Прочетен: 9827 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2013 10:02
при пътни злополуки ...
Да отдадем почит на хилядите жертви
на “войната” по пътищата.
Спомен за Дафи ...
Страничките, които ни е оставила Дафина, не могат да се
прочетат без вълнение...И без учудване, че ги е написало
едно четиринайсетгодишно момиче. Едно необикновено
чувствително дете се вглежда в облаците и в тревите,
слуша дъждовните капки и вятъра, но чува и своето сърце,
в което се прокрадва неспокойствието на Земята. Усеща,
че край него преминава задъхано Времето и бърза да си
зададе най-трудните въпроси и никакви отговори –
въздъхва над белия лист момичето...
Но само миг по-късно над него затрептява като пеперуда мечтата
и то тръгва след нея, защото иска да намери своя път – единствен и неповторим. И смисълът на живота, който може би се крие в простата истина, че да правиш добро и да радваш хората край тебе е най-висшето благо.
Удивителни за тъй младото момиче са споделените мисли
за приятелството, за велики човешки достижения като компютъра, които откриват път към знания, дават власт, но будят и страх,
че могат да направят живота “много по-студено място”.
Тези мисли свидетелстват не само за тънка наблюдателност, за проницателен ум, но и за ярко литературно дарование.
Няма съмнение, че Дафина би намерила своя неповторим път и би догонила мечтата си… Ако не беше се намесила нелепата съдба.
ТЯ ИСКАШЕ И ОСТАНА ЗАВИНАГИ ДЕТЕ
Димитър Атанасов
Всички са тук. Приятели, съученици, близки...
Нейният празник ! Само нея я няма...
Тя, Дафина Георгиева - Роня, има извинено отсъствие за премиерата на своята книга. Но ние имаме неформален повод да потърсим нейното присъствие в отсъствието. Онова присъствие, което е... продължение на духа. На нейния дух, материализиран в посмъртното издание на “Аз съм един сън”*.
Скоро не бях чел нещо по-детско и едновременно с това нещо по-разтърсващо. Ако кажа, че книгата ме впечатли и развълнува, ще е твърде блед изказ на чувствата ми. Тя е “страхотевично готина”, тя е “пълен връх” - позволявам си да ви я препоръчам с тези нейни думи.
Защо премиера в Пловдив? - вероятно ще попита някой.
Роня е обвързана с Пловдив не само по роднинска линия, не само с приятелства. Тя винаги е искала да живее в Града на тепетата. И нееднократно го заявява в книгата. Пловдив би бил нейният днешен избор. Затова, четейки я сега, нека да бъдем с нея. Така както тя искаше да е с нас.
Тя искаше да бъде на много места - днес всички места са нейни. Дори и тези, които не познават стъпките й, не са чували смеха й.
Тя вече е прескочила границата на света от книгите, които страстно обичаше. И навярно върви по безкрайната пътека на спасението в компанията на хобита Фродо, Хари Потър и Роня, дъщерята на разбойника. Те не само са духом с нея, защото тя винаги ги е носила в сърцето си, а й помагат във всичко - скитат в горите нощем, преодоляват заедно магическите изпитания и се преборват със страшните врагове на доброто.
Още преди да отиде в по-добрия свят, тя надникна в душата си и откри най-голямото човешко богатство - въображението. И се стремеше да бъде един от белите магьосници, да прави хората щастливи, борейки се на страната на “силите на светлината”. Така тя намери света, към който се стремеше - най-истинския свят.
Личи, че творчеството й се удава с лекота. Тя създава в движение. Така както непринудено се усмихва, така й идват хрумките. Необикновеният талант й помага да стигне до прозрения, впечатляващи с недетската си дълбочина.
“Животът е низ от случайности, неслучайно подредени”, казва Роня.
“Никога не позволявай да откраднат мечтите ти”, съветва тя с житейския опит на своите 14 години.
Тя искаше животът й да е необикновен. И не знаеше, че той е такъв.
Самоанализирайки се постоянно в желанието си “да бъде перфектна”, тя сама стига до извода, че трябва да намери начин поне понякога да бъде като другите. Заради другите.
Тя искаше и остана завинаги дете.
