата ,която разказваш и ми харесва ,но тя също буди размисли ,като всяка мъдрост има силно въздействие...Има все пак разлика межди неоспорими факти и истината в живота ни .
Приемам мнението ти ,както и всички коментари .Всеки човек според мен се стреми към истината ,но за всеки тя е различна .
От филтъра през който ги гледаш зависи какъв цвят ще ги видиш.
Номерът е да се опитваме, да се учим, да изчистваме този филтър..
/аз малко съм фотограф и от там малко нещо съм научил/
... и за това си мисля, че човек може да прави нещо и истинско и красиво
не поставя категорични изводи .
Извини ме ,но оставям на всеки да ги приема по свой начин и усещане и да тълкува посланията ,според своето виждане и гледна точка .
Благодаря ти за коментарите и ...може би има абсолютна истина .
Поздрави !
Лека и спокойна нощ !
05.11.2010 00:04
„Един равин е изправен пред един проблем. Трябва да разреши особено сложен спор между двама души.
- Рави – казва единият, – Ицхак всеки ден пуска овцете в моята нива и съсипва посевите ми. Земята е моя. Не е честно!
Равинът отговаря:
- Прав си.
После Ицхак се обажда:
- Но, Рави, няма как овцете ми да отидат на водопой при езерото, ако не минат през неговата нива. Без вода ще умрат. От векове насам всеки пастир има право да преминава през нивите около езерото, значи аз също имам право!
Равинът казва:
- Прав си.
Прислужницата чува всичко това и се обажда:
- Но, Рави, не може и двамата да са прави!
А равинът отговаря:
- Права си.“
Установих, че истината не я искат хората. Тя боли, когато не им отърва, а този който им я казва е клеймосан НЕТАКТИЧЕН.
Истината е според собственото си мерило, затова е по средата.
Винаги има две възможности, дори и повече от две гледни точки - стига да сме отворени да ги съзрем.
Хубав петъчен ден ти желая !
Винаги има две възможности, дори и повече от две гледни точки - стига да сме отворени да ги съзрем...
Поздрав и хубав ден !
Та нали и аз често влизам в магазинчето...поразгледам ...
...поразгледам..
...и когато не ме гледа продавачката си излизам.
/ но с годините се задържам вече по-дълго там.../
Хубав, красив и истински ден!
но не ми беше неприятно ,напротив ...Хубаво е ,когато има диалог.
Светъл ,слънчев и истински ден и за теб !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...