Прочетен: 18372 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2012 16:14
Неделно матине в моя блог...Знаете вече,
че то продължава дълго и има място за всички
желаещи да ми гостуват.Надявам се да ви е
интересно и приятно ,да се чувствате уютно
и да пожелаете да посетите и следващото .
Днес съм поканила само един гост.
Почти две години имах удоволствието
да работя с този талантлив и оригинален
творец .И като колега,Димил остави у мен
много хубави спомени и добри чувства.
Иска ми се да ви срещна с творбите на
Димил Стоилов ,да провокирам вашето
внимание ,а си мисля ,че за някой от
вас те може и да са познати, което много
ще ме зарадва .
Пожелавам на Димил от сърце много здраве
и творчески успехи.
А на всички мои гости приятно прекарване
и до нови срещи ...
ДИМИЛ СТОИЛОВ
=============================
Димил Стоилов (ДИМитър ИЛиев Стоилов) е роден на 11.06.1948 г. в Пловдив. През 1972 г. се дипломира като инженер химик, а след това специализира журналистика-печат в СУ "Климент Охридски". От 1974 до 1991 г. работи в Пловдив в различни вестници като журналист: "Родопи", "Свобода", "Провинция", като в последните две издания е бил и зам.-главен редактор. От 1991 до 1993 г. работи като зам.-директор на изд. "Хр. Г. Данов" - Пловдив. От 1993 до 2004 г. работи като завеждащ отдел "Учебна литература" в ИК "Хермес", а след това през 2005 г. - в отдел "Маркетинг" в същото издателство. Автор е на сборниците с разкази "Разписание за изпуснати влакове" (1986), "Възмутително чаровни, хищно хубави" (1998), "Мъж, вкусен на опитване" (2005), както и на романа "Версия за изневяра" (1990). Негови белетристични творби са публикувани в списанията „Пламък“, „Везни“ „Тракия“, „Юг“, „Страница“, „Мост“ (списание на българите в Сърбия), алманах „Света гора“, вестниците „Будилник“ (издание за българите във Великобритания), „Новинар“, „Марица“, „Родопи“ и други издания. Негови разкази присъстват в Литернет, Cult bg, bgstories.athost.net, немския The-Short-Story и други сайтове. А през 2008 година преведената на немски език новела „Колкото кулите на Тауер Бридж“ бе сред наградените в конкурса на Litraurpodium.de в Германия, новелата е включена в сборника "Falsche Tцne" - Dorante Edition, Berlin 2009.
Първата му книга – сборник с разкази „Разписание за изпуснати влакове“, е издадена през 1986 г. от издателство „Хр. Г. Данов“. Романът „Версия за изневяра” излиза през 1990 г. („Хр. Г. Данов“). „Възмутително чаровни, хищно хубави“ е сборник разкази, издаден от „Хермес“ през 1998 г. От същото издателство е и четвъртата му книга „Мъж, вкусен на опитване“ през октомври 2005 година, номинирана за награда „Пловдив“ и получила наградата на Дружеството на пловдивските писатели за белетристика.
Разкази и новели
Покрив от шишарка
Колкото кулите на Тауър Бридж
В превод на немски език - Десислава Георгиева
Ein Dach aus Tannenzapfen
отличен в немски литературен конкурс ...
Покрив от шишарка®
Погледът му проследи как последният вагон се превръща в точка. Друг път се ядосваше повече. Сега три жени го възпираха да изругае изпуснатия влак.
Първата от тях бе собствената му жена. Преди шест години слушаха мъдрите слова за семейно щастие от представителката на Второ кметство. Високите интонации в общуването дойдоха по-късно, без ритуали и специални предизвестия. Неизтрита обувка или паднала трошица при закуска, изкривена покривка на масата или локвичка под влажния чадър бяха само различни имена на едно и също начало.