Тя обичаше да е обичана.
"Ето такова сърце трябва да има всеки човек и тогава нито ще гладува, нито ще студува, нито нищо…" - пише малката Дафина Георгиева, или Роня, както обича да се подписва. Ала сърцето вече го няма... онова сърце, което копнееше да ни топли и храни със своята обич. Остават думите и рисунките – неизличими дири в безкрая на нашата памет. В книгата "Аз съм един сън" е събрано най-доброто от един талант, който безспорно щеше да се разгърне в много посоки. Изданието на "Егмонт България" е допълнено с есетата на Валери Петров, Юлия Огнянова, Леда Милева и Петър Змийчаров, както и от въведението на Мария Гарева. Тази своеобразна творческа биография съдържа стихотворения, кратки разкази и есета, дневници и имейли, а също много рисунки. Детското въображение се втурва ту към грейналото слънце и зелените поляни, ту към мечтите и съкровените желания на хората. Рисува неуморно делнични случки от училище, спомени от пътешествия по света, размисли за прочетени книги и изгледани филми. Всички са тук – мама и татко, приятелите от класа и от електронната поща, любимият Хари Потър, "страхотевичните" певци и "суперските" кино звезди. Едно е сигурно обаче, Дафина не знае умора, отказва да се поддаде на униние и мрачни мисли, а накрая успява да увлече и нас, читателите, в устремния си бяг. Накъде ли?
То се знае – към щастието.
"Аз съм един сън" е книга, която се родее
едновременно с биография в развитие
и със своеобразна антология с избрано.
В нея са включени стихотворения,
есета дневници, имейли, рисунки.
Отвсякъде лъха хумор и много фантазия.
Присмехулна и състрадателна, Дафи
драматизира текста със своята
симпатична лудост и с неочакваните
обрати. Детското светоусещане,
игривостта на наивните, комични
занимателни образи странно се смесват
с проникновения и открития, до които
човек се домогва (ако изобщо се случи)
в зряла възраст, когато са натрупани опит
и житейски рани.”
/Мария Гарева – съставител и главен редактор/
ПУСТОТА В ДУШАТА ...
из книгата
"АЗ СЪМ ЕДИН СЪН"
ЗА ДА ОСТАНЕ ДУШАТА ТИ МЛАДА И СВЕЖА ТРЯБВА ДА Й ПРАВИШ ПОДАРЪЦИ.
АКО ИЗПИТВАШ ГЛАД - МЕЧТАЙ, ПОДАРЯВАЙ ПО НЕЩО НА ХОРАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ. ТАКА ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ ЩЕ ОСТАНЕ ЧИСТО, А НА ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПО-КРАСИВ, ПО-ПРИЯТЕН, ПО-ЛЕСЕН. НАПРИМЕР ЛОВЕЦЪТ СЕ ИЗМЪКВА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО. ТОЙ ВИЖДА ДВЕ ПТИЦИ, ОТКЪСНАТИ ОТ ЗЕМНИЯ ЖИВОТ, САМИ В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, НО НЕ ПРОЯВЯВА МИЛОСТ И СЪСТРАДАНИЕ КЪМ ТЯХ. УБИВА ЖЕНСКАТА, А МЪЖКИЯТ КАТО ИСТИНСКИ РИЦАР, СЯКАШ СЕ ОПИТВА ДА ОТМЪСТИ ЗА ЛЮБИМАТА СИ. УГРИЗЕНИЯ ОБЗЕМАТ ДУЩАТА НА ЛОВЕЦА, ЗАЩОТО КОГАТО ИЗВЪРШИШ ЗЛО, ПРЕДПОЧИТАЙКИ ГО ПРЕД ДОБРОТО, ДУШАТА ТИ СЕ ПРИНИЗЯВА. ТОГАВА ТЕ ЗАЛИВА ПУСТОТА. ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗБРАНО ОТ ДРУГИТЕ. ПУСТОТАТА В ДУШАТА ПОГУБВА. ТЯ Е КАТО ТЕЖЪК ТОВАР В ГЪРДИТЕ. ЗА ДА СЕ ИЗБАВИШ ОТ НЕЯ - ПРАВИ ДОБРО НА ЗАОБИКАЛЯЩИЯТ СВЯТ. ТАКА И ТОЙ ЩЕ ТИ ОТВЪРНЕ СЪС СВОЯТА ЗАГРИЖЕНОСТ.
