Прочетен: 32013 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2011 13:31
На днешния ден- 28 март- през 1887
в Копривщица се ражда големият български поет Димчо Дебелянов. Рожденото име на твореца е всъщност Динчо - кръстен е на дядо си- Динчо Дебеляна. Семейно предание разказва, че Дебеляновия род произхожда от болярите на последния български цар Иван Шишман. Самият Дебелянов загатва за този факт пред Тихомир Геров:
"Ние водим началото си от династията на Шишмановци. За съжаление обаче не мога да го докажа."
Къщата на Димчо Дебелянов
Ранните оптимистични стихотворения на Дебелянов очертават неговата все още “неосланена” душа, “розовата” му визия за света, свързана с радостта от идващия ден, насладата от живота, желанието да го изживее пълноценно, в хармония с вселената. Като всеки възторжен и неопорочен от живота младеж, лирическият Аз осъзнава, че черното, злото съществуват, но винаги доброто надделява над тях...
Увлеченията по символизма на поета откриваме в ранната му поезия, където той и лирическият му герой са в плен на романтични мечти. Дебелянов отвръща поглед от грозното лице на всекидневието, а лирическият му герой с ведрото си светоусещане, жизнелюбие и оптимистична нагласа, търси спасение в сладостните си блянове. От поетовата душа се раждат идеалните светове на чистота и красота, съвсем независими от външната действителност. Основни теми са любовта и природата в стихотворенията “Светъл спомен”, “Утро”, “Устрем”, “Пролетни дни”..
.В неговата поезия има и много светлина, слънце, жизненост, пролетни трепети. ...
Пролетните стихове на поета ...
Пролетни дни
В зори зефири светли прилетяват
на тънки пеперудени крила
и с жизнен сок и сили напояват
заглъхнали долини и поля.
В предчувствия за радост непозната
пред златна рожба в светла бъднина
бдят в сочните прегръдки на земята
покълналите вече семена.
А минзухари край потоци чисти
във сладострастна дрямка се топят
и в чашите им янтарно-златисти
предутренни моления кипят.
И щом издъхне пламенна зорница,
от изток, празнично заруменен,
на лучезарна росна колесница
пониса се на път чаровний ден.
Нетленна младост в погледа му свети,
от устните му блика аромат,
а ранни утринни мъгли, обзети
от страх пред възхода му се топят.
И тръгват в упоение лъчите
да търсят нецелунати листа,
и пълни бездните и висините
потокът свеж на жизнерадостта.
Пролетно утро
В незнайности прокудила
о, пролет - лед и мраз,
в смъртта живот разбудила -
усмихвай се над нас!
Обливай ти душите ни
с безбрежна светлина,
тъй дълго запокитени
сред нощ и тишина!
Денят ни ден всевечен е,
без бури и мъгли -
един на друг обречени,
кой нас ще раздели?
Вървим и любовта ни е
далеко над света,
безкраен път - сияние
към мир и красота!
Утро
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
Усмихнати вълни
Усмихнати вълни край цветни брегове -
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден
- из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?
Не си ли това, море на мойте дни,
утихнало в нощта след бурний свой кипеж,
и с пламенни слова към светли бъднини,
възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?
Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,
ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,
отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,
под ледните крила на скръб и самота?
Да вярвам ли?...Вълни край цветни брегове,
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
Из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?
Светъл спомен
Светлий спомен за теб е кат книга любима -
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.
Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
- денонощно пред мен е разтворена тя...
През април
Пристъпяш сред бисерно-златни лучи;
властително взорът ти девствен сияе;
в гласа ти надеждата свята звучи
и люляк в дъха ти ухае.
Мъглите път правят на твоя възход,
смирено потайват се вихрени бури,
и пълни със радости, смях и живот,
усмихват се ведри лазури.
О, пролет-вълшебница, пролет-мечта,
едничък аз срещам те пак безучастно,
през есени плачущи, зими, лета,
притискан от скърби всевластно.