От седмица жена му се съмняваше, че е бременна. Още не бе направена нужната проба, за да се потвърдят или разсеят подозренията, но той успя да "научи", че вторите деца се планират и "сега" не бил моментът. Още: че е жесток, безотговорен, интересува се само от темерутското си удоволствие. Животинското в него... Когато чу обвиненията за шести път, взе командировъчно от редакцията и замина.
Заради втората жена от седмица четеше литература за отвъдни животи, пророчици и контактьори с извънземни цивилизации. Половин сутрин търсеше дома u по тесните калдъръмени улички в старата част на града. Беше екстрасенска с отворено око към бъдещето. Няколко часа в разговор се опитваше да измъкне от нея нещо повече от черните прокоби за страната и правителството, но тя се измъкваше с общи фрази и отвлечени образи. Материал за дегероизирана екстрасенска без сензация нямаше да е по вкуса на главния редактор и Андрей негодуваше както от обстоятелствата, така и от себе си.
Вмъкна се в разклонения подлез пред гарата, светлината на изходите примамваше хората да бързат. Излезе на широката улица. Стари кестени преплитаха оголели клони, студен вятър разместваше потъмнели жълти листа по плочите, за да стори място на първите снежинки. Андрей потърси тефтерчето в топлата пазва на сакото си.
Третата бе Рая. С нея се бяха запознали по време на литературно четене в едно село. Забравил бе името му. Спомняше си само вечерта в трикатната селска къща. Скупчените цепеници в огнището щедро разпиляваха искри. Сенките на пламъка потрепваха върху лицето на Рая и го променяха загадъчно, а песните и дълбокият u глас така разбъркаха душата му, че u го каза. В неговата стая косата u събуждаше електричество, устните не криеха жажда, а тялото потръпваше от ласките.
До изсветляване на сутринта в прозорците му разказа почти всичко за своето битие. Поетеса. Работела в читалище. Разведена, с две деца. Мъжът u страдал от патологична доброта. До него се чувствала престъпница заради своето лекомислие и експлозивност. Била неблагодарна и разглезена, а той - добър-добричък. Омразата стигнала дотам, че не можела да търпи четката му за зъби до своята. Всичко u простил. Даже разводът бил присъден по негова вина.
От целия разказ го впечатли омразата към четката за зъби. Дълго след това вкъщи, когато посягаше към чашата над мивката, се питаше дали и там не се е натрупала неприязън.
С Рая размениха три-четири писма. Пробута няколко нейни стихотворения във вестника. Не беше трудно, защото - без да блестят с качества - издаваха сръчност и рутина.
Затвори тефтерчето и попита възрастен мъж за адреса. Обясненията го увериха, че е случил на пенсионер.
Едва се беше добрал до стъпалото на претъпкан рейс и вратата хрясна зад гърба му. Над него жена крепеше дузина яйца в мукава с гнезда. Не искаше да си представи как някое от тях може да се счупи. Рейсът миришеше на пот, изгорял бензин и изморени парфюми. Жената с яйцата слезе на първата спирка и Андрей се почувства по-спокоен. Върху тънката пара на стъклото видя лицето си, кривено и огъвано от движението. Рейсът обезлюдяваше. До последната спирка останаха петима...
Това е само началото.Какво ще се случи ,ще разберете ,ако прочетете целия разказ...
Разказът „Покрив от шишарка“
е включен в сборника „Пак бяла Коледа“
За втори път разказ на Димил Стоилов
бе отличен в конкурс, организиран от немското издателство Literaturpodium (http://www.literaturpodium.de).
В това издание на конкурса мотото бе „Зима и Коледа“ и в надпреварата участваха над 190 писатели от Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, САЩ, Южна Африка и България.
Наскоро излезе от печат сборника „Пак бяла Коледа“ с разкази и стихове за зимното време на издателството Literaturpodium, в който са включени и отличените в конкурса творби. Сред тях е разказът „Покрив от шишарка“ (Ein Dach aus Tannenzapfen) на Димил Стоилов в превод на Десислава Георгиева.