ВСЕКИ ОТ НАС МЕЧТАЕ ДА СЕ ИЗЯВИ, ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ОБЩАТА МАСА, ДА БЪДЕ НЕОБИКНОВЕН, СПЕЦИАЛЕН, ЗА ДА ГО ЗАБЕЛЕЖАТ И ОЦЕНЯТ. ИСКА ДА БЪДЕ ЯРКО ПЕТНО СРЕД СИВОТАТА НА ДЕНЯ. ДА БЪДЕ ЖЕЛАН И ХАРЕСВАН ОТ ДРУГИТЕ...ДА ГРЕЕ КАТО СЛЪНЦЕ, ДА БЛЕСТИ, КАТО ДЪГА, ДА СВЕТИ КАТО ДИАМАНТ...
МЕЧТАЕШ ДА БЪДЕШ РАЗБРАН И ПРИЗНАТ...ИЛИ МОЖЕ БИ, НЕ? ИСКА ТИ СЕ ДА ОСТАНЕШ НЕЗАБЕЛЯЗАН, НЕОТКРИТ, КАТО ОНЕЗИ СИВИ МНОГОЕТАЖНИ БЛОКОВЕ, В КОИТО ЖИВЕЯТ СТОТИЦИ ХОРА? КАТО ЕДИН ЧЕРЕН ОБЛАК ДА СЕ СКРИВАШ В НЕБЕТО И ДА БЪДЕШ ВИДЯН САМО ОТ НЯКОЕ ДЕТЕ, ОТПРАВИЛО ВЗОР НАГОРЕ?...
МОЖЕ ДА СИ ЧАСТ ОТ СИВОТО ОБЩЕСТВО, МОЖЕ ДА СИ ОБИКНОВЕН ЗА НЯКОИ, НО ТИ СИ СПЕЦИАЛЕН ЗА ДРУГИ. ТИ СИ ЕДНА РОЗА, СВЕЖА, ЯРКА И НЕПОВТОРИМА ЗА СВОЕТО СЕМЕЙСТВО И ПРИЯТЕЛИ.
КАКВОТО И ДА ИСКАШ ДА БЪДЕШ, ВАЖНОТО Е ДА ОСТАНЕШ СЕБЕ СИ. ЗАЩОТО ВСЕКИ ЧОВЕК СИ ИМА МЕЛОДИЯ. МЕЛОДИЯ НА ДУХА... И ТАЗИ МЕЛОДИЯ, В КРАЙНА СМЕТКА, ЩЕ БЪДЕ ЧУТА ОТ ДРУГИТЕ...
ДАФИНА ГЕОРГИЕВА, УЧЕНИЧКА В АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ,
ЗАГИНАЛА НЕЛЕПО НА 18.11.2003 Г., НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА
ДО НЕЙНОТО УЧИЛИЩЕ, ПРЕГАЗЕНА ОТ КОЛА, ДВИЖЕЩА СЕ
С ВИСОКА СКОРОСТ...
ВСИЧКИ НЕЙНИ РИСУНКИ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ
СА ИЗДАДЕНИ, СЛЕД СМЪРТТА Й,
В КНИГАТА "АЗ СЪМ ЕДИН СЪН".
Дафина Георгиева - Роня е родена
на 22 юли 1989г. в София.
Тя е прекрасна. Тя е един сън. Дар . Ангел.
Слънчев сноп светлина. Огромен талант.
ОБЛАЦИТЕ
Пътуващите облаци се променят много бързо – наподобяват куче, камила, море с кораби, придобиват най-различни очертания. Ако погледнеш към небесния калейдоскоп, можеш да видиш дори циркова арена:
Първото изпълнение е на сив слон, от чийто хобот излиза огромна струя с вода.
После излизат няколко малки кученца.
Номерата се редят един след друг.
Но този прекрасен цирк бързо отпътува. На небето остава пуст град, създаден от бели облаци. Къщите му са или големи и величествени, или малки, с веранди и огромни дворове, отрупани с цветя и дървета.
