Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отмина, ще забравя?
Аз вярвам в мълчаливата любов!
Роден на 1 декември 1923г . в Кърджали.Давид Хаим Овадия е български поет и преводач.
Завършил Руска филология в СУ "Климент Охридски".
Работил като редактор в Радио "София", издателство "Партиздат" и издателство "Народна младеж". Заслужил деятел на културата от 1974 г. Сред книгите му са: стихосбирките "Партизански дневник" (1948), "До последния миг" (1950), "Отрядът живее" (1951), "Родният бряг" (1952), "Дом" (1956), "Омразата не бива да угасне" (1958), "Несбъдната среща" (1960), "Късна среща" (1964), "Трябва да се живее" (1972), "Белият снежен килим" (1975) и др.
Починал на 8 април 1995 г.
"Питaм нa кaкво мe учaт cобcтвeнитe ми книги. He знaм, тоя въпpоc e доcтa cложeн. Аз cмятaм, чe пиcaтeлят e длъжeн дa cтои зaд вcякa cвоя книгa, зaд вcяко cвоe пpоизвeдeниe. Haпиcaното от нeго e изpaз нa нaй-cъщecтвeнитe му миcли и чувcтвa. Bceки фaлш в литepaтуpaтa, вcяко нaгaждaнe към eдни или дpуги конюнктуpи e нeищо, коeто зa мeнe e нeдопуcтимо. Bинaги когaто пиcaтeлят твоpи, cлeдвa дa миcли, чe той пишe нe caмо зa тия, които ca около нeго. Cловото отивa в бъдeщeто. Автоpът тpябвa дa cи дaдe cмeткa дaли cлeд дeceт, двaдeceт години нямa дa ce cpaмувa от ceгaшното cи cлово. Аз отдaвнa ce пpидъpжaм към товa пpaвило..."
Дaвид Oвaдия
Художник Александрина Караджова
Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!Премина любовта ни в обяснения,
в съмнения, взаимни обвинения…
И кой беше виновният – за мен
остана си въпрос неразрешен.
Сърцето ми изпълват съжаления:
защо ми бяха нужни обяснения?
Защо не те целувах всеки ден
и всеки миг – когато беше с мен?
Не срещнах аз голямата любов!
А чаках я – и търсех непрестанно…
Не се откликна тя на моя зов,
над мен не грейна нейното сияние.
Пресичаха миражи моя път,
отровиха сърцето ми измами!
боли ме, че годините вървят,
че вече отминава младостта ми…
Тя може би е някъде край мен!
Тя може би зад сто моря блуждае.
Нима тъй ще умра, неозарен,
без любовта голяма да узная?
Колко трудно е да се убие
любовта, в сърцето корен впила?
Гледаш, неочаквано тя крие
несломима, страшна сила!
Колко лесно е да се убие
любовта, в сърцето корен впила?
Дума само, поглед може би й
стига - да я видиш мъртва, мила…
Късна среща
Каква съдба след толкова години
събра ни в този душен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии,
гнети, пропукан, ниският таван.
Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас.
И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.
Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?
Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия…
Треперят леко моите ръце.
Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?
Нима ти имаш сили да изровиш,
да съживиш мъртвеца във пръстта?
…Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,
ако сега, ей тук, пред всички други,
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,
внезапно като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен – в нощта,
в дъжда – навън.
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива!
но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!
Ще останеш винаги в мене
Да настанат бури, да се вледени Земята,
дъжд да пада ден и нощ,
слънцето да пекне и суша безпощадна
да изпепели света с чутовна мощ.
Раздяла тежка да стопи сърцето.
Внезапен удар от свирепата съдба,
стена да вдигне, далеч да те изпрати,
да пресуши надеждата на голямата река.
Да ме намразиш и накажеш със забрава.
Да отнесеш далече
усмивката и свойта красота.
Да бъде бъдещето - мрачно и зловещо.
Ще останеш винаги в мене, макар и в самота.