Може ли приятелят ти да се е превърнал в терорист? Нима действително миналото е толкова далечна страна, за да преобърне представите за добро и лошо? Това са въпросите, на които настойчиво търсят отговори героите от новия роман на пловдивския писател Димил Стоилов. „Дългият бегач на любовни разтояния" е петата книга на автора. От днес тя вече може да бъде намерена в книжарниците.Динамичният сюжет на романа държи в напрежение читателите и провокира желанието да обичаме и да бъдем обичани, казва за книгата си авторът. В основата, обаче са реални събития, случили се в България, предимно преди идването на демокрацията.
Димил Стоилов, писател: "Героите ми са заведени в полицията за това, че те невинно са се радвали на първия сняг и са се замервали със снежни топки. Дори едно такова нещо, което сега изглежда и смешно и жалко, то е част и белег на това, в което сме живели."
Романът разглежда последиците върху човешката психика от събития, като цитирам: „кошмарната касапница в Студентски град", скрита според автора от медиите в началото на седемдесетте години на миналия век.
Димил Стоилов, писател: "Трябва да имаме памет за лошото. Не трябва с една сладникава носталгия да казваме: Ах, какво хубаво време беше, как оня човек много се грижеше за нас. Напротив, имаме много неща, които трябва да помним."
Сборникът с разкази и новели на Димил Стоилов „Мъж, вкусен за опитване" е спечелил приза на Дружеството на пловдивските писатели. С него авторът е номиниран за наградата „Пловдив".
Роман за любов и насилие ...
ИЗ "ДЪЛГИЯТ БЕГАЧ НА ЛЮБОВНИ РАЗСТОЯНИЯ"Димил Стоилов
Първото нещо, което направих, след като се разсъблякох в стаята, бе да измъкна книгата от вестника и да я вмъкна в дебелата тухла на учебника по органична химия. В момента на прехвърлянето успях да зърна зелена корица. Вече бях легнал на леглото, за да чета спокойно, когато се убедих, че не само корицата е зелена, но че така се казва и конспиративният обект - „Зелената книга“, а и вътрешните заглавия и подзаглавия се родеят със свежа тревица. Името на автора бе изписано с бели букви - МYАМАР АЛ КАДАФИ. Точно така - „Y“ вместо „У“, но буквичката беше от най-малко значение или би трябвало да подсказва всичко. Още на корицата имаше „народна власт“, „социализъм“ и... Оказа се, че Кадафито си е бил съвсем „наш човек“. Още на четвъртия абзац се спънах в израза: „Всички политически системи в света са резултат от борбата за власт между инструментите за управление. Тази борба може да бъде мирна или въоръжена като конфликт между класи, секти, племена, партии или личности.“ Още не ми беше ясно защо партиите са поставени след племената. Малко по-горе бе афиширано, че Зелената книга представлява окончателно теоретично решение на проблема - инструментът за управление. Тезата за „инструмента“ беше спорна, а заявката за „окончателно решение“, най-внимателно изразено, изглеждаше самонадеяно амбициозна.
Със следващите страници учудването ми непрекъснато ескалираше. „Парламентът е фалшиво представителство на народа, а парламентарните системи са илюзорно решаване на проблема за демокрация.“ В това имаше доза истина. У нас още не познавахме истинската демокрация и възможността да избираш. Народните ни представители „печелеха“ изборите с 99,99 %. Самият ни парламент си беше илюзорен, но не се замисляхме много за това. Бяхме си го приели като даденост. Следваха още по-категорични изявления: „Парламентът означава липса на управление“. „Партийността представлява провал на демокрацията“. Подобно твърдение би се харесало на нашенските български комунистически партийци. „Членуващият в партия е предател“. Чак пък толкова? Следваше едно съвсем невинно, но справедливо изречение: „Целта на партията е да се сдобие с власт под претекст, че изпълнява своята програма“, и лозунгът, изписан с главни буви: НИКАКВО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ВМЕСТО НАРОДА! ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО Е ИЗМАМА!