Във всякакви фигури се трансформират облаците, само трябва да ги разгадаеш.
Облаците на небето могат да бъдат твоят град на мечтите.
--------------------СВЕЩТА
Открай време свещта е носила светлина в тъмните нощи на хората. Много писатели са сътворили своите произведения на светлината на малкото пламъче. Запалената свещ е символ на вярата на човека. Свещта не е просто парченце восък и фитил. Когато погледнеш игривото огънче, сякаш то ти се усмихва и те погалва със светлината си. Може би когато капките восък падат, във всяка има една молитва за добрина. Приключенията в приказките са се случвали в тъмнината, а свещта е помагала на героя да намери пътя, подавала му е ръка. Свещта не може без пламъка и пламъкът не може без свещта. Малкото пламъче на свещта прилича на голямото слънце във вселената.
-----------------------------
СРЕБЪРНАТА ГОРА
Сутрин гората е застинала, призрачна и няма. Цялата е от сребро – всичко – дървета, цветя, трева, та дори и капките роса и сенките са сребристи. Когато ги докосна, те започват тихо и нежно да пеят. Гората зазвънява с кристални звънчета. Студен сребърен прах се носи във въздуха. Аз стъпвам безшумно, оглеждам се в искрящото огледало на гората и потъвам в хладните й обятия.
Трепета на утрото скрива тайните на мрака.ПТИЧКА НА ЩАСТИЕТО
Розов слон лети и в небето спи.
Слънце чурулика и славея пищи.
Долу под водата музика звучи –
малкият оркестър пак фучи,
а в планината вятърът крещи.------------------------
“Ромео и Жулиета”
Една любов лежи на смъртно ложе,
а друга бърза да я наследи.
Пред Жулиета да блести не може
таз, дето тъй блестяща бе преди.
И ето ги: той себе си излива
пред кръвен неприятел в трепет плах;
а тя краде наслада примамлива
от въдица, внушаваща й страх.
Не може той открито да я среща,
тъй както правят влюбените вред;
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед.
Но младостта прескача зид и ров
и сладка й е скришната любов!
въпреки че не беше.
Каза, че й се спи,
въпреки че не й се спеше.
Започна да рисува,
въпреки че не й се рисуваше.
Четеше книги, които й пречеха,
защото й казваха истината.
Срещаше се с хора,
които й показваха верния път.
Но това също й пречеше,
защото тя,
както всеки,
искаше да го открие сама.
Царството Никога
Имаше едно царство, което Никога се
наричаше.
В него живееше крал на име Няма Го
със своята жена
Няма значение.
Те имаха момченце с чудното име
Нищо. Никога него го Нямаше.
Там Никога Нямаше Нищо!
И Нищо Никога Няма значение!
Из книгата "Аз съм един сън"
--------------------------------------
„Сърце от светлина” е музикален спектакъл
на Мая Новоселска и Теди Москов, вдъхновен
от книгата на Дафина Георгиева – Роня,
„Аз съм един сън”.
Мая Новоселска разклаща звънче на фона на снимка на Дафи.
Снимки: Гео Колев за спектакъла "Сърце от светлина" Мая Новоселска:
Дафи е от хората, които ни учат да мечтаем Моята "Улица" полудя и на нея няма място любовта към ближния,
разказва актрисата Мая прекъсва работата си върху спектакъла "Сърце от светлина", който ще покаже тази вечер на "Беглика фест", за да ми разкаже нещо. Наумила си го е и живее само с него. За нищо друго няма смисъл да се говори, то не е важно, уверена е тя. Става дума за Дафина Георгиева-Роня. Красивата и талантлива Дафи, която загина на 18 ноември 2003 година, връхлетяна от лека кола на пешеходна пътека до Американския колеж и остана завинаги на 14 години. Дневникът й, издаден в книгата „Аз съм един сън”, "оживявява" благодарение на приятели, родителите, Мая Новоселска и група музиканти. "Тя е толкова мъдра, казала е всичко", обръща се към мен събеседничката ми и подава книгата. След по-малко от час абсолютно съм склонна да й вярвам...