Аз вярвам в мълчаливата любов…
Без думи, без красиви обещания,
Без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
В сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце –
от клетви, от несдържан плач по–ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
ХИБРИДНАТА ВОЙНА И МАНИПУЛАЦИИТЕ ВЪВ &qu...
Съгласувано и несъгласувано определение ...
01.12.2010 10:55
Благодаря ти за невероятния стил и финес:)
Хубав ден !
Хубав и светъл ден !
Чудесен подбор ,Таня!:)
Чудесен ден за теб!
Благодаря ти за хубавите думи ,мило момиче !
хубава емоция .
Поздрави !
Благодаря ти ,че сподели ,приятелко !
01.12.2010 12:12
затуй си ти красива!
Поздравлени, Стела, за хубавите стихотворения!:))
Радва ме присъствието ти днес тук ,в постинга ,посветен на Давид Овадия .
Благодаря ти ,скъпа !
01.12.2010 12:13
Светъл и приятен ден !
Благодаря ти ,Мона Лиза !
01.12.2010 12:53
Аз вярвам и във мълчаливата любов....
Лек ден...
01.12.2010 13:41
Приятно ми е ,че беше тук .
Хубав ден !
Аз ти благодаря ,че сподели тези мигове .
Хубав ден !
01.12.2010 15:24
"Колко лесно е да се убие
любовта, в сърцето корен впила?
Дума само, поглед може би й
стига - да я видиш мъртва, мила…"
01.12.2010 15:41
Имайте вяра ...Много се радвам ,че стиховете са Ви въздействали така .
Сърдечни пожелания за здраве и много сбъднати мечти !
Хубав ден !
Приятно изживяване беше за мен да прочета коментара ти .
Благодаря !
С този постинг, ти ме върна в едни минали године, когато бях млада, влюбена в живота и в "мълчаливата любов" на Давид Овадия, за които ми е приятно да си спомням! Ех, спомени...по- добре е , че ги има...
Благодаря ти, виртуална приятелко!
Хубава да ти е вечерта и много, много усмивки !
Да си призная малко ми е тъжно . Жалко ,но нашият народ никога няма да отдели поезията ,въобще изкуството и литературата от политиката .
И както казва Илиада :Той е поет с будна и неспокойна съвест, неспособен на компромиси и полуистини...... Да ,такъв е бил Давид Овадия .
Поздрави и приятна вечер ! Благодаря ти !
От сърце ти благодаря, миличка !
Прекрасна да е вечерта ти !
Прегръщам те с много обич!
Б.
01.12.2010 20:29
Хареса ми определението - лекарство за душата .
Благодаря ти много ,приятелко !
Прегръдки и от мен !
голям поет .
Още веднъж ти благодаря !
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
01.12.2010 23:49
Хубава и спокойна вечер,Таня!
независимо от всичко друго...Всъщност думите са излишни .
Желая ти добро и красиво начало на новия ден !
...Не е привилегия за всеки да може с думи да направи по-красива мълчаливата любов.Това го могат само талантливите поети...
Поздрави и прекрасен ден от мен !
02.12.2010 09:27
Благодаря ти ,Мона Лиза !
Написах коментара от ника си и се изненадах, че излязох анонимна:))) , затова уточних, че съм аз. Това е подробност, важно е, че се поздравихме с хубави стихове:))
Поздрав, Стела!
02.12.2010 11:03
Давид Овадия е просто български поет ,роден в България ,починал в България .
Писал стиховете си на български език .
Не е ли достатъчно...
Отговарям Ви ,balkanec защото уважавам всеки човек с различно мнение ,но не съжалявам за постинга и още по-малко за хубавите стихове .
това ще продължи дълго ,неразбирането ,приемането едностранчиво на нещата .
За мен той е просто един честен човек и голям поет .Нима е нужно да споделям идеите му ,за да припомня неговите любовни стихове ...
Тъжно ,много тъжно .
Хубав ден ,Мона Лиза ,извини ме за споделеното .
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...