Подминах бързо схемата за „властта на народа“, включваща генерален секретариат на общия народен конгрес и още други комитети и непрекъснато си мислех, че докато някои тези изглеждаха спорни, други предизвикваха направо стъписване и смях.
„Физическата личност е свободна да изразява себе си - дотук нищо учудващо, след което следваше: ...дори ако е умопомрачена и с неразумното си поведение доказва това“. И още: „...ако една физическа личност се изразява като ненормална, това не означава, че останалите членове също са ненормални...“
Потресаващи прозрения се сипеха като натежали гроздове: „Целта на социалистическото общество е щастието на човека, което може да се постигне само чрез материална и духовна свобода... твоите потребности не трябва да бъдат притежавани от друг, нито да бъдат обект на ограбване... Признаване на печалбата е оправдание на експлоатацията. Самото признаване на печалбата премахва всякаква възможност за ограничаването й... Окончателното разрешение е премахването на печалбата...“ Успокоението бе, че това не можело да се постигне лесно...
Следваше да науча, че историческите герои са личности, които се жертват за дадена кауза. След обяснението на каузите, се обогатих с информацията, че животните също живеят на групи и групата е основа за оцеляването им в животинското царство, че национализмът, от своя страна, е основа за съществуването на нацията....
Дали ексцентричният мъж с оранжеви чорапи и самочувствие на Хю Хефнър - мъж с добър вкус или "мъж, вкусен за опитване", както го представя шеговито преобърнатата българска версия - е достоен за виртуална любов и нещо повече, или неговият номер трябва да бъде изтрит от списъка в джиесема?… Отговорът не е еднозначен. В книгата с много ирония и наслагване на гранични ситуации се провокират естесвените реакции на човека, търсещ простичко разбирателство и неподправена любов.
Светът е изграден от малки светове. Но не са много авторите като Димил Стоилов, които могат да покажат своя свят на околните, да ги поканят в сътворената от тях вселена, да ги очароват и да помогнат на хората да видят нещо различно.
Величка Настрадинова
Позрави и за теб от БЕН!
23.01.2011 09:49
Приятен неделен ден ти желая..
Поздрав..
Прекрасна анотация! Ще потърся книгите! Благодаря ти Стела!
Чудесен постинг! С обич:)
КОЛКО НЕЩА НАУЧАВАМ В ТВОЯ ДОМ..КОЛКО И БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
23.01.2011 11:55
второто матине .
Хубав ден !
А Димил определено заслужава да бъде четен .Много интелигентен ,толерантен
и добър като човек и интересен и оригинален творец.
Поздрави !
Благодаря ти ,че ми беше гост !
Благодаря за гостуването ,мило момиче !
23.01.2011 12:12
Приятно ми е гостуването ти ,мила .
Хубав ден !
Много близък начин на писане:)))
Благодаря ти за гостуването .
Слънчев и приятен ден !
Поздави и светъл ден !
Благодаря ти !
Прекрасен ден от мен !
Поздрави за представянето!
Хубава неделя!
Прекрасен ден от мен !
Приятен ден и на теб, Стела50!
Няма да откажеш един поздрав от мен?!:))))))
http://vbox7.com/play:a34e3af5&al=1&vid=1198044
Много ми хареса!!!
Б.
23.01.2011 19:15
ти е харесала .
Благодаря ти !
заслужава си .
Поздрави и прегръдки !
Поздрави!
Елица
Поздрави !
Може би "Покрив от шишарка" ,който му донесе отличието ,или новага книга .
Радва ме проявения интерес ,благодаря и от името на Димил.
Защо ли ми звучи така познато....интересно.
Поздрави !
Хубав ден !
Поздрави!
Поздрав и хубав ден !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...