На „Беглика фест” ще участваш в спектакъла „Сърце от светлина”, който е по мотиви на книгата на Дафина Георгиева-Роня „Аз съм един сън”.
-Това не е представление, а по-скоро среща: на хората с Дафи и на Дафи с хората. Идеята дойде спонтанно след раждането на книгата. За тези неща няма обяснение. Вярвам, че Дафи е с нас! Навсякъде! Бих цитирала думите на Юлия Огнянова: Приятелите на Дафи молят тяхната принцеса да ги навестява в сънищата им, за да ги учи как да летят заедно. Дафи е от хората, които ни учат да мечтаем.
- Какво беше първото ти впечатление от тази книга?
- Светлина, доброта, мъдрост. Аз си я нарекох „детска библия“, а Дафи още по-хубаво - ТЪГОПОГЛЪЩАЧ. Дафи привлече като магнит всички нас, които искаме да разкажем за нейния свят - царството на свободата й.
Затъркаляхме се като снежна топка – Румен Тосков-Рупето, който написа прекрасна музика по текстове на Дафи - те бяха като от една кръвна група – истински, деликатни, талантливи, благородници; музикантите Мишо Йосифов (тромпет), Росен Захариев-Роко (тромпет и перкусии), Стоян Роянов – Я Я (кларинет и перкусии) – чудесни музиканти, приятели.
Срещнахме се с публиката на „Аполония“, Пловдив, Русе, Смолян, Златоград, Пазарджик, Сливен, Хасково, Костенец. Във всяко представление „мелодията на духа“, както казва Дафи, е различна. Навсякъде обаче тишината е изпълнена с особено добра енергия.
- Ще ни каже на какво ухае лятото:
„На прясно окосена трева,
на небе и на море,
на мокри, горещи стъпки под дъжда,
на обичта на влюбените,
на огън в гората,
на цветовете на пеперудите,
на облаци и на слънце,
на рисунки с вода по асфалта,
на музика под нощното небе,
на падащи звезди,
на горещи целувки.
Лятото ухае на СВОБОДА.“ (Това е цитат от Дафи.)
- Много ми е трудно, защото това са самородни бисери.
- Имаш ли усещането, че живеем в объркано царство,
в което децата са мъдреците, но никой не ги слуша?
- Ще отговоря отново със стих на Дафи:
„Имаше едно царство, което НИКОГА се наричаше.
В него живееше крал на име НЯМА ГО със своята жена
НЯМА ЗНАЧЕНИЕ....
Те имаха момченце с чудното име НИЩО.
Никога него го Нямаше.
Там никога нямаше нищо!
И Нищо Никога Няма значение!”
- На една от снимките от спектакъла си със звънче.
Кого искаш то да събуди?
- Звукът на това звънче се доближава
до звука на тишината.
- Защо избра един не комерсиален фестивал като „Беглика фест”,
за да представиш „Сърце от светлина”?
- „Беглика фест” застава зад свободната изява
на творческите идеи. Много е хубаво, че го има!
На „Беглика” няма фалш и претенция.
Оставаш само ти и природата. Ти и музиката.
Ти и звездите.
- От какво най-много се нуждаем в този момент?
- Дафи пак ще отговори вместо мен.
„Тя се нуждае от дъжд, за да може да живее.
Тя се нуждае от слънце, за да може да узрее.
Тя се нуждае от вятър, за да може да пее.
Не е нужно да пее, но трябва да живее.
Обгръщаме я с обичта си”.
Това не е ли отговорът на въпроса? Нужна ни е любов.
на Аглика Георгиева --------------------------------------
Ужасният инцидент отне възможността
на Дафи
да порасне, да развие талантите,
с които е щедро надарена.
Тя остана завинаги на 14 години.
Колаж: Валентина ЙОТОВА
20.11.2011 14:00
"ПУСТОТАТА В ДУШАТА ПОГУБВА. ТЯ Е КАТО ТЕЖЪК ТОВАР В ГЪРДИТЕ. ЗА ДА СЕ ИЗБАВИШ ОТ НЕЯ - ПРАВИ ДОБРО НА ЗАОБИКАЛЯЩИЯТ СВЯТ. ТАКА И ТОЙ ЩЕ ТИ ОТВЪРНЕ СЪС СВОЯТА ЗАГРИЖЕНОСТ."
