Блогът на stela50 :: Колко малко е нужно. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.10.2011 09:15 - Колко малко е нужно ...

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 10238 Коментари: 21 Гласове:

Последна промяна: 14.10.2011 10:00

Колко малко е нужно на всеки от нас ...

Човек понякога получава неочаквано неща,
за които не е и мечтал.
Но има и такива, които постоянно ни носят
радост и удовлетворение от живота, който живеем...
- гледка от която ти спира дъха.
- книга от автор, чрез която ставаш част от действието
и си в една напълно осезаема реалност.
- разговор с човек, с когото имаш да си кажеш много
неща , и дори след 20 години разговорът може да
продължи оттам , където е бил прекъснат ...
- човек с който можеш да помълчиш в хармония...

Щастието се корени в дребните неща ...
Затова може би е важно да се живее в мига.
Заслужава си.

"Колко малко е нужно на човека
и колко много, за да разбере това."
С. Крити
-----------------------------------
Колко малко е нужно....

Пабло Неруда е чилийски поет,
писател, публицист и дипломат ...   Истинското му име е
Рикардо Елиесер Нефтали
Рейес Босоалто.
Псевдонима си е избрал в чест
на чешкия поет Ян Неруда.
Носител е на Нобеловата награда
за литература от 1971 г.   Автобиографията му, която излиза
през 1973 г се нарича
" Изповядвам, че живях"
*****************************

Ще тръгнем там, където нищо
не ни чака, и ще намерим всичко,
чакано от нас... Пабло Неруда ------------------------------

Забранено е!
Пабло Неруда

Забранено е
~ да не се усмихваш на проблемите;
~ да не се бориш за това, което желаеш;
~ да изоставиш всичко от страх и да не
   осъществиш мечтите си...

Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш,
   какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си...

Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове
   и лошо настроение;

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ
   да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато
   се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш "Ти" пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които
   не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят
   и да забравиш всички, които те обичат...

Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш
   съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите
   трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така,
   сякаш е последен...

Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш
   и да забравиш неговите очи, неговата усмивка,
   всичко..., само защото пътищата ви вече
   не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;

Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право
   на собствено щастие...

Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема...

Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът
   не би бил същият...
Забранено е!

Умира бавно, този, който не пътува, който не слуша музика, който не открива очарование в себе си! Умира бавно този, който разрушава себелюбието си, който отказва помощта. Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата и любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!

Любов
Заради теб, в градините на цъфтящите цветя аз страдам от
ароматите на пролетта.
Забравил съм лицето ти, вече не помня ръцете ти;
как устните ти докосват моите?
Заради теб, аз обичам белите статуи дремещи в парковете,
белите статуи, които нямат глас, нито поглед.
Забравил съм глас ти, щастливия ти глас; забравил съм
очите ти.
Както цветето е свързано с аромата си, така аз съм се вкопчил
в неясния спомен за теб. Аз живея с болка, която е като рана,
ако ме докоснеш, ще ми причиниш непоправима вреда.
Твоите ласки ме обгръщат, като пълзяща лоза по меланхолични
стени.
Забравил съм любовта ти, но въпреки това търся да те зърна
във всеки прозорец.
Заради теб, опияняващия аромат на лятото ми причинява болка;
заради теб, аз отново търся признаци, които пораждат желания:
падащи звезди, падащи обекти.

Обичам те не затова, че си роза солена,
топаз или лъч от изгарящи карамфили:
аз те обичам тъй, както обичат загадка,
тайно от всички, дълбоко в душата и в мрака.

Обичам те като растение неразцъфтяло,
скрило отблясъци от неродени съцветия;
в моето тяло, от твоята обич събудено,
смътно живее стаеният дъх на земята.

Обичам те, без да гадая кога, откъде или колко,
обичам те просто, без всякаква цел и без гордост:
така те обичам - а иначе аз не умея,

така, сякаш ни аз, ни ти сме отделно,
ръката ти, спряла на моята гръд, е и моя,
очите ни, слели се, сънища виждат еднакви.

Тази нощ, мога да напиша
най-тъжните си редове

Да напиша например " Ивиците от сини, далечни
звезди са обсипали нощта"

Нощният вятър пронизва небето и пее
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
За това, че я обичах, а понякога и тя - мен.

В нощи като тази, я държах в ръцети си
И я целувах пак и пак, под безкрайното небе

Тя ме обичаше, а понякога и аз - нея
Как може някой да не обича, нейните големи,
замечтани очи?

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да мисля, че я няма. Да усещам, че съм я загубил.

Да чуя безкрайността на нощта, още по-безкрайна без нея
И стихът пада леко върху душата, като роса върху тревата

Какво значение има, че моята любов не я задържа?
Нощта е обсипана със звезди, а тя не е със мен.

Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.

Както погледът ми търси нея,
така и сърцето, но тя не е с мен.

Същата нощ, бродим между същите тези дървеса
Ние, които вече не сме тези, които бяхме.

Не я обичам вече, това е сигурно, но как само я обичах някога
Гласът ми намираше вятъра за да докосне ухото и...

Друг. Тя ще бъде при друг. Като моите целувки преди.
Като нейния глас, нейното тяло. Нейните безкрайни очи.

Не я обичам вече, това е сигурно...ала дали?
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...

В нощи като тази, я държах в ръцети си
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.

Това е последната болка, през която ще мина заради нея
и това са последните редове, които ще напиша

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове...

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Пътуват мислите ...

Спешна нужда от кръв ! Да помогнем заедно ...

Коментари

1. mt46 - !
14.10.2011 09:31

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ
да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато
се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш "Ти" пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които
не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят
и да забравиш всички, които те обичат...