Съмнения тъмни в душа ми горят,
топя се от спомени горки сподавен
и чезна, самотен сред празника свят
от твойта усмивка забравен!...
Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.
Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.
Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.
О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!
Прекрасни стихове!Поздрав!
28.03.2011 07:18
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
..................................................
Винаги съм харесвала творчеството му..
Благодаря,че ни го припомни..
Весел ден ти желая Стела..
Много харесвам стиховете му...
Хубаво начало на новата седмица!Много слънце и усмивки!:)))
Поздрав и успешен ден !
припомняйки си стиховете посветени на пролетта ,наситени с чувства
и красота .
Благодаря за споделеното ,Ани ,и прекрасен ден !
Хубав ден ,приятелко мила !
28.03.2011 10:06
Всеки от нас има по един хубав любим стих ...
Пролет е ,на този ден роден ...Пролетно да си спомним за него .
Поздрави !
Най-много обичам него и Яворов... Родена съм в неговата махала, недалеч от дома му. И не се съмнявам в думите му. Със сигурност е от династията на Шишмановци. И Димчовите белоцветни вишни са тук... Да си жива и здрава, благодаря за усещането. Сякаш днес си отидох там...
Постинг за най-нежния поет в нашата литература!
Винаги ще се помнят неговите стихове.
Благодаря ти, че внесе уханието на белоцветните вишни в блога!
Прегръдка!
в забележителен град си родена. Радвам се ...и аз бях с теб там ,мила .
достоъйно представяне!!!
тихия двор в белоцветните вишни?
...
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни?
...
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Поздрав и усмивки!
Благодаря ,мила ,за споделените мигове !
Поздрав и хубав ден !
Благодаря за споделения миг !
тихия двор в белоцветните вишни?
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни?
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!...
Поздрав от сърце !
при изписването . Мисля ,че и други като Вас са забелязали тази неточност
и моля да бъда извинена .
Поклон пред поета и човека Димчо Дебелянов !
"О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!"
28.03.2011 15:04
при изписването . Мисля ,че и други като Вас са забелязали тази неточност
и моля да бъда извинена .
Поклон пред поета и човека Димчо Дебелянов !
Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа? -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?
С оборено чело стоиш на моя праг,
прошарени коси разпуснала в безреда,
проблясва в твоя взор тревожен полузрак.
Излизам - и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.
Покрусен в ранина аз сещам твоя дих
при всеки смел подем, при всякое падение;
кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,
и колко божества измряха неродени
на страдното сърце в най-пазения кът,
о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!
Хубаво е, че ни припомни за него. Благодаря за постинга!
Б.
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
Това стихотворение не е било публикувано приживе. Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.
Хубави стихове. Лека вечер!
/Търся си снощния коментар тук, но../
Невероятен поет ...
Поздрави !
Поклон пред поета !
Красиви са и пролетните трепети в поезията му . Не е случаен изборът ми .
Благодаря !
28.03.2011 20:39
благодаря за удоволствието да се докосна още веднъж
до неговите пролетни стихове-излъчващи толкова нежна
и плаха копнежност,чистота и хармония-хубава вечер
28.03.2011 22:01
Може би е единственият ни поет, за когото да се каже гениален.
Obojavam go..
Dy6a,liubov,nejnost...LIUBOV,tvoeto ime e Debelqnov!!
...-излъчващи толкова нежна
и плаха копнежност,чистота и хармония ...
Сърдечно благодаря !
стойностните и незабравими творци и творби ...
Лека и спокойна нощ !
И докосването до красивите пролетни стихове на поета .
Благодаря ...
Той заслужава твоите думи ,изпълнени със силни чувства
и преклонение ...ДУША, НЕЖНОСТ ,ЛЮБОВ...
А ти си ни ги поднесла по разкошен начин!
Поздрави, Таничка!
Още веднъж благодаря ,миличка !
Чудесен постинг, Таня, поздравления!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