"КАКВОТО И ДА ИСКАШ ДА БЪДЕШ, ВАЖНОТО Е ДА ОСТАНЕШ СЕБЕ СИ. ЗАЩОТО ВСЕКИ ЧОВЕК СИ ИМА МЕЛОДИЯ. МЕЛОДИЯ НА ДУХА... И ТАЗИ МЕЛОДИЯ, В КРАЙНА СМЕТКА, ЩЕ БЪДЕ ЧУТА ОТ ДРУГИТЕ..."
"Малкото пламъче на свещта прилича на голямото слънце във вселената."
"Лятото ухае на СВОБОДА."
"Царството Никога
Имаше едно царство, което Никога се
наричаше.
В него живееше крал на име Няма Го
със своята жена
Няма значение.
Те имаха момченце с чудното име
Нищо. Никога него го Нямаше.
Там Никога Нямаше Нищо!
И Нищо Никога Няма значение!
Из книгата "Аз съм един сън"
Благодаря ти, Таня, че се докоснах до "мелодията на духа" на Роня. Тя е роден мислител и поет. И това, което ни е завещала е така ценно. Дано мога да намеря книгата й. Колко вярно го е казала Мая Новоселска: "Дафи е от хората, които ни учат да мечтаем."
Поклон пред светлата й памет!
Поклон!
Вечна памет на всички загубили живота си по пътищата ни!
и близките й не можехме , не искахме да повярваме ,че е истина .
Бях подготвила този постинг , за да споделя , да ви запозная с една
малка вълшебница , родена поетеса с усмихнати умни очи ,
останала завинаги при тайните на детството ...
Когато прочетох историята на Валя , преживяното от нея и семейството й ,
се развълнувах , сърцето ме заболя за нея и всички невинни жертви ,
загинали по пътищата ... Спонтанно пуснах постинга , като копирах
колажа от този на Валя . Време е да се търси сериозна отговорност на
убийците по пътищата ... крайно време .
Да , днес моята страничка е тъжна ... Познавах това прекрасно момиче ,
не мога да забравя слънцето в очите й , събрало мъдростта и светлината ,
дяволитостта и любопитството ,забавлението и радостта ...
Едно необикновено дете , търсещо отговори на всичко ...
Защо ли пиша всичко това ... който е прочел написаното от Дафи ,
вече е разбрал . И връзката й с Пловдив , желанието й да живее
в този град не е случайно . Съдбата за дълги години пресече
пътищата ни с най- близките й хора ...
Трудно е да се пише за дете , още по-трудно - за дете като нея .
Но нейните мисли , стихове , рисунки сякаш те карат , не може
да не го направиш . Когато държахме книгата в ръце , издадена с много
болка и обич ... отново преживяхме трагедията ...
Благодаря ви за съпричастието и прочита, за добрите думи ...
...Поклон пред паметта на това прекрасно дете Дафи!
Вечна памет на всички загубили живота си по пътищата ни!...
Поклон !
Поклон пред паметта на Дафи, на Здравчето и на всички жертви на престъпления в резултат от превишена скорост или злоупотреба с алкохол по българските пътища!
сега не мога да чета повече
благодаря ти, че ми я показа
Жалко е, че си отиват деца, цветът на нацията ни!
21.11.2011 10:53
Поклон пред паметта на всички загинали и Боже, пази Децата!
Розов слон лети и в небето спи.
Слънце чурулика и славея пищи.
Долу под водата музика звучи –
малкият оркестър пак фучи,
а в планината вятърът крещи
Прекъснат полет на една малка птичка...
Да е светла паметта на всички, приели съдбата си на пътя!
Поклон!
Боже, пази Децата!
21.11.2011 19:43
Когато ангелите отлитат...ни оставят любов.Да я пазим до...тяхното завръщане.
А тя е изключителнен талант, угаснал без време!
Бог с родителите и.... а тя сигурно е на небето и мъдро ни гледа... Светла памет на нея и на загиналите в тази, причинена от непредпазливостта и самонадеяността ни - най-безмислена и кръвопролитна война ..
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...